Решение № 176 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330207092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 820520 – F799076/ 26.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ВЛАДИ ЕНЕРДЖИ БГ“ ЕООД е наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.3, ал. 11 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.

С жалбата и с допълнителна писмена молба, жалбоподателят навежда конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна, алтернативно моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. М. ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

На 20.11.2024 г. от екип - З. М. и З.А. е извършена проверка на обект съд за съхранение на дизелово гориво - бидон, монтиран върху ремарке , находящ се в село Житница, Стопански двор - квартал №58, стопанисван от „ВЛАДИ ЕНЕРДЖИ БГ" ЕООД с ЕИК 201354502.

При извършената проверка е установено, че „ВЛАДИ ЕНЕРДЖИ БГ" ЕООД с ЕИК 201354502 в качеството си на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС не е подало по електронен път в НАП данни за използвания от него съд за съхранение и/или зареждане на течно гориво, в законоустановения срок до 12.11.2024 г. включително.

В хода на проверка е констатирано, че дружеството разполага с един брой бидон, монтиран върху ремарке за съхраняване на дизелово гориво с вместимост 600 литра. Съхраняваното гориво се използва за зареждане на транспортни средства, стопанисвани от дружеството, регистрирани в Министерството на земеделието, храните и горите. Дружеството е земеделски производител, съгласно представена регистрационна карта за земеделски стопани, издадена от Министерство на земеделието и горите, Областна дирекция „Земеделия“ на дата 27.12.2016 г. и заверена за 2024 г.

При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че данни за този съд за съхранение и/или зареждане на течно гориво не са подавани към момента на проверката от дружеството. При извършена проверка в ИСКГ е установено, че последната извършена доставка към обекта на дружеството е на 05.11.2024г. по АДД с № 0500574088/ 04.11.2024г. с УКН №0000000009043042.

Видно то справка по чл. 59 "в" от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не са подадени данни за един брой бидон с вместимост 600 л. за съхраняване на гориво, монтиран върху ремарке, т.е. не е регистриран в НАП.

Нарушението е установено при извършена проверка документирана с 2

ПИП № 0192821 от 20.11.2024г. и не води до неотразяване на приходи.

За установеното нарушение, актосъставителят в присъствието на управителя на дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил подписан с възражения , че към дата 21.11.2024 г. съдът е регистриран в НАП. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН , не били депозирани допълнителни писмени възражения.

Въз основа на горното административно – наказващия орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.59в, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.3, ал. 11 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118 ал.8 от ЗДДС.

Нарушението е извършено за първи път.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитания актосъставител и от писмените доказателства, прочетени и приобщени от административнонаказателната преписка. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за безпристрастни и логични. Същите се подкрепят от представените писмени доказателства и доказателствени средства.

Въз основа на горното, съдът формира следните изводи от правна страна:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото заповед се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

Противно на възраженията на жалбоподателя, в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН . Посочени са датата и мястото на нарушението, както и в какво се изразява същото, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването на нарушението. В случая е установено, че н а 20.11.2024 г., при извършена проверка на съд за съхранение на гориво – бидон монтиран върху ремарке, находящ се в село Житница, Стопански двор – квартал № 58, стопанисвани от "Влади Енерджи БГ" ЕООД е установен 1 бр. съд за съхранение на гориво- описания бидон с вместимост 600 литра собственост на дружеството - жалбоподател, който не е деклариран в НАП в законоустановения срок до 12.11.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредбата по ал. 4 (Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ). Разпоредбата на чл. 59в ал. 1 от Наредбата пък предвижда задължение за лицата по чл. 118, ал. 8 ЗДДС да подават данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за "е-услуги" на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, като в ал. 2 е посочено, че данните се подават за всички съдове и/или съоръжения за съхранение на течно гориво, като са 3 конкретизирани и точните данни, които следва да се декларират. От своя страна ал. 4 предписва, че при придобиване на нови съдове/съоръжения се подават нови данни в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

В конкретния случай няма спор, че на 05.11.2024 г. жалбоподателят е започнал използването за собствени нужди на 1 бр. съд за съхранение на гориво – бидон, монтиран върху ремарке , доколкото точно на тази дата същият е получил доставка на 3993 литра нафта. Няма спор, че въпросният съд е собственост на дружеството, както и че и към момента на проверката същият се използва по предназначение. При тези факти безспорно дружеството - жалбоподател е следвало да подаде данни пред НАП по електронен път ползването на посочения съд в седемдневен срок от началото на експлоатацията – т. е. до 12.11.2024 г.

В аспект на горното и предвид възраженията на жалбоподателя, не може да се приеме, че описанието в актовете на администрацията на фактическите параметри на вмененото административно нарушение е непълно и неясно.

Съвсем ясно е посочен срокът в рамките на който е следвало да се реализира дължимото действие и след изтичането на който е реализирано процесното противоправно поведение. Наред с това не може да се приеме, че от описанието на нарушението не става ясно какви са индивидуализиращите белези на съда – обект на проверка – ясно е описано, че се касае за бидон с вместимост 600 литра, монтиран върху ремарке. Посочения обект е достатъчно добре индивидуализиран и същият представлява годен съд за съхранение на гориво. Впрочем в този смисъл са и обясненията на управителя на дружеството – жалбоподател дадени в хода на административно – наказателната проверка, както и от предприетите впоследствие действия, в деня след проверката по регистрация на съда в НАП. Всичко това води до извод за неоснователност на възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл, като не може да бъде споделено и възражението за това, че администрацията не е обсъдила обясненията на управителя при формиране на изводите си от фактическа и правна страна. Това не е така. Обясненията на управителя са взети предвид и очевидно са били съпоставени с оглед преценка на тяхната достоверност, с приложените по преписката писмени доказателства, на база на които актосъставителя и административно – наказващия орган са извели правилни изводи от фактическа и правна страна.

В настоящия случай нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неподаване на данни по реда на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на МФ. Дружеството е бездействало и не е изпълнило това си задължение в срок, като по този начин е извършило вмененото му нарушение, поради което и правилно е било санкционирано за това. АНО е приел, че от това нарушение не е настъпило укриване на приходи, поради което и правилно е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС .

Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения 4 от съответния вид, въпреки предприетите след проверката действия по регистриране на процесния съд. Тук следва да се посочи, че поведението по отстраняване на нарушението преди съставяне на АУАН, но след вече извършената проверка, е взето предвид от административно – наказващия орган като е наложената санкция в минимален размер. Наред с това съдът не може да пренебрегне данните за това, че макар да се касае за съд, който е самоделно направен все пак същия е с немалка вместимост и в него се е съхранявало гориво. Обстоятелството, че горивото е било използвано за осъществяване на земеделска дейност от дружеството също не понижава степента на обществена опасност и не оправдава приложението на чл. 28 ЗАНН. Всички релевирани в тази връзка доводи от жалбоподателя са били взети предвид, както вече се каза, на санкционираното лице е наложено наказание в минимален размер.

По изложените по-горе съображения и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 130,00 лв. с еврова равностойност 66,47 евро за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 820520 – F799076/ 5

26.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ВЛАДИ ЕНЕРДЖИ БГ“ ЕООД, ЕИК 201354502 е наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС имуществена санкция в размер /посочен в еврова равностойност/ на 511,29 евро за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.3, ал. 11 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.