Решение № 208 от 01.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Враца, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420103673 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Производството е образувано по искова молба от Д. Т. Т., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В исковата молба ищецът твърди, че е осъден на лишаване от свобода за срок от 16 години, което наказание изтърпява в Затвора в гр. Враца, считано от 10.04.2012 г.

Сочи, че поради физическо увреждане на двата крака, признато с Решение № 1323/21.07.2021 г. на ТЕЛК – Враца, се придвижва трудно и със силни болки в тазобедрените стави. Сочи още, че през 2018 г. претърпял остър инфаркт и бил настанен в стационара на затвора. След затварянето на стационара бил настанен на втория етаж и за да отиде на разходка на открито или до лавката, трябвало да се придвижва по стръмни стъпала, тъй като нямало изграден асансьор или други съоръжения, улесняващи придвижването на лишените от свобода с увреждания.

Заявява, че по този начин е дискриминиран и лишен от възможността на разходка на открито и пазаруване от лавката. Сочи, че карето за разходка на открито, библиотеката, параклиса и лавката са публични места по смисъла на ЗЗДискр, тъй като до тях достъп имат всички лишени от свобода. Счита, че липсата на каквито и да е алтернативи за придвижване, освен стръмни стълби, представлява поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа му до посочените публични места, с което ответникът му е причинил вреди с продължение на повече от 5 години.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че 1 поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на ищеца до всички публични места в Затвора – Враца, съставлява дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр; ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявените искове по основание, като счита, че изложените в исковата молба твърдения за дискриминация спрямо ищеца са недоказани. Излагат се пространни правни съображения относно дискриминацията като правен институт. Иска се отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните е признато обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Враца.

Съгласно представена справка, изготвена от Затвора – гр. Враца /л. 103/, ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, считано от 10.04.2012 г., остатък от 6 месеца към датата на справката, като е бил настанен, както следва:

От 10.04.2012 г. до 24.05.2016 г. – строг режим, 7 група;

От 25.05.2016 г. до 27.02.2022 г. – общ режим, 9 група;

От 28.02.2022 г. до 15.03.2023 г. – общ режим, 7 група стационар; Съгласно уточнението от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание, група 7 е група, в която са били настанени лишените от свобода в медицинския център при Затвора – Враца, находящ се на ет. 1 в корпуса.

От 16.03.2023 г. до 04.03.2025 г. – общ режим, 3/3А група, ет. 2;

От 05.03.2025 г. е преместен с влязла в сила Заповед № Л-562/14.02.2025 г. на Началника на Затвора – Враца /л. 102/, в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ – Враца в условията на общ режим.

Съгласно Експертно решение № 0227 от зас. № 018 от 27.01.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца /л. 56/, ищецът е с определена 60% ТНР без чужда помощ, със срок: 3 години и с водеща диагноза:

,,Хронична исхемична болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър миокарден инфаркт…. Първична дв. коксартроза“. В т. 12 от ЕР е отбелязана начална 2 дата на инвалидизацията – 18.07.2018 г.

Това ЕР е отменено с Експертно решение № 0916 от зас. № 078 от 22.04.2021 г. на специализиран състав на НЕЛК по Хир., Ортопедични и ССЗ /л. 53-55/ и същото е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване на ищеца – за преценка на неговия ортопедичен статус със съответните изследвания и оценка за двустранна коксартроза.

С Експертно решение № 1323 от зас. № 134 от 21.07.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца /л. 52/, му е определена 100% ТНР без чужда помощ, със срок: 3 години и с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър миокарден инфаркт….

Артрозна болест дв. кокс- и гонартроза. Състояние след асептична некроза на двете тазобедрени стави. Анкилоза на тазобедрените стави“.

С Експертно решение № 92129 от зас. № 172 от 04.09.2024 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ – Бургас“ АД – гр. Бургас /л. 51/, му е определена 800% ТНР без чужда помощ, със срок: 1 година, с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на сърцето.”. В мотивите на решението е посочено наличието на първична коксартроза и гонартроза.

Същите данни се установяват и от изготвените от Затвора – Враца медицински справки за ищеца.

От справка от 19.02.2025 г., изготвена от Началник сектор ФЛКР, затвор Враца /л. 48/, корпусът на затвора е построен през 1927 – 1928 г. Сградата е на 5 етажа, като всеки от тях се състои от главен коридор и от двете му страни се намират спалните помещения на лишените от свобода. Придвижването на лицата става от две самостоятелни стълбища със стандартни размери на стъпалата, оборудвани са с парапети и решетки от охранителна гледна точка.

Съгласно докладни записки от 20.02.2025 г. и 25.02.2025 г. /л. 57 – 60/. На посочените дати ищецът е провел престой на открито и е посетил лавката.

Представени са извлечения - справка за трансфери, установяващи, че за периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2025 г. ищецът е пазарувал от лавката.

Видно от докладни записки от 05.12.2024 г. и 20.02.2025 г. на инспектор ИСДВР /л. 100 – 101/, ищецът е посетил курс по английски език за времето от 09.12.2024 г. до 19.02.2025 г., в дните от понеделник до петък от 11:30 часа до 12:15 часа, в Методическия кабинет, намиращ се на етажа на Инспектори СДВР.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Д.

В. и Б. Д. М. – двамата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.

Враца.

