Решение № 154 от 20.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Враца, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. С. като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200304 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. Т. от гр.Враца против НП №973/10.03.25 г. на Директора на РДГБерковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.24, ал.7 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите /Наредбата/ и на основание чл.257, ал.1,т.1 ЗГ му е наложена глоба в размер на 300.00 лв.

В жалбата поддържана и в съдебно заседание, както и в допълнителна писмена защита, подадени чрез упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез свой процесуален представител, на свой ред ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП с молба за потвърждаването му.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

На 21.11.24 г., свидетелите Кр.Т. и Ив.И.-служители на РДГ-Берковица извършили проверка в землището на с.Ботуня, общ.Криводол, отдел 146, подотдел „л“, на имот с №**********, за която проверка е съставен констативен протокол №150366/21.11.24 г.

Същевременно срещу жалбоподателя е съставен АУАН№973/17.12.24 г. за това, че „като лице маркирало и получило позволително за сеч №0791506 от 10.10.24 г.“ за горепосочения имот „...не е спазил изискванията за предвидената сеч в позволителното за сеч-краткосрочно постепенна-окончателна фаза да остава неотсечени от 3 до 5 броя биотопни дървета на един хектар”. Като период на извършване на нарушението е посочено-„13.10.24 г. до 21.11.24 г.“, а като място на извършване –горепосочения имот. Така описаното поведение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.24, ал.7 от Наредбата /Наредба №8/05.08.11 г. за сечите в горите/.

АУАН е подписан от жалбоподателя с възражения, че „не е съгласен с написания акт“ и ще представи допълнителни обяснения. Освен тези възражения, жалбоподателят подал и допълнителни писмени такива против АУАН, в които обобщено се твърди, че акта е издаден за реално несъществуващо нарушение, с конкретно изложени доводи в тази насока, както и че е налице тенденциозно отношение на служителите на РДГБерковица към жалбоподателя.

Възраженията са били счетени за неоснователни и е последвало издаването на обжалваното НП №973/10.03.25 г. на Директора на РДГБерковица, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението, на основание чл.257, ал.1,т.1 ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лв.

От представените по делото и от двете страни писмени доказателства и ангажирани свидетелски показания в лицето на свидетелите Кр.Т. и Ив.И.служители на РДГ-Берковица и св.М.Б., еднопосочно се установява, че:

За процесния имот е била изготвена горскостопанска програма, последващо утвърдена със Заповед №ГСП-486/07.10.24 г. на Директора на 2

РДГ-Берковица. Според същите, за процесния имот, който е с площ от 9.200 дка, т.е. под 1 хка, е била предвидена сеч- „възобновителна, краткосрочнопостепенна, окончателна фаза с процент на ползване 100 %-85 пл.м.3 и изсичане на подлеса“;

Въз основа на утвърдената ГСП, на 10.10.24 г., настоящият жалбоподател и св.М.Б., в качеството си на наети и регистрирани лесовъди, извършили съвместно маркиране в процесния имот, при което маркиране и двамата са използвали съответно издадените им и официално регистрирани КГМ с №№ А9028 и Б2290, за което маркиране е издаден и карнет опис от същата дата10.10.24 г.;

На същата дата-10.10.24 г. е последвало издаването и на позволително за сеч №0791506 в имота, според чието обективно съдържание, издателят му не е открил нарушения във връзка с маркирането спрямо първоначално утвърдената ГСП и е разрешил провеждане на сечта и извозване на дървесината от сечището в срок от 13.10.24 г. до 31.12.24 г.;

Сечта в процесния имот е била и реално проведена в посочения в позволителното за сеч период от 13.10. до 31.12.24 г., като след приключването й и извозването на дървесината, на 31.12.24 г. е бил издаден протокол за освидетелстване на сечище №0782174 от лицето, издало и позволителното за сеч, според който няма констатирани и вписани нарушения.

В графата “провеждането на сечта и почистване на сечището е извършено според определения начин в технологичния план и позволителното за сеч“, единствено е вписано „задоволително“.;

Проверката в процесния имот, извършена от служителите на РДГБерковица-св.Кр.Т. и св.Ив.И., реално е била осъществена още на 21.11.24 г., към която дата сечта не е била приключена и завършена и към която дата, в имота е имало все още неотсечени около 20-на дървета, според еднопосочните показания на св.Ив.И. и св.М.Б..Третият свидетел-Кр.Т., имащ качеството на актосъставител, в тази част на показанията си е абсолютно уклончив, под претекст, че не помни, но все пак потвърждава данните за това, че сечта не е била завършена и е имало останали неотсечени дървета, които според субективната му преценка, отговарят на законовото понятие за „биотитопни“;

