Решение № 71 от 04.04.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Сливен, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. И. в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600403 по описа за 2024 година За да се произнесе, съобрази:

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. П. Н. от АК Сливен, в качеството му на защитник на Д. Й. В. - подсъдим по НОХД № 411/2023г. по описа на Районен съд - Сливен, против присъда № 61/08.04.2024г., постановена по същото дело, с която подс. В. е признат за виновен в извършването на следните престъпления:

- по чл.216 ал.1 от НК затова, че на 26.01.2022г. в Арест към Затвора гр. Сливен унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 брой компютърна мишка „Делл“ и 1 брой уебкамера „Jeway“ всичко на обща стойност 17,20 лева, собственост на Затвора в гр. Сливен към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

- по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК затова, че на 31.01.2022г. в Арест към Затвора гр. Сливен се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - С. Д. Б. на 52г. от същия град - „Надзирател II-I степен в Затвор с III-I категория с прилежащ арест“, при изпълнение на службата му по 1 време на дневно дежурство наряд като постови на пост № 22 /охранявал коридор на ареста/, изричайки към него думите: „Ще те изкормя, ще те барна тук или навън, ще ти извадя червата, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;

- по чл. 144, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК затова, че на 31.01.2022г. в Арест към Затвора в гр. Сливен се заканил спрямо длъжностно лице С. Д. Б. на 52 години от същия град „Надзирател II-I степен в Затвор с III-I категория с прилежащ арест“ при изпълнение на службата му по време на дневно дежурство наряд като постови на пост № 22 /охранявал коридор на ареста/ с престъпление против неговата личност и имот /палеж по чл. 330 от НК/, изричайки към него думите „Ще те намеря къде живееш! Ще те запаля и колата ти и теб!“ и с престъпление против личността на негови ближни децата му и майка им /изнасилване по чл. 152 от НК и блудство по чл. 149 от НК/, изричайки към него думите „Ще намеря децата ти и жена ти и ще ги еба всички!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подс. В. е осъден да заплати на Затвора - Сливен към ГД „ИН“ - София законната лихва върху сумата от 17,20 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди от датата на увреждането - 26.01.2022г. до датата на плащане на сумата - 04.09.2023г. Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск в размер на 24,38 лева като неоснователен.

Районният съд се е произнесъл и по отношение на направените в производството разноски, като е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от 495,20 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, а в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 440 лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наложените наказания и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че подс. В. бил признат за виновен за деяния, които не бил извършил и това било установено от съдържанието на приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива. Единственото 2 осъществено от подсъдимия деяние било по чл. 216 от НК, при което обаче определената от съда правна квалификация била неправилна и правно невалидна. Искането във въззивната жалба е първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта, с която подс. В. е признат за виновен за извършено от него деяние по чл. 216 ал. 1 от НК, като бъде определена правилната правна квалификация по чл. 216 ал. 4 от НК и той да бъде оправдан по обвинението за извършено от него деяние по чл. 216 ал. 1 от НК. В останалата й част - да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен за извършени от него деяния по чл. 144 ал. 3 предл.

1, вр. ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 2 предл. 1, вр. ал. 1 от НК.

Направено е и алтернативно искане - обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд. В допълнението към въззивната жалба, депозирано на 04.07.2024г. в СлОС, са изложени подробни съображения относно твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда, след което да постанови нова оправдателна присъда съобразно правомощията на въззивната съдебна инстанция, разписани в разпоредбата на чл. 334 т. 2, вр. чл. 336 ал. 1 т.

3 от НПК, като подс. В. бъде признат за невиновен за извършени от него деяния, предмет на държавното обвинение, квалифицирани по чл. 216 ал. 1 от НК, по чл. 144 ал. 3 предл. 1 във вр. с ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и да бъде изцяло оправдан по тези обвинения. Алтернативното искане е обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът пледира за частична основателност на жалбата – само по отношение на деянието по чл.

216 от НК, като счита, че осъщественото от подсъдимия деяние е с правна квалификация чл. 216 ал. 4 от НК.

Частният обвинител С. Д. Б., редовно призован, не се явява.