Свид. В. заявява, че от 2021 г. изтърпява наказание в затвора в гр. Враца в 3 група, като с ищеца се запознали през месец март 2023 г., когато бил преместен от 3 стационара в 3 група и оттогава двамата са в една килия. Сочи, че 3 група се намира на втория етаж, в голямото крило. Заявява, че затворът е на общо пет етажа. На последния етаж се намира библиотеката, като единственият вариант да се стигне до нея е по стълбите

Сочи, че отвън е карето, където лишените от свобода ходят за престой на открито, както и фитнес уредите, църквата и лавката. Свидетелят заявява, че ищецът е много трудно подвижен и затова ходел с него навън и до лавката, за да си пазарува, след което му помагал да качи покупките си до тяхната килия на втория етаж. Заявява, че ищецът се движи трудно, когато се качва по стълбите към килията, се държи и се набира с ръце по парапета, защото му е трудно изкачването до втория етаж в килията.

След като се прибере на етажа, правел гримаси и казвал, че го болят краката, защото се е качвал по стълбите между етажите. Свидетелят заявява, че не може да каже с точност колко стъпала са от първия до втория етаж, като има стъпала, после има площадка, после пак стъпала, около 20 стъпала са и повече. Сочи, че ищецът посещава и пазарува от лавката веднъж седмично пазарува - в сряда, а когато получава вестник – и в петък. В лавката се продават хранителни продукти, кафе, безалкохолни, цигари, сладки и други неща. Сочи, че ищецът влиза сам в лавката, а свидетелят го чака отвън, защото нямат право да влизат заедно. След като си е напазарувал, свидетелят взима чантата му до пейката, където той седи, и след като свърши карето, качва чантата му до общата им килия. Свидетелят сочи, че ищецът се подпира в килията на вишките, на столовете и на леглото, ходи с прихващания към вишката и така влиза до тоалетна.

Заявява, че ищецът няма помощни приспособления и не го е виждал с патерици или други помощни средства. Сочи, че ищецът ходи на прегледи и приема лекарства.

Свидетелят сочи, че методическият кабинет се намира на 4 етаж. В този кабинет са инспекторите социална дейност и за възпитателни работи. Там има още и зала за курсове, където се провеждат годишни курсове за овладяване на гнева, за умение на мислене, за толерантност в затвора и други. Според свидетеля, ищецът не е посещавал този кабинет. Посещавал е курс по английски език, но не знае къде се намира точно мястото на провеждането му, но било някъде нагоре по етажите.

Свидетелят заявява още, че в киносалона лишените от свобода правят тържества, правят сценки, четат стихотворение и провеждат различни национални празници. Сочи, че ищецът не може да посещава киносалона, тъй като за да се стигне до него, се слиза на първия етаж, минава се през един тунел и след това се изкачват едни много стръмни стъпала, където ищецът не може да мине. Заявява, че тези стъпала са много стръмни и извити и той не може да се качи. Ищецът не посещава киносалона, а докато се провеждат тържествата, си стои в килията.

Свид. Б. М. заявява, че е в затвора в гр. Враца от 26 години, като познава 4 ищеца от 2012 г. – 2013 г., когато ищецът работел в църквата. Сочи, че тогава заболяването му било в начален стадий. Свидетелят не знае какво точно е заболяването му, знае само че е нещо, свързано с краката му, а после получил и инфаркт, като състоянието му се влошава с течение на времето. Свидетелят твърди, че ищецът му се оплаквал основно от краката, кръста, коленете, глезените, започнали да му се свиват краката и да не може да ги изправи, походката му се изменила и не можел да се придвижва, както и придвижването по стълбите му е много трудно.

Свидетеля разказва, че за да се излезе от партера и да се качи на карето, се минава по извити стълби без парапет. Пояснява, че лавката и карето са разположени на по – високо ниво от партера и се минава по тези стъпала, които са извити. Има две стъпала, после има полуплощадка и пак стъпала, между пет и седем стъпала са, за да стигне до вратата, която води към карето. Сочи, че ищецът изпитва затруднение да се качи по тези стъпала.

Посочва, че нагоре към килиите са железни стълби. Килията на ищеца е на втория етаж, като когато го качили в отряда, свидетелят първоначално бил в неговата килия. Заявява, че на него му е трудно дори в килията да се придвижва, с куцукане се движи, няма къде се хване. Слизането до карето и другите места навън е възможно само по едно единствено стълбище. Посочва, че са две стълбища, които са еднакви, има парапет, с железни стъпала. Сочи, че стъпалата са доста и има площадка между тях.

Разказва още, че на влизане в двора на лавката има праг, който е бил основа на ограда и е висок и много неудобен. Лавката има два входа, но няма вход за инвалиди, няма гише, което да работи с инвалидите. Ищецът посещава лавката, но трябва да изчака наравно с всички. Заявява, че другите лишени от свобода обикновено му помагат с покупките. Освен лавката, навън има и параклис, пейки.

Свидетелят посочва, че затворът е на 5 етажа, нагоре по етажите са килии, коридорът на администрацията, библиотеката е на последния етаж, като ищецът от време на време я посещава, но се качва много трудно. По същото стълбище трябва да се качи. Заявява, че корекционните програми са също нагоре, в кабинетите на инспекторите. Сочи, че ако лишен от свобода иска да бъде освободен предсрочно, трябва да ходи на тези корекционни програми. Свидетепят посочва, че е ходил веднъж в киносалона, но стълбището е много криво и неудобно. Първо се излиза от един тунел от ламарини, след това има стъпала нагоре, повече от 12 стъпала, след това се завърташ по други стъпала и след това има още стълби. Не знае дали ищецът ходи на тържествата и беседите, които се провеждат в киносалона.