В съставения за горепосочената проверка констативен протокол №150366/21.11.24 г. от св.Ив.И., е посочено, че за имота има съответно 3 издадено позволително за сеч със съответен номер и че при обход на имота не е констатирана сеч на немаркирани дървета. Според позволителното за сеч и съответните характеристики на имота, следва „че в имота трябва да има оставени биотопни дървета поне 3 на брой, а такива в имота няма.Лицето получило позволителното за сеч, което е и едно от лицата извършило маркирането на дървостоя, не е осигурил оставянето на дървета от сечището в карнет описа”. С въпросния констативен протокол „на основание чл.24, ал.7 от Наредба №8 за сечите в горите, не са дадени предписания, разпореждания и др., а директно е препоръчано съставяне на АУАН, какъвто впоследствие е и бил директно съставен от другия свидетел –Кр.Т. –служител на РДГБерковица, с горецитираното съдържание.

Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на цитираните показания на свидетелите Кр.Т., св.И.И. и М.Б., цитираните констативен протокол за проверка, технологичен план, и заповед за утвържадавенот му, позволително за сеч, възражения против АУАН и останалите материали от преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 ЗГ предвижда налагане на глоба на длъжностни лица или лица упражняващи лесовъдска практика, които не изпълнят или изпълнят несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени им в ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания основани на тях. С това си съдържание въпросната разпоредба по дефиниция е бланкетна, което означава, че за коректното и надлежно реализиране на административнонаказателна отговорност по нея, бланкетното съдържание следва задължително да бъде допълнено чрез посочване на друга норма, предвиждаща конкретно правило за поведение или забрана за такова, на съответен субект.

В случая това не е сторено, тъй като посочената за „нарушена“ в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.24, ал.7 от Наредба №8 предвижда, че „окончателната фаза се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0.4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст.При провеждането на окончателната фаза в 4 площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета от зрелия дървостоя на един хектар. Окончателната фаза се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза.“. Систематичното място на въпросната разпоредба е в раздел II-ри –„възобновителни сечи“, чл.21 и сл. от Наредбата, дефиниращи видовете възобновителни сечи и съответните технически изисквания към тяхното провеждане. Очевидно е, че с горецитираното си съдържание и систематично място в Наредбата, вменетата с АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.24, ал.7 от същата, урежда само определени технически изисквания към конкретен вид сеч /възобновителна, в окончателна фаза/, но не и конкретно правило за поведение/задължение на съответен субект, поради което и няма как да бъде самостоятелно нарушена.

При тези съображения процесните АУАН и НП се явяват изначално издадени в нарушение на изискванията за задължително съдържание по смисъла на чл.42, ал.1,т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.

На следващо място, направеното още в АУАН и последващо пренесено в НП, подробно цитирано по-горе описание на нарушението, в случая е двусмислено, вътрешно противоречиво и хаотично, при което в крайна сметка остава неясно за какви конкретни по вид действия е санкциониран жалбоподателя и в какво конкретно качество, бидейки техен възможен субекттакива във връзка с маркиране въз основа на предходно издаден и утвърден със заповед технологичен план за сеч в процесния имот и/или такива по провеждане на сеч в процесния имот, въз основа последващо издадено позволително за сеч и неговото евентуално неизпълнение. Тук е мястото да се напомни, че конкретните правила за маркиране на насажденията за сечи и които правила ,могат да бъдат „нарушени“ са изброени в чл.49 и сл. от Наредбата, а тези за провеждане на сечите са уредени в чл.47 и сл. от Наредбата. В случая, в процесните АУАН и НП няма направена привръзка с някое от тези правила.

Всяко от посочените до тук процесуални нарушения относно съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.

Затова и атакуваното НП подлежи на отмяна само на това формално 5 основание.

Независимо от това и за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че в случая НП остава и изцяло необосновано. От страна на АНО /в чиято тежест е това/, по делото няма ангажирани никакви обективни данни и доказателства за това дали в процесния имот поначало е имало единични биотопни дървета и колко на брой, т.е. дали спазването на изискванията на чл.24, ал.7 от Наредбата е било обективно възможно. Същевременно по делото се установи, че към момента на извършване на проверката в процесния имот от служителите на РДГ-Берковица, сечта все още не е била приключена и в имота е продължавало да има около 20 неотсечени дървета. За същите отново няма ангажирани доказателства дали са подлежали на запазване като биотопни, но дори и да приеме, че това е така, то тогава към инкриминираната в АУАН и НП дата-21.11.24 г., не е имало реално осъществено и довършено нарушение.

При тези съображения НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.

При този изход от делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени в цялост направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., който размер е на половината от минимума, предвиден в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.1 НВАР.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 973/10.03.25 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на С. В. Т. от гр.Враца, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.24, ал.7 от Наредба №8/05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

ОСЪЖДА РДГ-Берковица ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т. от гр.Враца, с ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 200.00 лв.