Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5705 от 31.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54207/2023
Вид
Решение № 5705
Подписан
31.03.2025
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5705 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110154207 по описа за 2023 година

Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед от 01.08.2023 год. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителни искове с правно основание чл.

225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 35 214 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. до 01.02.2024 год., с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 545,95 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни за работни дни за 2023 год.

Ищецът-Ц. В. П. твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „Мениджър доставка на услуги“, което е било прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор от 01.08.2023 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че е незаконосъобразно уволнена, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, че не е извършен подбор, както и че трудовите функции на заеманата до уволнението длъжност продължават да се осъществяват от други служители. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 35 214 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 01.08.2023г. до 01.02.2024 год. и сумата от 545,95 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни за 2023 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба и направените по делото разноски.

Ответникът-„ДТТБ“ ЕАД в законоустановения едномесечен срок, е 1 депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че уволнението е законосъобразно извършено, като е налице съкращаване на щата, отразено в новото щатно разписание, че решението за съкращаване на трите щатни бройки е взето от компетентен орган. Излага аргументи, че доколкото и трите щатни бройки за заеманата длъжност са съкратени, то не е било необходимо извършването на подбор. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2019 г. между „ИБ“ ЕАД и Ц. В. П. е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността “Мениджър доставка на услуги”. С Допълнително споразумение към трудов договор от 31.03.2023 год. ищцата се е съгласила да заема длъжността „Мениджър програми“.

Видно от решение обективирано в Протокол от 13.07.2023 год. в ответното дружество са съкратени 3 позиции на длъжност „Мениджър програми“.

Със Заповед №1361/13.07.2023 год. и във връзка с решение от 13.07.2023 год. е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в „ДТТБ“ ЕООД, в сила от 01.08.2023 год.

На 14.07.2023 год. до Ц. П. е изпратено писмо по електронна поща от представител на работодателя, с което я уведомява за предстоящото преструктуриране, респ., че заеманата от нея длъжност ще бъде премахната, като й предлага да заеме длъжността „бизнес анализатор“, което няма да рефлектира и върху получаваното от нея възнаграждение.

На 14.07.2023 год. Ц. П. отговаря на писменото предложение, като моли договорът й да бъде прекратен, тъй като не е съгласна да заема длъжността „бизнес анализатор“.

На 17.07.2023 год. на Ц. В. П. е връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.08.2023 год.

Със Заповед №1314/31.07.2023 год., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношение с Ц. В. П. е прекратено.

Видно от щатно разписание от месец август 2023 год. длъжността „мениджър програми“ не фигурира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които 2 работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите.

С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата.

Работодателят изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на договора, като в конкретния случай законодателят не въвежда изискване да се излагат подробни фактически и правни съображения за това.

Законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата предполага да налице решение за съкращение на съответната щатна бройка, решението да е взето от компетентния за това орган, към момента на уволнението да е налице фактическо премахване на съответната трудова функция, като уволнението трябва да следва или да съвпада с датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращение в щата.

Ищцата не оспорва, че промяната в длъжностното разписание и атакуваната заповед са издадени от компетентен орган. Видно е, че решението за съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „мениджър програми“ е взето преди момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на щата" се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално.

Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности.

Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика.

3

Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях. Такива може и да не са съставени, това не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства.

Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.

По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. III г. о.

Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжността на ищцата е заличена от щатното разписание.

За установяване на трудовите функции на длъжностите „мениджър програми“ и „бизнес анализатор“ са ангажирани гласни доказателства в лицето на Вяра Славева Ангарева, служител в ответното дружество и заемаща длъжността „тийм лидер на бизнес анализатори“. В същите свидетелят сочи, че след проведени разговори с колеги, които след съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, са заели длъжността „бизнес анализатор“ е разбрала, че изпълняват същите дейности, които са изпълнявали като „мениджър програми“, като в голяма част има припокриване на двете позиции. Съдът приема, че в производството не се установи по безспорен начин, цялостно припокриване в основните задължения на двете длъжности, тъй като и от свидетелските показания се установяват и други функции, поради което приема, че не е налице длъжност с функции идентични с тези на ищеца, макар и наименувана по различен начин.

Съгласно чл.329 КТ при съкращение в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат повисока квалификация и работят по-добре. Съгласно ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС извършването на подбор е елемент от субективното потестативно право на уволнение 4 на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ и преценката кой от служителите има повисока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, който обхваща законосъобразното приложение на критериите по чл.329 КТ. Упражняване правото на подбор и преценката на критериите по чл.329 КТ не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност. За това и възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето обсега на подбора длъжности, които са близки или сходни със съкращаваните. При съкращаване в щата на единствена щатна длъжност, работодателят има правото да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и други заемащи близка или сходна длъжност. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия-между работници и служители, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В случая са е премахната длъжността „Мениджър програми“, а както беше посочено по-горе в прозивдстовот не бяха ангажирани доказателства изпълняваните задължения по длъжностна характеристика да се покриват в пълен обем или тяхна съществена част с функциите на други служители. От изложеното следва, че налице реално съкращаване в щата.

Още повече, че няма спор в производството, че на ищцата е предложено да бъде преназначена на длъжността „бизнес анализатор“, което предложение тя е отказала.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ

Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. Доколкото настоящата съдебна инстанция намира, че уволнението е извършено законосъобразно и не е отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, то този иск се явява неоснователен без да е необходимо да се изследват другите елементи от фактическия състав на правото на възстановяване и право на обезщетение.