Упълномощеният от него повереник изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че обвиненията на РП Сливен отговарят на състава на престъпленията, извършени от подсъдимия и че наложеното на последния наказание е справедливо и съобразено с целите на генералната превенция.

Моли за потвърждаване на наказанието и за присъждане на направените разноски на частния обвинител.

Процесуалният представител на гражданския ищец Затвора - Сливен към ГД „ИН“ - София, с оглед заплатената стойност на унищожените вещи, предоставя на съда преценката за основателност на жалбата.

3

В с.з. пред въззивния съд подс. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Досежно правната квалификация на първото обвинение счита, че в конкретния случай следвало да се приложи ал. 4 от текста на чл. 216 от НК. По отношение на останалите две обвинения моли въззивният съд да постанови присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, защото цялата обвинителна теза била основана преди всичко единствено и само на безусловно заинтересованите показания на свид.

С. Б., сочейки себе си за пострадал, при което не била налице установеност и доказаност на което и да е от деянията по чл. 144 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да вземе в предвид показанията на свид. Богданов, в които заявил онова, на което станал свидетел, включително и факта, че Б. провокирал и дразнил подсъдимия многократно, и които показания изобщо не били коментирани от страна на първоинстанционния съд. Твърди, че в мотивите на присъдата не бил направен обективен анализ на всички събрани доказателства. Счита, че липсата на мотиви и другите процесуални нарушения, посочени в жалбата обосновавали алтернативното искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В дадените му право на лична защита и право на последна дума подс. В. отрича да е отправял закани към свид. Б. и моли да бъде оправдан по тези обвинения.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.

318 ал. 6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл. 319 ал. 1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна досежно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 предл. 1 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.

По същество, нарушенията се свеждат до СЛЕДНОТО:

Съдебното производство в Районен съд - Сливен е образувано по внесен обвинителен акт против Д. Й. В. по обвинения за извършени три престъпления: -по чл. 216 ал. 1 от НК,

-по чл. 144 ал. 3 предл. 1 във вр. с ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК и -по чл. 144 ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на първоинстанционното производство, преди започване на разпоредителното заседание е депозирана писмена молба от С. Д. Б., с която моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител по делото, без да конкретизира за кое от трите обвинения.

4

В разпоредително заседание, проведено на 17.05.2023г., С. Б. се е явил лично и е заявил, че моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и че няма да предявява граждански иск против подсъдимия.

Първоинстинционният съд е конституирал С. Д. Б. в качеството на частен обвинител, без да конкретизира това конституиране във връзка с кое от повдигнатите срещу подс. В. обвинения е, игнорирайки задължението си да обсъди отношението на пострадалия към възможността да бъде конституиран като частен обвинител за отделните обвинения. След като в определението на районния съд за конституиране на пострадалия Б. в качеството на частен обвинител не е посочено изрично във връзка с кое от трите обвинения е това конституиране, следва да се приеме, че той е конституиран като частен обвинител и по трите обвинения, въпреки че не се явява пострадал от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, респ. не притежава съответна процесуална легитимация да бъде конституиран като частен обвинител за това обвинение. Последното обстоятелство, по несъмнен начин нарушава правото на защита на подсъдимия, поставяйки го в ситуация да се защитава от обвинител, който не е следвало да бъде конституиран като такъв. Още повече, че в хода на съдебното следствие повереникът на конституирания частен обвинител изрично е заявил, че поддържа обвинението наред с представителя на РП – Сливен (т.е. всички обвинения), а в хода на съдебните прения - че поддържа изцяло направеното изявление от представителя на РП – Сливен, а последният е пледирал и относно обвинението по чл. 216 ал. 1 от НК..

Надлежното конституиране на страните в процеса винаги представлява условие за законосъобразното му провеждане и за правилността на крайния съдебен акт. Изложеното е особено значимо за частния обвинител, който представлява страна, поддържаща наред с прокурора обвинението. По тази причина установяването на страна в повече – частен обвинител в случая за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като утежнява правното положение на подсъдимия (в този смисъл е константната съдебна практика).