Решение № 154 от 08.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Плевен, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600404 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НПК.

С определение № 613 от 12.052026г., постановено по ЧНД № 924/2026г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения Б. Б. М. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, четири месеца и пет дни по влезлите с сила съдебни актове по НОХД № 2470/2025г., НОХД №364/2026г. и НОХД №873/2026г., всичките по описа на РС-Плевен. Постановил определеното общо наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим.На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на два месеца и дванадесет дни, съгласно приложената по делото справка от Началника на ЗатвораПлевен.

Постановеното определение е обжалвано от служебния защитник на 1 осъдения Б. М. в частта, с която е постановено увеличение на общото наказание една година, четири месеца и пет дни лишаване от свобода с шест месеца лишаване от свобода, с оплакване за несправедливост. Защитникът счита, че определеното общо наказание е достатъчно за постигане на основната цел на санкцията - да се поправи и превъзпита осъдения. Моли въззивния съд да измени първоинстанционното определение, като отмени частта му, с която е постановено увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспори основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава.

Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Осъденият Б. БМ. лично и със своя служебен защитник поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания. Молят да се отмени първоинстанционното определение в частта, с която е постановено увеличение на общото наказание с шест месеца.

Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

1.С присъда № 7 от 22.01.2026г. постановена по нохд №2470/2025г. на РС-Плевен, влязла в сила на 09.02.2026г. осъденият Б. М. е бил признат за виновен в извършване на 06.03.2025г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет месеца, при първоначален строг режим.

2.С определение от 15.04.2026г. постановено по нохд №364/2026г. на РС-Плевен, влязло в сила на 15.04.2026г. осъденият Б. М. е бил признат за виновен в извършване на 17/18.07.2024г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК , за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим.

3.С определение от 23.04.2026г. постановено по нохд №873/2026г. на РС-Плевен, влязло в сила на 23.04.2026г. осъденият Б. М. е бил признат за 2 виновен в извършване в периода 01.02.2024г. – 03.02.2024г. на престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК , за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година , четири месеца и пет дни,при първоначален строг режим .

Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.2325 от НК за определяне на осъдения М. едно общо наказание за извършените от него три престъпления, за които е бил осъден по посочени по-горе наказателни дела и които се групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.

В случая, както правилно е приела първата инстанция, осъденият М. е извършил трите престъпления по НОХД № 2470/2025г., НОХД №364/2026г. и НОХД №873/2026г. всичките по описа на РС-Плевен преди да е бил осъден с присъда или определение, за което и да е от тези деяния. С оглед на това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23-25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения М. и за определяне едно общо наказание за описаните по – горе три престъпления, извършени в условията на реална съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото, районният съд правилно е определил на осъдения М. за трите престъпления- предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, четири месеца и пет дни, тъй като и за трите деяния от процесната съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различен срок– шестнадесет месеца, шест месеца, една година, четири месеца и пет дни. Очевидно, найтежкото, с оглед неговия размер, е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, четири месеца и пет дни, каквото е било наложено на осъдения М. за престъпленията по нохд №873/2026г. на РС-Плевен, поради което правилно първоинстанционния съд е определил именно това наказание като общо наказание за трите деяния от процесното множество.

3

Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваната му част, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено общото наказание една година, четири месеца и пет дни лишаване от свобода с шест месеца и прецени, че тази част на съдебния акт е правилна и законосъобразна.

Съобразявайки всички обстоятелства по повод извършените от осъдения М. престъпления, предмет на разглеждане по трите дела от съвкупността, първоинстанционния съд правилно е констатирал, че в случая е приложима правната норма на чл.24 от НК, която предвижда възможност в идентична хипотеза, когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание да не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер предвиден за съответния вид наказание.

В съответствие с този законов текст и преценявайки характера на престъпленията, извършени от осъдения и включени в съвкупността - състави на кражба, наложените за тях наказания „лишаване от свобода“ и тяхната обща продължителност, високата степен на обществена опасност на осъдения, първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано е счел, че следва да увеличи определеното общо наказание от една година, четири месеца и пет дни лишаване от свобода с шест месеца и по този начин размерът на общото „лишаване от свобода“, което осъдения М. ще следва да изтърпи е една година, десет месеца и пет дни. Обстоятелството, че престъпленията включени в съвкупността са извършени от М. в кратък период от време - в рамките няколоко месеца, след като вече е бил осъждан за извършени също такива престъпления по чл.195 и чл.196 от НК свидетелства освен за завидната упоритост на осъдения да извършва престъпления предимно по чл.195 и чл.196 от НК и наличие на трайно установени у него престъпни навици, но и че наложените му до момента наказания не са постигнали своя възпиращ и поправителен ефект и дава основание осъдения да бъде характеризиран като личност, при която възможностите за превъзпитание са твърде оскъдни.

Предвид изложеното въззивния съд счита, че размерът на определеното от първоинстанционния съд общо и увеличено наказание е правилно и справедливо преценен и може да се очаква положителен резултат на неговото поправяне и превъзпитание. Генералната и най-вече индивидуалната 4 превенция на наказанието налагат в случая увеличаване на определеното общо най- тежко наказание от една година, четири месеца и пет дни лишаване от свобода с шест месеца, както е решил първоинстанционния съд .

По изложените съображения въззивната инстанция прецени като неоснователно искането на жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл.24 от НК и поради това, счита, че не следва да измени обжалваното определение като се отмени постановеното увеличаване на общото наказание „лишаване от свобода“.

Съобразно с разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК районният съд правилно е приспаднал от срока на определеното общо и увеличено наказание изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.

Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. То е постановено в съгласие с нормите на чл.23, чл.25 и чл.24 от НК и с установената в тази насока трайна съдебна практика. Налице са условията на закона за кумулиране на наказанията на осъдения М. по цитираните по-горе три наказателни дела и за увеличаване на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца.

С оглед гореизложеното въззивния съд прецени, че няма основания за отмяна или изменение на определението на районния съд.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3 вр.чл.341, ал.2 вр. чл.338 от НПК , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 613 от 12.05.2026г., постановено по ЧНД № 924/2026г. по описа на Районен съд-гр.Плевен.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6