Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 26.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 135/2024
Вид
Решение № 764
Подписан
26.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600135 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Р. В. Х., чрез служебния му защитник адвокат С. М., срещу присъда от 05.04.2023 г., постановена по нохд № 15505/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с която подсъдимият Р.

В. Х. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 209, ал.

1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че за времето от 24.03.2018 г. до 16.04.2018 г., в Обединено Кралство Великобритания, град Лондон, като извършител, в съучастие с неустановен до настоящия момент съизвършител, представящ се като Р.Щ., с цел да набави за себе си имотна облага , поддържал посредством проведен на 24.03.2018 г. телефонен разговор, възбуденото от неизвестен извършител у Т. И. Т., заблуждение, като в хода на разговора заявил, че ще докара от Швейцария в България лек автомобил марка „Ауди А5“, който ще продаде и прехвърли на Т. по предвидения в закона ред, като в резултат на формираните у него неверни представи, на 16.04.2018 г. Т. И. Т. превел 5 100 швейцарски франка, равняващи се на 8 397,66 лева, по банкова сметка № BG47UBBS**** (стар № BG74BUIB****), с титуляр Р. В. Х. и с това е причинена имотна вреда на Т. в размер на 8 397,66 лева, за което и при условията на чл. 54 НК на подсъдимия Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

1

Първият съд е уважил предявения граждански иск и е осъдил подсъдимия Р. В. Х. да заплати на Т. И. Т. сумата от 8 397,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати по сметка на СРС 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Първият съд е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Р. В.

Х. да заплати по сметка на СДВР сумата от 128,80 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство, както и сумата от 30,00 лева по сметка на СРС, представляваща направени разноски по делото в съдебното производство.

Със същата присъда и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Р. В. Х. е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години измежду наложените му по НОХД № 19945/2016 г. по описа на СРС, НО, 5 състав и НОХД 15505/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от 5 /пет/ години.

С депозираната въззивна жалба се обжалва изцяло постановената от първия съд присъда като се твърди, че същата е неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия Р. В.

Х. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск за сумата от 8 397,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 16.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд е допусната и назначена нова съдебно счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и е приета в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Х., в лицето на адвокат С. М. моли въззивния съд да отмени присъдата на първия съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен. Пледира, че визираните в обвинителния акт действия представляват гражданско-правни отношения и платеното по договора не представлява пълната, окончателна продажна цена за процесния нов автомобил. Счита, че първият съд неправилно е приел, че подсъдимият се е бил представил като трето неустановено по делото лице, а 2 именно Р.Щ., както и че първият съд не е изследвал въпроса за прекалено ниската цена на вещта. Моли съда да отчете обстоятелството, че от доказателствата по делото не се установява дали свидетелят Т. е комуникирал лично с подсъдимия Х., както и че не се установява по категоричен начин между тях да са провеждани телефонни разговори.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната срещу първоинстанционната присъда жалба за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът не следва да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, поради тяхната вътрешна противоречивост и несъответствието им с доказателствената съвкупност. Акцентира върху предходната съдимост на подсъдимия, касаеща идентичен случай, с влязла в сила присъда.

Процесуалният представител на частният тъжител и граждански ищец Т.

Т. в лицето на адвокат Н. Д.-Н. моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди постановената от първия съд присъда. Счита, че първият съд не е допуснал процесуални нарушения, т.к. правилно, задълбочено и аргументирано е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Намира процесуалното поведение на подсъдимия за неглежиращо. Моли за присъждане на направените от нейния доверител съдебни разноски.

В правото си на лична защита подсъдимият Р. Х. поддържа казаното от своя защитник. Излага твърдение, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли за оправдателна присъда.

В предоставената пред въззивния съд, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, последна дума на подсъдимия Х., същият моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетата по делото пред въззивния съд съдебно счетоводна експертиза, които са обсъдени поотделно и съвкупно в мотивите на обжалваната присъда.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен пред него доказателствен материал. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, в рамките на което по реда на чл. 283 НПК са приобщени писмени доказателства, както и на основание чл. 282 НПК е прието заключението по допуснатата от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза, не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ, както и не доведе до извеждане на различни правни изводи от обективираните в мотивите към 3 обжалваната присъда. При извършената от въззивния съд самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства, не се намериха основания за изменение или допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Р. В. Х., на 66 г., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, женен, висше образование, пенсионер по болест, постоянен адрес гр. София, ул. ****, ЕГН **********.

