Присъда № 150 от 21.11.2022, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №150/21.11.2022г. по НОХД №524/2022г., изготвени на 04.01.2023г.

Хасковската Р., териториално отделение- Д. е внесла в Д.ския районен съд обвинителен акт против подсъдимия Н. М. ПР. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание състав на Д.ския районен съд е приел, че делото е подсъдно на С.ския районен съд. Прекратил е съдебното производство и е изпратил делото в С.ския районен съд. Повдигната е била препирня пред ВКС, който е определил, че компетентен да разгледа делото е Д.ския районен съд. Впоследствие съдията докладчик от Д.ския районен съд следвайки стриктно указанията на ВКС- определение №41/26.04.2022г. по дело №302/2022г. на ВКС трето наказателно отделение е приел, че на основание чл.43, т.1 от НПК съдебното производство следва да се прекрати и на основание обстоятелството, че е в интерес на правосъдието и защита правата на страните да не бъдат създавани свръхмерни затруднения при разглеждането му, тъй като в района на С.ския районен съд участниците в процеса имат постоянно пребиваване и настоящ адрес. Ето защо съдията докладчик е прекратил съдебното производство по НОХД 187/2022г. по описа на РС- Д. и е изпратил същото по компетентност в С.ски районен съд.

В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание РП- С. изпраща свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание пострадалият се явява лично и с упълномощен повереник. Предявява граждански иск и моли да бъде конституиран в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. Повереникът му в разпоредително заседание отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Съдът счете, че гражданският иск е предявен своевременно и той е във връзка с предмета на делото, но ще затрудни наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане. Конституира пострадалия в качеството на частен обвинител и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа обвинението така, както е внесено. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа обвинението наред с прокурора. Предлага на подсъдимия да се наложи потежко наказание.

1

Подсъдимият П., редовно и своевременно призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Н.Ж. имал две дъщери като по- голямата М.Ж. била омъжена за подс. П.. Двамата били съпрузи от 01.06.2015г. и от брака си имали дъщеря М. П., родена на 20.01.2017г. В началото подс. П. и св. Ж. се разбирали добре и живеели в с. Самулово, общ. С. откъдето е подс. П.. С времето отношенията им се влошили, тъй като подсъдимият започнал да тормози св. Ж.. Той не работел редовно и парите, които изкарвал прахосвал само за себе си без да се грижи за семейството, дори вземал от св. Ж. парите от майчинство и с тях купувал вещи за себе си. Вземал кредити, които се налагало св. Ж. да погасява. Поради това тя напуснала подс. П. и подала молба за развод. С решение №584/27.05.2019г. по гражданско дело №1485/2019г. на РС- С. бракът между двамата бил прекратен. Родителските права спрямо малолетното дете били предоставени на майката и бил определен режим на лични контакти на подс. П. с детето. След развода той продължавал да оказва на св. Ж. психически тормоз, отправяйки й закани за саморазправа по телефона и я търсел постоянно. Тъй като св. Ж. защитавал дъщеря си агресията на подс. П. се насочила и към него като също му отправял закани за саморазправа.

На 12.11.2019г. след обяд св. Н.Ж., който живее в с. Г., общ. С. пътувал с колегата си, св. И.И. за гр. Д., откъдето св. Ж. щял да си купува автомобил.

Двамата се придвижвали с личния автомобил на св. И., който шофирал, а св.

Ж. седял на предната седалка до него. Около 15 часа двамата се намирали вече на пътя до с. Радиево в посока гр. Д. в землището на гр. Д., когато по мобилния телефон на св. Ж. се обадил подс. П.. Виждайки, че му звъни подс.

П. първоначално св. Ж. не вдигал телефона. След като подс. П. продължил да звъни, св. Ж. на следващото позвъняване вдигнал телефона като претекста за обаждането на подс. П. бил свързан с обстоятелството, че искал да говорят за бившата му съпруга, но св. Ж. му казал, че не иска да води каквито и да е разговори с него. Тогава подс. П. започнал да крещи на висок глас, да отправя обиди и закани с убийство към св. Ж., казвайки му „Педераст, боклук, майка ти в гъза ще еба! И твоят ред ще дойде, ще те намеря и ще те убия! Ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“. Обидните реплики и закани за убийство били чупи и от св. И., тъй като св. Ж. включил телефона си на високоговорител. След тези реплики св. Ж. затворил телефона. Подсъдимият П. го набрал още веднъж, но св. Ж. не му вдигнал телефона. Св. Ж. видимо се притеснил от тези реплики на подсъдимия, започнал да трепери, тъй като знаел, че подс. П. е агресивен и е способен да му посегне. След като 2 свидетелите Ж. и И. стигнали в гр. Д. първо минали през завод „Язаки“, намиращ се между гр. Д. и гр. Х. за да вземат съпругата на св. Ж., св. Д.Ж., която по това време работела там. След това минали през автокъща в гр. Д., където св. Ж. бил капарирал лек автомобил за да го вземат. Св. Ж. видяла, че съпругът й е притеснен и той й споделил за отправените закани от страна на подсъдимия П.. В резултат на тези закани св. Ж. станал неспокоен, започнал да страда от безсъние, притеснявал се подс. П. да не го причака някъде и да осъществи заканите си.

