Определение № 1284 от 24.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284 гр. София, 21.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601823 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Постъпила е жалба от А. Й. и И. Й. срещу Определение на СРС, НО, 17 - ти състав по НЧД № 15857/2022 г. по реда на чл. 243, ал. 5 и следв. от НПК, с което е потвърдено Постановление на СРП от 04.09.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15339/2021 г. на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 25074/2021г. по описа на СРП водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, както и в частта, с която е оставена без разглеждане подадената жалба от името на И. И. Й. срещу постановление на прокурор от СРП от 04.09.2022 г. за прекратяване на наказателно производство по д.п. № 15339/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР , пр.пр. 25074/ 2021 г. по описа на СРП .

Жалбоподателите правят искане да се отмени Определението на СРС, НО, 17-ти състав, като изразява несъгласие с приетите доводи от първоинстанционния съд. Заявяват, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Досъдебното производство е образувано въз основа на съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление съгласно чл. 208, ал. 1, т. 1 и чл. 209 НПК, подаден от А. Й.. Същата излага твърдения, че е придобила ½ идеална част от апартамента от бившия си съпруг чрез покупко - продажба, като последният е декларирал неверни данни в договора, а именно посочил, че имотът не бил предмет на висящ изпълнителен процес, както и че не уврежда правата на свои кредитори. През 2021 г. когато било насочено принудително изпълнение върху имота от ЧСИ М.П. се установило, че върху имота била вписана възбрана от 2017 г. от Я. за неплатено вземане по запис на заповед, издаден от И. Й. за сумата от 50 000 лева. Счита, че умишлено е въведена в заблуждение от сестрата на Й. – Ж.С. и самия И. Й., като са декларирали, че имота е без тежести. Проведено е разследване по образуването на досъдебно производство, което е приключило с акт на прокурора за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС. Жалбата, подадена от А. Й. е процесуално допустима, но не и жалбата от И. Й.. Последната не се явява пострадало лице, а законът / чл. 243, ал. 4 НПК/ предвижда изрично кои лица са активно легитимирани да подават жалби срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Въз основа на горното, жалбата, подадена от И. Й. е 1 недопустима /чл. 243, ал. 4 НПК/ , а определението, с което е оставена без разглеждане е правилно.

По жалбата, подадена от А. Й., настоящият съдебен състав намери, че същата е допустима, но неоснователна:

В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК на съдебен контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е проверка правилно и обосновано ли са упражнени правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 НПК, като орган, който ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му провеждане.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, заявени при обжалване постановлението на СРП и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

За да е налице наказателноправна измама по смисъла на чл. 209 НК чрез въвеждане в заблуждение посредством използване на гражданскоправни отношения се изисква, на първо място, деецът да е създал погрешна представа у пострадалия по отношение на това, че е постигнато съгласие между страните за съществените елементи на договора и че действително се е задължил по него. Деецът на измамата, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, в този смисъл се изисква да бъде установено това към момента на привидно постигнатото съгласие. За да е налице измама, се изисква още създадената погрешна представа да е предизвикала разпоредителните действия на пострадалия. Освен това, се изисква деецът не просто да е сключил умишлено унищожаем договор, но и към момента на възбуждане на невярната представа да е имал користна цел да увреди въведения в заблуждение.

В разглеждания случай не се установява престъпния състав на наказателната измама по чл. 209, ал. 1 НК. В досъдебното производство са спазени правилата на чл. 13 и чл. 14 НПК, като са събрани възможните доказателства. Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че контролираната съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност. Изследвал е наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка, при което е установил, че фактите са установени в пълнота и те напълно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. Анализът на свидетелските показания изключват извод за оказано мотИ.ционно въздействие върху А. Й., така че същата да е склонена към извършване на действието. Няма данни за извършено от Й. умишлено заблуждаване по отношение на А. Й., предхождащо сключването на нотариалния акт. Същевременно по делото се установява, че А. Й. е организирала сключването на договора за продажба при избран от нея нотариус, дата и час, а в деня на нотариалното изповядване Й. Й. не се е явил лично, а е бил представляван от пълномощник – Ж.С., за която няма данни по делото да е знаела за образуваното изпълнително дело или за каквито и да е негови задължения. Следователно предвид горното по делото не се установява субективно намерение у Й. за умишлено увреждане на А. Й. чрез измамливи действия.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установена имуществена вреда в резултат от оказано мотИ.ционно въздействие върху А. Й.. От изследването на делото не се разкрИ.т относими обстоятелства, които да се съберат и проверят, като в това отношение, вярна е констатацията на първата инстанция, че по делото са събрани възможните доказателства. Извън разследването са останали действията на св. Я. във връзка с изпълнителното дело, образувано въз основа на непогасени вземания по издаден от Й. запис на заповед, доколкото същите са неотносими към предмета на престъплението. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, единствено прокурорът има конституционно правомощие да повдигне или да откаже да повдигне 2 обвинение срещу едно лице / чл. 127 КРБ/.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извършил в пълнота необходимата проверка за законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е формирал изводи, съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 20.02.2023 г. на СРС, НО, 17 - ти състав по НЧД № 15857/2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3