Решение № 138 от 15.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Казанлък, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело № ****5510101370 по описа за **** година

Производството е образувано по искова молба от „П.Г.“ ЕООД, ЕИК:

160092253 със съдебен адрес и адрес за връчване на призовки, книжа и съобщения: ****, чрез адв. С. П. К. и адв. Т. М. Д., против: „Б. ****“ ЕООД, ЕИК: 203022961, със седалище/адрес на управление: ****. В исковата си молба ищецът твърди, че на **** г. в гр. П., ответникът – „Б. ****“ ЕООД, ЕИК: 203022961, чрез управителя си е издал запис на заповед за сумата от 20 000 лева, който запис на заповед е с падеж ****г. Тъй като ответникът не изпълнил поетото задължение, ищецът - „П.Г.“ ЕООД, ЕИК: 160092253, се видял принуден да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което Районен съд - гр. Казанлък издал Заповед за изпълнение № ****/**** на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - запис на заповед, която заповед била издадена в рамките на ч.гр.д. №**** от ****г. по описа на PC-Казанлък за ****г. Ответникът възразил срещу издадената заповед, което пораждало правният интерес от подаването на искова молба за установяване на вземането на ищеца. Моли съда да признае за установено, че ответникът – „Б. ****“ ЕООД, ЕИК:

203022961, дължи на ищеца - „П.Г.“ ЕООД, ЕИК: 160092253, сумата от 20 000 лева, по издаден на **** г. Запис на заповед, с падеж ****г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № **** на PCгр. Казанлък. Моли съда да осъди ответника да заплати и разноските, както в производството по издаването на заповедта за изпълнение, така и за настоящата инстанция.

1

В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който посочва, че не бил приложен препис или копие от този документ, от който ищеца претендира да черпи правата си.

Заявява, че от една страна - поради непредставянето на документа с исковата молба, към настоящия момент не може да изразя обосновано становище дали твърдения документ е редовен от външна страна и съответно би могъл да породи търсения ефект. От друга страна твърди, че поради непредставянето на документа с исковата молба, към настоящия момент не може да изрази обосновано становище относно това дали същия изхожда от лице, имащо правомощията да го издава от името и за сметка на ответното дружество.

Спорен и неизяснен оставал и въпросът дали между страните (ищеца и ответника) са възникнали и съответно са останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с посочения в исковата молба документ (ЗАПИС НА ЗАПОВЕД за сумата от 20 000 лева, издаден на ****г. с падеж ****г.).

Именно поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан както по основание така и по размер. Счита, че в случая по отношение на твърденията на ищеца изложени в исковата молба, не може да се приема, че отговарят на действителното състояние на отношенията между страните по делото.

Непредставянето на документа ограничавала възможността на ответника да изложи становище във връзка с редовността на същия, както и да направи съответните възражения. Съответно и не можело да се приеме за вярно това твърдение на ищеца - за издаването на документа от името на ответника и неизпълнението на задълженията по този документ. Не били представени доказателства за това дали е имало плащания от страна на ответника, кога е следвало да се направят тези плащания и т.н. В търговските книги и в счетоводството на ответното дружество, не били налични данни за задължение към ищцовото дружеството, произтичащо от посочения в исковата молба документ. Не било налице осчетоводено задължение към ищеца в размер на 20 000 лева, което да произтича от посочения в исковата молба документ. Не било налице отношение между страните по делото, което да обосновава издаването на посочения в исковата молба документ. Липсвало отношение по повод на което ответното дружеството да се задължи към ищцовото дружество със сумата, посочена в исковата молба. Именно поради всичко изложено по-горе, се налагал извода, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по което е образувано ч.гр.дело №****/****г., ответното дружество нямало (безспорно установено и доказано по основание и размер) задължение към ищеца, произтичащо от посочения в заявлението и исковата молба документ (ЗАПИС НА ЗАПОВЕД от ****г.), и поради това предявения установителен иск се явявал изцяло неоснователен и недоказан.

Твърди, че след като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът нямал безспорно установено и доказано задължение към ищеца, то съответно и не следвало в негова тежест да бъдат възлагани и направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заповедното производство.

2

Моли съда, след като прецени в съвкупност всички доказателства по делото да се произнесе със съдебен си акт, с който да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, а при преценка за допустимост - да отхвърли предявения срещу „Б. ****“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан, както и да присъдите дружеството-ответник направените от него съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Ищцовото дружество, редовно уведомено за датата на съдебното заседание изпраща процесуален представител, който поддържа изложеното в исковата молба.

Редовно призовано за датата на съдебното заседание, ответното дружество изпрати процесуален представител, който поддържа изложеното в отговора.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.**** г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т. 10 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – Казанлък е разпоредено длъжникът „Б. ****“ ЕООД, ЕИК 203022961, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С. Е.В., да заплати на кредитора „П.Г.” ООД, ЕИК 160092253, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. А. Е., с пълномощник адв. С. П. К., сумата: 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) – главница, дължима по Запис на заповед от **** г. Вземането произтича от задължение по запис на заповед за сумата от 20000,00 лева, издаден на **** г. в гр. П., с падеж **** г.

На 21.04.**** г. ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК , в което възразява, че не дължи изпълнение на вземането по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съдът приема, че възражението е подадено в срок.

С определение № 920/05.05.**** г. на осн. чл. 420 от ГПК съдът е спрял изпълнението по изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег.