По делото е изготвена комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че по време на инкриминираното деяние (отправянето на заплахи) св. Ж. е преживял емоции на страх като отправените заплахи за убийство за възбудили у него основателен страх за осъществяването им.

По делото е изготвена комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза и на подс. П., от заключението на която е видно, че той е лице с повишена неудовлетвореност, с вътрешна дисхармоничност при нормите на обществения морал, с известна конфликтност, с импулсно, афективно, конфликтно и променливо поведение, с изразени трудности в интерперсоналните взаимоотношения, подозрителен, враждебен; лице с психопатично поведение и импулсивност на постъпките, със силно изразена обща агресивност, в това число много силно изразена вербална агресивност и силно изразена враждебност... Той е разбирал свойството и значението на деянието и и е могъл да ръководи постъпките си.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите Н.Ж., И.И., Д.Ж. и М.Ж., разпитани в хода на съдебното следствие и от заключенията на вещите лица взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Ж., И.И., Д.Ж. и М.Ж., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, логични и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св. Д.П., тъй като тя не е присъствала на инцидента и разказва за проблеми с частния обвинител Н. Н.в по повод режима на лични контакти на сина й с неговото дете. Нейните показания противоречат на показанията на останалите свидетели. Дадени са от заинтересовано от изхода на делото лице и с тях майката цели оневиняване на подсъдимия.

Съдът не следва да цени показанията на св. И.М., тъй като те са неотносими към предмета на делото. Тя не е свидетел на инцидента между бащата на М.Ж. и бившия й съпруг Н.П. на 12.11.2019г.

3

Съдът не следва да цени и показанията на св. М. Р. съседка от съседния вход. Същата заявява в своите показания, че не е присъствала на скандали между подсъдимия и частния обвинител.

Съдът не кредитира обясненията на подс. П., тъй като те противоречат на показанията на свидетелите Н.Ж., И.И., Д.Ж. и М.Ж.. Неговите обяснения представляват защитна теза и с тях той цели своето оневиняване.

Обясненията му не кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства. Видно е, че твърденията му не съответстват на истината. От тях е видно, че св. Ж. е бил в гр. С. по времето, когато подсъдимият го е търсил по телефона, а в действителност частния обвинител Н.Ж. на 12.11.2019г. е бил в платен отпуск, което е видно от приложената справка от търговско дружество „Е. Миролио“ ЕАД. Видно е, че св. И.И. на 12.11.2019г. е бил първа смяна на работа от 05 часа до 13,30 часа и от справката на „Е.

Миролио“ ЕАД става ясно, че той е влязъл в предприятието в 4 часа и 36 минути, а е напуснал в 13 часа и 37 минути. Ето защо съдът следва да приеме, че достоверни са показанията на тези двама свидетели и същите са се намирали в землището на гр. Д. по време на позвъняването от страна на подсъдимия и изказаните от него закани с убийство спрямо частния обвинител Ж.. Още повече, че техните показания кореспондират с показанията на св. Д.Ж., която е работела в „Язаки“- гр. Д. и се е срещнала с тях.

Съдът дава вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените две комплексни съдебни психолого- психиатрични експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на съдебните експерти.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова че на 12.11.2019г. в землището на общ. Д. се заканил с убийство на Н. Й. Ж. от с. Г., общ. С. с думите: „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря! Ще те убия! Ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

От събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен начин, че вследствие на отправените от подс. П. закани у св. Ж. е бил възбуден основателен страх от осъществяването им. Този страх не е бил предполагаем, а действителен, което доказва, че подс. П. е постигнал желания и искан от 4 него ефект.

Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието. Съзнавал е, че отправя към св. Ж. закани с убийство.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане от негова страна във висока степен на установения в държавата правов ред.

Съдът констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите му характеристични данни.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия за извършеното престъпление наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Намира, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция най- подходящо е наказанието да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, както предлага прокурора. Това наказание подс. П. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да му определи минималния предвиден в закона изпитателен срок от ТРИ години.