Решение № 185 от 17.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Габрово, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500193 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №9 от 06.01.2022г. по гр. д. №596/2021г. по описа на Районен съд – Севлиево е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответника „Електроразпределение-Север“ АД, че ищецът Т. Д. К. не дължи сумата от 4 990 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 5 318,53 лева, начислена с Фактура №0106565824/24.03.2021г. за периода от 19.09.2015г. до 15.02.2021г. по партида с клиентски номер * за абонатен номер * за обект, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Н.“ *. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца съдебни разноски пред първата инстанция в размер на 1 235 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Електроразпределение-Север“ АД, в която се излагат оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че мрежовият оператор разполага с правомощието да издава фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия. Излага становище за това, че титуляр на вземанията за коригирана електрическа енергия е мрежовият оператор доколкото установяването на неточното или неправилното измерване на потребената електроенергия се извършвало в период, последващ периода на реалното й ползване. Целта на предвидената корекционна процедура била насочена към възстановяване в полза на „Електроразпределение-Север“ АД на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към крайния клиент енергия. Посредством предвидените в чл. 56 ПИКЕЕ правила за провеждане на корекционната процедура следвало да се компенсират 1 разходите, които дружеството е направило вследствие на неотчитане или неправилно/неточно измерване на потребената електрическа енергия. На следващо място жалбоподателят излага аргументи за наличие на законова делегация у КЕВР за приемане на приложимите към процесния случай ПИКЕЕ, които не се намирали в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг и съответствали в пълна степен на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ.

Посочва, че корекционната процедура била извършена по реда на приложимите ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по протокол №67/24.04.2019г. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при приемането на разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ КЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация. Именно в полза на КЕВР съгласно чл. 104а, ал. 2, т. 5 б „а“ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било делегирано правомощие да уреди реда и методиката за изчисляване и събиране на дължимите суми при установяване на случаи на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, в т. ч. и начините на извършване на корекция на сметки за доставена електрическа енергия. При така изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна /ищец през първата инстанция/ е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат обстойни доводи за правилност на обжалваното решение, респективно неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна излага становище, за законосъобразност на изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд относно възникването на облигационно правоотношение между страните и относно липсата на правомощие у „Електроразпределение-Север“ АД едностранно да начислява електрическа енергия за минал период чрез издаването на корекционна фактура. От момента на възникване на правоотношението до настоящия момент се прилагали две редакции па ПИКЕЕ, предвиждащи различен субект, иницииращ и провеждащ корекционната процедура, поради което, въззиваемата страна излага доводи за наличието две правоотношения, съответно между крайния снабдител и крайния потребител, и между оператора на ЕРПМ и крайния клиент, по повод заплащането на потребената, но неотчетена електрическа енергия. Новоприетите ПИКЕЕ породили действие занапред като периодите на проверки следвало да обхващат времето след датата им на влизане в сила – 02.05.2019г. Посочва, че към момента на извършване на проверката – 15.02.2021г. за част от исковия период 19.09.2015г. – 02.05.2019г. ответникът не разполагал със законово основание да извършва корекции. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ била делегирана възможност КЕВР да приеме правила за установяване на случаи на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, но не и възможност за санкциониране на потребителя чрез въвеждане на фикция за потребена електрическа енергия за минал период от време, действителната консумация за който не можела да бъде установена поради неизправност на СТИ не във вина на потребителя. Уредената корекционна процедура въвеждала безвиновна отговорност на потребителя на електрическа енергия в противоречие с чл. 82 ЗЗД. Поради тези съображения въззиваемата изтъква, че правилата за провеждане на корекционна процедура, предвидени в подзаконов нормативен акт, се намирали в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, поради което на основание чл. 15 ЗНА не следвало да бъдат 2 прилагани. Уредената корекционна процедура се намирала в противоречие с чл. 2, ал. 2 ЗЕ доколкото нейното провеждане водело до прехвърляне на риска от повреда на СТИ върху потребителя. В тежест на ответника било възложено да докаже, че е доставил на потребителя посоченото в справка количество електрическа енергия, неотчетено от СТИ. В нарушение на чл. 42 ал. 2 ПИКЕЕ операторът не изпълнил задължението си за извършване на регулярна проверка на измервателната система предвид липсата на приложено досие на измервателната система по делото. Излага се становище че в процесната фактура неправилно били включени такси „задължения към обществото“ и „достъп до ниско напрежение“. Предвидената възможност за едностранно коригиране на сметките без определяне на периода на реално отчитане се намирали в противоречие с повелителната норма на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което следвало да се приемат за нищожни. По делото не бил представен протокол за първоначалния монтаж на СТИ, от който да е видно какви са били показанията във всички тарифи. Натрупването на отчет за потребена електрическа енергия в скрит и недостъпен регистър съставлявало нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, доколкото препятствало възможността на потребителя за контрол над него, както и на чл. 120 ал. 4 ЗЕ и чл. 662 НСИМК. Оспорва се факта на монтиране на процесното СТИ с нулеви показания по всички тарифи. Посочва, че потребителят не е заявявал към ответното дружество, че желае потребената електрическа енергия да бъде измерена в невизуализиран регистър. В приложимиата нормативна уредба не се предвиждало измерената в невизуализирания регистър на СТИ електрическа енергия да бъде предмет на метрологична проверка.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не представя писмено становище.