№ ****, с район на действие ОС-С.З..

Със съобщение, връчено на ищеца на 19.05.**** г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 15.06.**** г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

В приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък се намира оригиналът на записът на заповед, издаден в гр. П. на **** г. от „Б.

****“ ЕООД, ЕИК 203022961, със седалище и адрес на управление: ****, представляван от Х. Н. Б. като с него дружеството неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на „П.Г.” ООД, ЕИК 160092253, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. А. Е. сумата 20 000, 00 3

/двадесет хиляди/ лева, платима на ****г. Посочено е и че мястото на плащане е в гр. П..

От текста на този акт е видно и че записът на заповед е платим без протест и разноски на поемателя.

Ценната книга се намира в държане на поемателя и че в същата липсват отбелязвания за извършени плащания и джира.

Свидетелят Х. Н. Б. заяви, че поставеният подпис на Запис на заповед от **** г. на стойност 20 000 лева., находящ се на стр. 6 от ЧГД № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък, е неин. Изписаните имена саморъчно ги изписала.

Записът на заповед бил издаден на **** г.. Нямало принуда или заплаха, за да подпише този запис на заповед. Към този момент свидетелката била управител на „Б. ****“ ЕООД, издател на записа на заповед. Заявява, че не била принуждавана и не била заплашвана. Била в добро физическо състояние при подписването на записа на заповед. В счетоводството на „Б. ****“ ЕООД бил заведен този запис на заповед. Не помнела как се завеждал, но официално бил вписан записа на заповед. Вече не била управител на „Б. ****“. Не помни да е имала разговор с новите управители и дали ги е уведомила за тези задължения. Заявява, че подписала записа на заповед в качеството на управител на фирмата, който получил заем и за това издала запис на заповед.

Фирмата получила заема и за това го подписала. Познавала С. В. и П. В..

Работели заедно в „С.“ ООД. В „С.“ ООД свидетелката работела от февруари 2014 г. до септември 2015 г. От тогава се познавала с П. и С. В.. Това били хората, на които свидетелката прехвърлила дяловете от „Б. ****“ ЕООД.

Познавала и М. А. Е. от „С.“, в същия период работела и с нея. М. Е. била счетоводител на „Б. ****“ ЕООД. Не й било известно М. Е. да имала други отношения с „Б. ****“ ЕООД преди това. Не й било известно Е. да е била управител или собственик на „Б. ****“ ЕООД. Свидетелката придобила дружеството „Б. ****“ ЕООД от италиански гражданин с първо име П., другите имена не си спомняла. Той бил собственик на дружеството, със сигурност, за управител не помнела. Дружеството придобила или през 2014 г., или през 2015 г., не можела точно да каже. При продажбата на дяловете, прехвърлени на С. В. и П. В., предала счетоводната документация. Нямало протокол за предаването, но я предала. Била на хартия. Имало и други документи, които предала, документи за участие по една мярка по „Програма за развитие на селските райони“. Конкретно друго не можела да си спомни, било отдавна. Не можела да си спомни конкретен разговор, в който да е разяснявала финансовото състояние на дружеството. Били им предадени всички отчети. Причината за продажбата на дружеството била, че решила, че повече няма да се занимава с тази фирма. Когато била управител на „Б. ****“ ЕООД работила и в „С.“ ЕООД. В „С.“ била експерт европейски проекти. В момента работела в „С.“, но имала прекъсване от пет години. Работела във фирма „А.Д.“ ЕООД като мениджър продажби. След първия Ковид се върнала в „С.“ и сега работела там. С. В. и П. В. не работели в „С.“ в момента.

Предполага, че С. все още бил управител на „Б. ****“. С. работел в „С.“ 4 преди години. Заявява, че М. Е. не й нареждала и не й казвала да взема решения спрямо „Б. ****“, не й налагала да взема решения. Свидетелката била управител на дружеството. Нямало човек, който да й дава нареждания.

Относно това дали вземането е осчетоводено или записа на заповед, заявява, че това са счетоводни термини и не била запозната. Не правела разлика между вземането по запис на заповед и документа запис на заповед. Когато предавала документацията на дружеството дала възможност на купувача да се запознае с всички документи, преди той да реши дали да купи дружеството или не. Не си спомня купувачът да е искал допълнителна счетоводна експертиза на база документите, които предала. Заявява, че купувачите на дружеството не били ограничени по никакъв начин да се запознаят с каквато и да е информация във връзка с продажбата на дружеството и състоянието му.

Свидетелят П. И. П.-В., заяви, че била съдружник в „Б. ****“ ЕООД.

През м. август 2019 г. закупили фирмата „Б. ****“ със съпруга й от Х. Б. и до 2020 г. била съдружник. Сега не била съдружник. Съпругът й бил управител към настоящия момент. Дяловете от „Б. ****“ придобили от Х. Б.. С нея работели заедно във фирма „С.“ ООД. Там работели свидетелката, съпругът й и Х.. Имало и друг персонал. Фирмите се занимавали със земеделие. Работели с Х. Б. преди да придобият дружеството и след това. В „С.“ работели. В момента, когато придобивали „Б. ****“ Х. не работела в „С.“, преди това работела и след това пак се върнала на работа там. Свидетелката работела в „Б.“ - Д., това била друга фирма, която също се занимавала със земеделие.