Разпореждане № 21832 от 10.10.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21832 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20231100110939 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Й. Д. срещу С. С., в качеството му на съдия от Софийски градски съд, с която се иска присъждане на обезщетение за вреди, причинени от постановен от сочения ответник съдебен акт по разглежданото от него гр.д.№ 3782/2023г. на СГС, по който страна е ищцата, който акт счита за незаконосъобразен.

Съгласно чл.132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Твърденията за осъществен деликт визират именно постановен от съдия С. С. при осъществяване на служебните му функции съдебен акт. При изпълнение на служебната си дейност съдията се ползва от т.нар. функционален имунитет, установен да осигури независимост на магистратите при осъществяване на дейността им, за да могат да разглеждат и решават делата съобразно закона, по съвест и вътрешно убеждение. С оглед горното, е налице процесуална пречка за разглеждане на предявения иск, която пречка е от категорията на абсолютните и влече прекратяване на производството.

Не е налице изключението, визирано в чл.132 КРБ, съответно в чл.9, ал.2 ЗОДОВ за реализиране на регресната отговорност на държавата за вреди от актове и действия на длъжностни лица, вкл. съдии, тъй като соченото деяние не е престъпление по смисъла на закона – така в Решение № 450 от 22.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1578/2012 г., III н. о.; Решение № 1002 от 1.08.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4033/2007 г., ГК, V г. о.

Уместно е да се отбележи, че проверката за законосъобразност на даден съдебен 1 акт е по реда на инстанционния контрол.

По изложените съображения, искът на Л. Й. Д. срещу съдия С. С. от СГС се явява недопустим и исковата молба следва да се върне, като наличието на процесуална пречка за разглеждане на иска отрича допустимостта на направеното искане за допускане на правна помощ – аргумент от чл.24 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл.130 ГПК, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба вх. № 88080/02.10.2023г. на Л. Й. Д., по която е образувано гр.д.№ 10939/2023 г. по описа на СГС, I-6 състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от ищцата с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от разпореждането да се връчи на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2