В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна представя писмено становище, с което поддържа изложените доводи в депозирания отговор на въззивна жалба и претендира за присъждане на направените съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендиранато от въззивника адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Производството по гр. д. № 596/2019 година по описа на РС-Севлиево е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Т. Д. К. срещу "Електроразпределение Север" АД, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от сумата от 4 990 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 5 318,53 лева, начислена с Фактура №0106565824/24.03.2021г. за периода от 19.09.2015г. до 15.02.2021г. по партида с клиентски номер * за абонатен номер *. Ищецът заявява, че е битов клиент - потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното 3 дружество в обект в гр. С., ул. „Н.“ *. Твърди, че извършената проверка на СТИ била ненадлежно проведена в отсъствие на абоната и от неупълномощени лица. Оспорва факта на реално потребление на допълнително начислената електрическа енергия като недоказан. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху вземането за периода 19.09.2015г. – 15.02.2018г. Твърди се, че процесната корекционна процедура била извършена от „Електроразпределение Север“ АД при липса на правно основание в приложимите нормативни актове.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК заявява, че общите условия на дружеството имали обвързваща сила между страните, а осъществената корекционна процедура намирала своето правно основание в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./. Вземането за сумата произтичало от обстоятелствата на извършената на 15.02.2021 г. от служители на "Електроразпределение-Север" АД контролна проверка на СТИ, чийто резултат бил предмет на съставен констативен протокол № 5600419 /подписан от ищцата и от служителите на оператора на мрежата/, в който били записани констатации за показанията му по тарифи, след което бил подменен с нов по причина, че било установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа Т4. На 24.03.2021г. съобразно изискванията на чл.

56, ал. 1, вр. ал. 3 ПИКЕЕ дружеството издало на ползвателя фактура за дължимите суми за мрежови услуги и задължения към обществото. С писмо от 24.03.2021г. дружеството уведомило абоната за извършената проверка и дължимата сума вследствие на извършената проверка, като изпратило копие от съставения констативен протокол и издадената фактура. Допълнително начисленото количество електрическа енергия било реално потребено, което било отчетено от СТИ – в тарифа Т4, но при месечното отчитане на показанията на СТИ не било фактурирано, тъй като не било визуализирано на дисплея на СТИ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените разноски в производството.

Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Към мрежата на ответника бил присъединен обект, находящ се в гр. С., ул. „Н.“ *, собственост на ищцата, с кл. №* и абонатен №*, за който дружеството осигурявало достъп и пренос на електрическа енергия. На 15.02.2021г. била извършена техническа проверка на средството на техническо измерване от служители на ответното дружество – св. Т. и св. М., за което бил изготвен констативен протокол №5600419 от 15.02.2021г.

Съгласно отразеното при проверката били установени общо 29 727 квтч., доставена в обекта електрическа енергия, отчетена в тарифа Т4. СТИ било подменено с ново и старото било изпратено за експертиза в БИМ, като били записани и показанията му към този момент на трите тарифи. Проверката била извършена в присъствието на абоната Т. К.. Въз основа на посочения констативен протокол на БИМ от „Електроразпределение-Север“ АД било съставено становище за начисления на електрическа енергия за периода от 19.09.2015г. до 15.02.2021г., при натрупано в тарифен регистър Т4 количество електрическа енергия в размер на 29 727,4 квтч. Въз основа на 4 посоченото становище от ответника била издадена процесната фактура №010655824 от 24.03.2021г. за сумата от 5 318,53 лева.