Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 322 от 09.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 343/2026
Вид
Определение № 322
Подписан
09.07.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.82,ал.1,т.2 · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500343 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5397/08.05.2026г., подадена чрез ССЕВ на 07.05.2026г. от С. Д. П. против Определение №320 от 24.04.2026г., постановено по гр.дело №249/2026г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Кърджали. Изложени са конкретни оплаквания против това определение и се иска то да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и делото върнато на Окръжен съд-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия по него с указания към кой равен на него съд да бъде изпратено, съгласно правилото за „северния съд“.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение, с което производството пред сезирания съд е прекратено, поради неподсъдност на спора по смисъла на чл.7,ал.2 от ЗОДОВ, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

От С. Д. П. е подадена чрез ССЕВ до Окръжен съд-Хасково искова молба вх.№4886/24.04.2026г., по която е образувано гр.дело №249/2026г. В същата е посочено тя да се подава чрез Окръжен съд-Хасково до неуточнен окръжен 1 съд, съгласно чл.7 от ЗОДОВ. Посредством нея са предявени искове против Районен съд-Хасково и Окръжен съд-Хасково за солидарно заплащане на сумата от общо 12837,25 евро, от която обезщетение от 7755 евро за неимуществени вреди и обезщетение от 5082,23 евро за имуществени вреди, претърпени вследствие незаконосъобразни действия по гр.дело №256/2024г. по описа на РС-Хасково, с които да е нарушено и европейското законодателство, правото на справедлив процес по чл.47,ал.2 от ХОПЕС и правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

С обжалваното определение съдът е приел да е налице хипотезата на чл.7,ал.2 от ЗОДОВ, тъй като искът е предявен пред съд, който е и ответник по него, поради което делото следва да се изпрати на друг равен по степен съд, като най-близкият такъв е Окръжен съд-Кърджали, по които решаващи съображения е прекратил производството по образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд-Кърджали.

Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за недопустимост и неправилност на така постановеното определение. Действително, както поддържа в жалбата си, в исковата молба е посочил Окръжен съд-Хасково не като неин адресат, а като съд, чрез който я подава до неуточнен съд. Съдът, обаче, няма функцията на „пощенска кутия“, каквато роля твърди да е определил на Окръжен съд-Хасково, и в случая не би и могъл да осъществи такава, предвид неуточнения адресат. Съдът упражнява правораздавателна дейност и до него се подават книжа за защита и съдействие на лични и имуществени права, по които да се образуват дела или по вече образувани и висящи пред съда дела, съгласно чл.2 от ГПК и чл.35 от Правилника за администрацията в съдилищата, поради което след като исковата молба е подадена пред Окръжен съд-Хасково, то именно този съд е сезираният с разглеждането й и постановеното по образуваното въз основа на нея гражданско дело и обжалвано понастоящем определение е в компетентността именно на така сезирания съд. Това определение не касае допустимостта на самия иск, противно на поддържаното от жалбоподателя, а компетентният да го разгледа съд. Независимо от характера на съдебния акт, окръжният съд като първа инстанция разглежда граждански дела в състав от един съдия, съгласно чл.82,ал.1,т.2 от Закона за съдебната власт, поради което оплакването, че обжалваното определение е постановено еднолично от 2 съдията-докладчик, а не в съдебен състав, т.е. състоящ се от повече съдии, е несъстоятелно. Сезираният с исковата молба съд следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по правилата на родовата и местната /в случаите, в които служебно следи за спазването й/ подсъдност е компетентен да разгледа предявените посредством нея искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта на производството, и едва при извод за надлежното му сезиране съобразно тях да прецени дали съдията-докладчик, на когото делото е разпределено, може да участва в неговото разглеждане от гледна точка основанията за отвод по чл.22,ал.1 от ГПК. В този смисъл неправилно жалбоподателят счита обжалваното определение по подсъдността по чл.7,ал.2 от ЗОДОВ за опорочено поради наличие на основание по чл.22 от ГПК за отвод на съдията-докладчик като участвал в съдебния състав, постановил Определение №222/18.03.2026г. по в.ч.гр.дело №121/2026г. на ХОС, което, противно на поддържаното в частната жалба, не е било посочено изрично в исковата молба като част от предмета на иска по ЗОДОВ. Освен това, разпоредбата на чл.7,ал.2 от ЗОДОВ има за цел именно да гарантира правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, какъвто е и смисълът на отвода. В действащия понастоящем правен ред не е уредено застъпваното от жалбоподателя правило, според което, при невъзможност за разглеждане на делото в даден съд, то се изпраща за разглеждане в района на съд, находящ се на север от сезирания, или правилото на т.нар. „северен съд“, по силата на което счита, че делото е следвало да се изпрати на Окръжен съдПловдив или на Окръжен съд-Стара Загора. Приложимата специална разпоредба на чл.7,ал.2 от ЗОДОВ предвижда, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, както в случая, изпращане на делото на найблизкия родово компетентен съд, независимо в коя от посоките на света се намира неговия район, който най-близък съд в случая е именно Окръжен съдКърджали, на който делото правилно е изпратено.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №320 от 24.04.2026г., постановено по 3 гр.дело №249/2026г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя чрез ССЕВ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4