Решение № 145 от 14.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Търговище, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500232 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община П.о против решение № 113/18.07.2024 г., по гр.д. № 775/2022 г. по описа на PC - П.о.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ОБЩИНА П.О, БУЛСТАТ 000875856, със седалище: (населено място), представлявана от кмета д-р Л. В., на осн. чл. 49 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н., ЕГН **********, от (населено място),, СУМАТА 2970.60 лв. (две хиляди деветстотин и седемдесет лева и 60 ст.)- обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген Туарег“, рег. № ******, както и СУМАТА 800.00 лв. (осемстотин лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди, всички настъпили при ПТП от 07.08.2022 г. в гр. П.о, по ул. „Болнична“ срещу дом № 39, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над уважения размер от 800.00 лв. до пълния предявен размер от 1500.00 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск за 1 неимуществени вреди. Присъдени са и разноски в размер 556.87 лв. определени по съразмерност и компенсация.

С оплакване, че решението е недопустимо, необосновано и в противоречие с материалния закон, въззивникът моли неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. В условията на евентуалност - ако съдът приеме решението за допустимо, жалбоподателят моли за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира юрк.възнаграждение.

Основните оплаквания са: 1.Общината, като собственик на пътя, е извършила необходимите действия по поддръжка на пътя и не е бездействала по начин, който да доведе до настъпилото ПТП. Причина за произшествието е необезопасена ревизионна шахта, която не се експлоатира от Община П.о.

Същата е част от канализационната мрежа, съответно се явява част от ВиК системата на гр. П.о, която система съгласно чл. 198б от Закона за водите се управлява от ВиК асоциация - Търговище, тьй като Община П.о е част от обособената територия на АВиК-Търговище. Това управление се осъществява въз основа на законовите разпоредби, а не по волята на Общината, поради което за вреди, претърпени поради неизправност на ревизионните и канализационните системи, не следва отговорност да носи Община П.о, която съгласно закона няма правомощията да осъществява действия по тяхното управление, съответно липсва неизпълнено нейно задължение в тази насока;

2. Представеният протокол за ПТП, въз основа на който съдът изгражда изводите си, не представлява годно доказателствено средство поради липсата на законово определени реквизити; 3.Необосновано, в разрез с установеното по делото, съдът не е уважил възражението на ответника за съпричиняване от ищеца в претърпените вреди, поради настъпване на ПТП-то при осъществено от ищеца изпреварване, предполагащо по-висока скорост на движение; смята за прекомерни присъдените неимуществени вреди.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с лаконично становище за неоснователност на жалбата.

В с.з. въззивникът поддръжа жалбата. Ответната страна, чрез адв. П., АК-Русе, оспорва същата, излагайки съображения, че част от възраженията в жалбата са преклудирани – пред районния съд ответникът не е възразявал, че не той, а ВиК-Търговище е отговорен за инцидента; изложените доводи от изготвения протокол за ПТП от служителите на МВР не са били направени с 2 отговора на исковата молба, както и не са били навеждани възражения за самоучастие от страна ищеца, от друга страна са неоснователни – доколкото данни за изпреварване от страна на ищеца не са налични в кориците на делото/???/ . Претендира разноски.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК.

Решението е валидно и допустимо.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателлства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съобрази следното:

Предявената искова претенция е обоснована с твърденията на ищеца, че на 07.08.2022 г., около 20:00 ч., в гр. П.о, движейки се по ул. „Болнична“, срещу дом № 39, претърпял ПТП, причина за което бил необезопасен и неосигурен против изваждане капак на шахта, разположена в средата на пътя.

Капакът на шахтата изскочил от стойката си, монтирана в пътното платно и ударил автомобила на ищеца, преминаващ по този път в лявата лента, в процес на изпреварване. От удара автомобилът ударил друг, паркиран вдясно от него автомобил и претърпял повреди в предната и задната си част: предна дясна врата и огледало за задно виждане, прозорец на вратата, лайсна на вратата, долна дясна лайсна, десен страничен аербек и такъв на дясната седалка, задна дясна врата, задна дясна гума с джанта, спирачен диск и носач, спирачни накладки. Наложило му се да репатрира автомобила до сервиз „Трак Ауто“ и да остане да нощува в гр. П.о. Произшествието било посетено от органите на МВР, обстоятелство, отразено в съответната графа на протокол за ПТП № 1629118/08.08.2022г., съставен на следващия ден. С твърдения, че вследствие на ПТП е претърпял имуществени вреди в размер на 2970.60 лв. (цената на вложените резервни части и труд), както и неимуществени вреди в размер 1 500.00 лв., изразяващи се в причинени психически страдания, неудобство, проблеми в работата и бизнеса му, както и че за изправността на шахтата, като собственик на общинския път, на който се намира тя, отговорност носи ответната община по реда и на осн.чл. 49 от ЗЗД, предявява исковите си претенции, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда.

В постъпилия отговор по реда на чл. 131 ГПК отгветникът е оспорил 3 иска, възразявайки, че не е бездествал, напротив през 2020 г. е направен ремонт именно на този пътен участък - чрез Проекта е била направена промяна във връпните конструкции на ревизионните и дъждовните шахти – ситуационно местата им се запазили, като е извършен демонтаж на капаците и гривните. Счита, че в протокола за ПТП не са установени важни обстоятелства, съставен е на другия ден, поради което оспорва неговата доказателствена сила. Направено е възражение за съпричиняване от ищеца, а при основателност на претенцията по същество – моли иска за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, тъй като „не може по безспорен начин да се докаже, че ищецът е спазвал всички изисквания на ЗДвП и е карал със съобразена с пътната обстановка скорост“.