През 2018 г. свидетелят Т. Т. живеел във Великобритания.

В началото на 2018 г. посредством сайт за запознанства „Elmaz.com“ свидетеля Т. се запознал с лице, представящо се с имената Р.Щ.. Посредством водена помежду им електронна кореспонденция, лицето Щ. разказала за себе си, че живее в Швейцария и работи като секретарка на изпълнителния директор на „Swiss Invest“ Gmbg, който се казвал Р. Х..

Комуникацията между лицето Р.Щ. и свидетеля Т. се провеждала чрез платформата на посочения по-горе сайт за запознанства „Elmaz.com“, както и посредством използваните от двамата електронни адреси, [email protected], от свидетеля Т. и [email protected] и [email protected], от лицето Р.Щ.. Свидетелят Т. и лицето Р.Щ. не осъществявали личен контакт, чрез ползваното за комуникация интернет приложение, но поддържали интензивен контакт и електронна писмена кореспонденция помежду си.

Свидетелят Т. имал субективното убеждение, че двамата се харесват и споделил на лицето, представящо се като Р.Щ., че търси да закупи автомобил.

Лицето Р.Щ. веднага откликнала на споделеното й от свидетеля Т., че търси да закупи лек автомобил, поради което му обяснила, че фирма „Swiss Invest“ Gmbg има сключен договор за лизинг на лек автомобил марка „Ауди А5“ , който изтичал и го уверила, че може да му уреди закупуването на автомобила на много по-ниска цена от обичайната за този модел лек автомобил.

На 09.03.2018 г., свидетелят Т. получил имейл от лицето Р.Щ., който му бил изпратен от електронен адрес: [email protected]. В съдържанието на полученото електронно писмо било се съдържало следното съобщение:

„Изпращам ти една кола, която е налична тук на добра цена. Цената е 6100 швейцарски франка. Помисли и ми кажи.“. В електронното писмо било посочено още от лицето Щ., че свидетеля Т. следвало да преведе, по посочената му банкова сметка № **** (стар № BG74B**** ), с титуляр Р. В.

Х., сумата от 1500 швейцарски франка, а после и още 5100 швейцарски франка, като покупна цена за процесния лек автомобил. Като приложение към кореспонденцията, свидетеля Т. получил и снимки на предлагания му за покупка лек автомобила марка „Ауди А5“.

В последващи електронни съобщения, изпратени от лицето, представило се като Р.Щ., бил посочен телефонен номер за връзка с подсъдимия Р. Х. 4 ****.

На 23.03.2018 г. свидетелят Т., от своя банкова сметка, открита в Обединено Кралство Великобритания, наредил по посочената му, от лицето Щ., сметка на подсъдимия Х. сумата от 1500 швейцарски франка и потърсил контакт с него, изпращайки му текстово съобщение на мобилен номер ****.

Свидетелят Т. не успял да осъществи контакт с подсъдимия Х. на посочения мобилен телефон, след извършения от него банков превод на сумата от 1500 швейцарски франка.

На 24.03.2018 г., подсъдимият Х. и свидетеля Т. провели телефонен разговор, в който подсъдимия Х. уверил свидетеля Т., че се намиракмм тази дата в Швейцария и на 27 или 28 март ще се прибере в Република България и тогава ще докара процесния автомобил лично, който е поръчан от свидетеля Х.. В хода на водения разговор, Х. уверил Т., че е изпълнителен директор на „Swiss Invest“ Gmbg и автомобилът е собственост на сочената фирма.

В комуникация, последвала водения телефонен разговор, Х. обяснил, че колата вече е в гараж, в гр. София. Х. и Т. се уговорили да се срещнат в София, за предаването на автомобила.

В изпълнение на договорките с неустановеното лице - Р.Щ. и подсъдимия Х. на 16.04.2018г. банка National Westminster Bank, в която Т. имал открита сметка в Обединено Кралство Великобритания, извършила наредения от свидетеля Т. превод, като по сметката на обвиняемия Х. № **** (стар № BG74B**** ), с титуляр Р. В. Х. били преведени 5 100 швейцарски франка в офис в гр. Лондон, находящ се на ул. ****.

След това и предвид кореспонденцията му с подсъдимия Х., на 11.04.2018г. свидетелят Т. пристигнал в Република България за да получи автомобила и същият да бъде прехвърлен. Подсъдимият Х. отлагал срещата със свидетеля Т. в писмена кореспонденция, посочвайки като причина за същото служебни ангажименти, като последният се принудил да остане повече от планираното в Република България.