Определение № 140 от 17.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. София, 17.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501194 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 597 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 756/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото решение № 81/11.04.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. с вкл. ДДС.

Определението е обжалвано от молителя с оплаквания за неправилност.

Твърди се, че преди приключване на устните състезания по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1900 лв., а ответникът не бил направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Навеждат се доводи, че съдебната практика, на която се е позовал първоистанционният съд, за да остави молбата му без уважение, не е актуална и същата е преодоляна с приемането на ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в приложното поле на което не попадала настоящата хипотеза.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв от ответника „Фератум България“ ЕООД.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 756/2024 г. на РС - Сливница е било образувано по искова молба на Д. Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1237689, сключен между страните по 1 делото, като при условията на евентуално обективно съединяване е предявен иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договора. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М., когото ищецът е упълномощил да го представлява по делото, като адв. Д. М. е представител на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. с вкл. ДДС. Договорът е приложен по делото с молба от 28.01.2025 г., ведно с фактура за платена сума в уговорения размер. В молбата от 28.01.2025 г. е изложено становище за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и е предявена претенция за разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК. В проведените две открити съдебни заседания по делото страните не са изпратили представители. С решение № 81 от 11.04.2025 г. РС - Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Независимо от този изход на делото съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено за държавна такса в размер на 50 лв. и не се е произнесъл по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът чрез пълномощника си адв. М. е поискал изменение /допълване/ на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като му се присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 1900 лв. с вкл. ДДС.

С обжалваното определение РС – Сливница е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, както и за злоупотреба с право, въз основа на които е приел, че адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда в тежест на ответника.

Факт е, че преди приключване на устните състезания по делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и фактура, доказваща плащането на уговореното възнаграждение. Факт е също, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Първоистанционният съд обаче не е обосновал отказа да присъди претендираното възнаграждение с извод за недоказаност на претенцията или такъв за прекомерност на възнаграждението, а с извод за нищожност на договора за правна защита и съдействие и за злоупотреба с процесуални права.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая предявяването на претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. представлява злоупотреба с право, която не може да бъде толерирана от съда. Претендираното възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Фактическата и правна сложност на делото не е обусловена от материалния интерес по делото.

Този материален интерес може /но не е задължително/ да е определящ при уговаряне на размера на адвокатското възнаграждение между представителя и представлявания, но не е определящ за действителната фактическа и правна сложност на конкретния казус. Възможно е казус с минимален материален интерес да е с висока фактическа и правна сложност, а е възможно 2 и обратното – казус със значителен материален интерес да не се отличава с фактическа и правна сложност. Паради това в случая въззивният съд не коментира материалния интерес по делото и съотношението му с уговореното адвокатско възнаграждение като довод за злоупотреба с право. Извода си за недобросъвестно упражняване на права съдът основава на първо място на ниската фактическа и правна сложност на тази категория дела по принцип, вкл. и от гледна точка на обстоятелството, че по отношение на наведените от ищеца основания за нищожност на договора за кредит и на отделни негови клаузи и изложените във връзка с тях доводи през последните години е формирана изобилна съдебна практика на българските съдилища, основана и съобразена изцяло с практиката на СЕС. Поради това не е нужно процесуален представител на ищец по такива искове да полага големи усилия и труд, за да изготви исковата молба и да подготви защитата по делото, достатъчно е да цитира /по-точният термин е да „копира“/ съответните абзаци от решения на български съдилища и на СЕС и да посочи данните на ищеца и белезите на договора и с това неговата работа по делото да приключи /такава е масовата практика през последните години, като процесуалните представители на ищците дори не си дават труд да се явят в о. с. з. пред съда, а депозират единствено писмени молби, обосновани по-подробно по отношение на претенциите за адвокатско възнаграждение, отколкото по съществото на спора в интерес на ищеца/. Такова именно е процесуалното поведение и по настоящото дело. На второ място извода си за недобросъвестно упражняване на права въззивният съд основава и на допълнително занижената фактическа и правна сложност на настоящото дело от гледна точка на множеството дела идентични и сходни, водени от ищеца Д. Р. И., различаващи се само по материалния интерес. Този факт е коментиран от първоинстанционния съд /и не е отречен от ищеца/, като на настоящия съдебен състав този факт е и служебно известен, доколкото само в периода от м. август 2024 г. до м. декември 2025 г. в СОС са образувани 12 частни граждански дела - № 628/2024 г., № 23/2025 г., № 740/2025 г., № 741/2025 г., № 742/2025 г., № 745/2025 г., № 955/2025 г., № 956/2025 г., № 957/2025 г., № 958/2025 г., № 959/2025 г. и настоящото дело, образувани по частни жалби /напълно идентични/ на Д. Р. И. срещу постановени по реда на чл. 248 ГПК откази на първоинстанционния съд да присъди или да увеличи адвокатското възнаграждение на адв. М. /който е представлявал Д. Р. И. по всички дела/, като 9 от делата са образувани по искови молби срещу „Фератум „България“ ЕООД по идентична казуси, а три от делата са образувани по искови молби срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД по сходни с горните казуси. В този период в СОС е разгледано и в. гр. д. № 781/2025 г. по въззивна жалба на Д. Р. И. срещу постановеното първоинстанционно решение на РС – Сливница за отхвърляне на иска му срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД по идентичен с три от горепосочените дела и сходен с другите девет от тях казус, като въззивната жалба е уважена. Очевидно е, че при наличие на множество идентични спорове адв. М., след като веднъж вече е подготвил и осъществил защитата по едно от делата, не влага усилия и труд при подготовката и осъществяването на защитата по всяко следващо дело, като работата му се свежда само до промяна 3 на данните относно договора и неговите параметри. Освен това предвид гореизложеното се наблюдава тенденция ищецът Д. Р. И. съзнателно да сключва множество договори за кредит с неравноправни клаузи /с което е наясно предвид резултата от заведените от него дела/, след което да завежда дела за обявяване на тяхната недействителност /изцяло или на отделни клаузи/ с цел да се освободи изцяло или частично от поетите задължения и същевременно предвид резултата от делата кредиторът бива натоварен и с разноски, които по отношение на адвокатското възнаграждение са и прекомерни спрямо действителната фактическа и правна сложност на делата, което е очевидна злоупотреба с право.

Злоупотребата с право нарушава границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка съдът да се произнесе по недължимостта от страна на ответника на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен интерес.

Следва да се отбележи, че ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза. Съдържащите се в него ясни разяснения и задължителни указания относно дължимото поведение на съда при констатиране на нищожност в определени хипотеза на правна сделка или отделна нейна клауза, имащи значение за решаване на правния спор, не е относимо към отделното и самостоятелно задължение на съда да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от всяка от страните и съответно задължението му да осуетява всяка злоупотреба с такива права.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 597 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 756/2024 г. по описа на РС – Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. София, 17.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501194 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 597 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 756/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото решение № 81/11.04.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. с вкл. ДДС.

Определението е обжалвано от молителя с оплаквания за неправилност.

Твърди се, че преди приключване на устните състезания по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура за платен адвокатски хонорар в размер на 1900 лв., а ответникът не бил направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, Навеждат се доводи, че съдебната практика, на която се е позовал първоистанционният съд, за да остави молбата му без уважение, не е актуална и същата е преодоляна с приемането на ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, в приложното поле на което не попадала настоящата хипотеза.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв от ответника „Фератум България“ ЕООД.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна: