Решение № 9691 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9691 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110143352 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от И. К. Д. срещу „Ф.Б.“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 780631 от 24.07.2019 г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. При условията на евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 780631 от 24.07.2019 г. поради противоречие със закона и добрите нрави.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от И. К. Д. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за заплащане на сумата от 5 лева, частична претенция от 166 лева /увеличена впоследствие до 99, 88 лв. като пълната претендирана сума/, представляваща платена при липса на основание сума по Договор за потребителски кредит № 780631 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.07.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Ищецът И. К. Д. твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 780631 от 24.07.2019г.

Страните се съгласили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева. Бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85 %. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответника. Сочи, че при сключването на процесния договор никъде не бил посочен размер на възнаграждението за предоставяна на гаранция. След като усвоил сумата, установил, че освен заемната сума дължал и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 166 лева.

Твърди, че процесният договор бил недействителен, не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Не бил подписвал договор за поръчителство, както и такъв не му бил представян. Счита, че процесният договор бил нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Договорът бил недействителен и по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия, респ. каква била общо дължимата сума по него. На следващо място, бил посочен грешен ГПР като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Счита, че клаузата на 1 чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било задължително условие за сключване на кредитен договор било неоснователно. Кредиторът можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Предвид което сключването на договор за гаранция не било задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като били насочени срещу неправилна страна.

Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги съгласно взаимното признаване на единния паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно 2 правоотношение, по което Ф.Б. не бил страна. Поддържа, че ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси бил подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация по имейл, както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция. След като бил информиран, потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Поддържа, че не бил въвел в заблуждение ищеца относно избора на поръчител или дължимите суми. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не се включвал в ГПР, тъй като бил незадължителна услуга. Изложени са съображения, че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредита съгласно пар. 1.1 от ЗПК, доколкото касаел услуга, предоставена от трето лице, която била с незадължителен характер по смисъла на закона.

Поддържа, че посоченият ГПР в договора бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че потребителят имал повече от достатъчно време да се запознае с условията на договора, в това число имал възможност да ангажира консултант за преглед. Процесният кредит не бил и първи за ищеца. Ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от договора, което било предвидено в чл. 9 от договора. Счита, че не е налице разминаване между посочения в договора ГПР и този, който бил дължим от страна на ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, както и факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 780631 от 24.07.2019 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 400 лв. Предвидено е, че същият следва да бъде върнат в срок от 30 дни, 2 считано от датата на превеждане на сумата, конкретно е посочен и падеж 22.09.2019 г. В чл.

3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 420, 12 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 400 лв. и 20, 12 лв. лихва при лихвен процент от 0 %. В чл. 4 е посочено, че ГПР е в размер на 49, 06 %. В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно част 2, т.8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т.4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 99,88 лева.

По делото ответникът не е представил Договорът за поръчителство, тъй като е посочил, че той е сключен с трето лице за спора и поради това не разполага с негово държане.

По делото е изслушана ССчЕ, в чието заключение е посочено, че усвоената сума по договора за потребителски кредит е в размер на 400 лв. По данни от счетоводството на ответника на 17.09.2019 г. е изплатена от длъжника и последната сума по кредита, като общият заплатен от него е в размер на 520 лв., от които 400 лв. – главница; 20, 12 лв. – договорна лихва и 99, 88 лв. – възнаграждение за поръчителство. Вземайки предвид главницата, размерът на лихвата и възнаграждението за поръчителство, то вещото лице е преценило, че действителният размер на ГПР възлиза на 742, 34 %.

При този размер на ГПР съдът счита, че договорът за кредит следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.

Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като Мултитуд банк /с предишно наименование „Фератум банк“/ е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Мултитуд банк, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“.

Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички плащания, включително на възнаграждението по договора за поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като по делото не са ангажирани доказателства за изходящи преводи от него към поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател знае за този разход и за конкретния негов размер. Самото постъпване на възнаграждението в полза на кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества.

Въпреки че по делото не е представен самият договор за поръчителство, то наличие на плащане по него, отразено в счетоводството на ответника е индиция, че такъв договор 3 съществува.

Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар.

1, т.1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Невключването на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68eb0f93-02e7-4ea4-b67f-2e2702395687