В осз в първата инстанция, ищецът поддържа исковете; ответникът становището си, като заявява, че не оспорва „щетите като такива и размерът им по фактурата, която е издадена“, както и не оспорва, че въпросната шахта е общинска собственост.

След извършената преценка и проверка по реда на чл. 269 от ГПК, като втора инстанция по същество, съдът намира, че решението на районния съд е правилно, при правилно установената фактическа обстановка и правни изводи относно основателността на исковете, поради което и на осн.чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Предвид характера на второинстанционното производство – за разглеждане на спора по същество, както и в отговор на изложените в жалбата доводи и съображения, въззивът излага следните допълнителни съображения:

Основният въпрос е свързан с материалноправната легитимация на ответника. По този въпрос възражение може да бъде направено по всяко време на процеса, обуславящо неоснователност на възражението на въззиваемата страна за преклудиране на осн. чл. 266 от ГПК.

Въззивният състав намира това възражение, разгледано по същество, за неоснователно. Няма спор в процеса, че въпросната улица, на която е настъпило процесното събитие (ПТП) на 07.08.22г., и от което ищецът черпи правата си за обезвреда, е част от общинската пътна мрежа и като такава е общинска собственост. Съгласно разп. на чл. 1, чл. 2, ал. 1 от ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, т. 3 и т.

4 от Закона за пътищата (ЗП), общината, в качеството си на собственик на 4 общинските пътища е длъжна да управлява, стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество, като имоти и вещи, общинска собстевонст, се управляват в интерес на населението в общината, съгласно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин (чл. 11, ал. 1 от ЗОбС).

В новелата на чл. 19, ал. 2 от ЗП подробно е разписано какво включва „управлението на пътищата“.

Видно от отговора на община П.о, както и представените към него писмени доказателства, като собственик на процесната улица и съоръженията, които са част от нея, през 2020 г., по възлагане на общината, е завършен Проект на реконструкция и рехабилитация на основната транспортнокомуникационна мрежа в ж.к. Младост 1 и 2 на гр. П.о и прилежащата /обслужаваща/ улица за комплекса – ул. „Болнична“, улицата, на която е настъпило процесното ПТП. Както и ответникът посочва, чрез този Проект е била направена промяна във връхните конструкции на ревизионните и дъждовните шахти – ситуационно местата им се запазили, като е извършен демонтаж на капаците и гривните /л. 31/. По делото не е установено В и К инфрастуктурата на процесното място, вкл. и шахтата, да е изключена от собствеността на ответната община. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР ЗМСМА това е възможно, ако ВиК струкрутага бъде включена в уставния фонд на търговско дружество, но данни за такова включване няма. Към момента на увреждането не са налице и законови разпоредби, включващи ВиК структурата по силата на закона в чуждо имущество или вменяващи другиму задължение за поддържак на това имущество. Не са представени и доказателства за наличен договор по реда на Закона за водите и на Закона за концесиите, с който общината да е предоставила на съответния ВиК оператор правото да извършва стопанисването, поддържането и експлоатацията на въпросното имущество.

Общината отговаря за поддържането на пътя, в това число на пътните съоръжения, от една страна като собственик на пътя, от друга страна – като задължено лице, което по силата на закона следва да осъществява контрол, тъй като в настоящия случай тя се явява и възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, съответно носи отговорност, безвиновна за действията/бездействията /в случая/ на съответния служител/служители и без да е установено кое точно е това лице. Че общината е възложител на извършения ремонт по Проекта от 2020 г., в т.ч. и на промяна във връхните конструкции на ревизионните и дъждовните шахти /при което ситуационно 5 местата им се запазили, като е извършен демонтаж на капаците и гривните/ се установява и от предствените от общината към отговора писмени доказателства и поясненията в самия отговор.

Връхната конструкция на процесната шахта е част от уличното платно, от улицата, за чията поддържка, ремонт и безопасност отговаря общината.

Друг би бил въпросът ако се касаеше за непочистена шахта, за преляла вода от шахтата поради действия/бездействия на служители на съответните юридически лица, на което/които, по силата и по реда на чл.198о, ал. 1 и чл.

198п от ЗВодите, е предоставено стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията /вж. и понятието „В и К услуги, съгласно чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащането. В случая не става въпрос за неизправност на самата шахта, като съоръжение – а на връхната й конструкция /капак/.

Предвид на така изложените доводи, съдът намира, че именно община П.о в настоящия случай има материалноправната легиетимация да е ответник по предявените искове.

По отношение възражението на въззивника, че представения по делото Протокол за ПТП от 08.08.22 г. не съдържал необходими реквизити, което оборва доказателствената му стойност. Следва в тази насока да се отбележи, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка /която изцяло се споделя и от въззива/ относно действията на ищеца, като водач на процесния л.а. преди, по време и след ПТП от 07.08.22 г., както и възприетия механизъм на ПТП, наличието на пътна маркировка, позволяваща изпреварването в района на ПТП, съобразяване на времето – „сухо, топло, слънчево- Нямаше атмосферни условия, повлияващи настъпването на ПТП“ /св. М. М.- съставител на акта/, е вследствие на извършеното от първоинстанционния съд пълна, прецизна и оценяваща поотделно и в съвкупност преценка на всички събрани поделото доказателства, както писмени, така и гласни – Протокола за ПТП, показанията на св. М. М.