Решение № 572 от 15.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500548 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е ВЖ от АиМ Финанс ООД, ЕИК 201015391 със седалище и АУ:гр.*** чрез адв. Н. Л. против решение № 43 от 4.1.2025 г. на РС - ПЛОВДИВ, ХІХ гр.с., по гр.д. № *** г., с което е осъден да заплати на Н. С. Д., ЕГН: **********, от град *** сумата от 295,26 лв. платена по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда - 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв. за разноски по производството и е осъден да заплати сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Д. С., определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения срещу него иск.

Неправилно е решението поради следните оплаквания: Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, сочещи изпълнението на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не ставало ясно какъв е размерът на договорения лихвен процент и ГПР, какви са условията за прилагане на лихвения процент и т.н. Разпределил е доказателствената тежест, че ищецът длъжник следва да докаже елементите на твърдяно от него заемно правоотношение, което счита, че не е доказано по делото, а същевременно с решението си е променил доказателствената тежест в противоречие с нормите на ГПК, където е казано, че неблагоприятните последици от недоказване на елементите на твърдяното заемно 1 правоотношение се понасят от ищеца. Направените изводи се основават и на недоказано друго правоотношение, а именно между ищеца АиМ Финанс ООД и ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД, не са ангажирани доказателства за възникването. Цитира се съдебна практика на РС и ОС – ПЛОВДИВ – решение по в.гр.д.№** г. на ПОС, 8 гр.с., в която се казва, че доколкото съдът не разполага с текста на договора, то не може да се извърши преценка съобразно посочените изисквания на закона относно недействителността на договора или на отделни негови клаузи, както и да се определи целият договор или конкретна клауза е нищожна. Съдът не може да извърши такава преценка само на база твърденията на една от страните по делото и когато една от страните изобщо оспорва съществуването на правоотношение. В съдебната практика на цитираното решение на ПдОС е казано, че по делото не са представени договор за кредит и договор за гаранция. От извършената пред РС съдебна счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на „Лайт Кредит“ ООД е открита партида на ищцата и според извършените записвания въз основана на договора за кредит и предоставен заем в размер на 3 000 лв. липсват други данни относно конкретното съдържание на договора, поради което не може да се извърши преценка за наличието на твърдените основания за нищожност на спорните клаузи, затова не може да се приеме, че за ответника липсва основание за получаване на сумите. По настоящото дело също липсва договор за заем, дори да се приеме, че е възникнало правоотношение между страните, то по делото не се представят никакви доказателства, от които да се установят съдържанието и писменото съгласие на ответното дружество с него.

Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.

Постъпила е въззивна жалба от ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД срещу решението на РС, с което е осъдено да заплати на на Н. С. Д., ЕГН: **********, от град *** сумата от 1568,62 лв.- недължимо платени за възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 62,74 лв. за разноски по производството и с което са осъдени да заплатят на адв.Д.С.сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска. Изложени са следните оплаквания: Решението на РС не се основава на никакви доказателства. Представена е бланка на договора, не подписана от нито една от страните, вкл. и от ищеца. С. С. никога не и бил собственик на двете търговски дружества – ответници. В доклада по делото РС е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение, такива доказателства ищецът не е ангажирал, а с обжалваното решение съдът е приел, че е налице сключен договор за гаранция по представен договор, който не е подписан от ответното дружество. Иска се да се приеме, че съдебната практика е категорична, че доказателствената тежест не е задължение да се представят доказателства за установяване на факти, а е задължение за съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че твърдения от нея факт не е установен от събраните доказателства. Иска се да се отмени 2 решението в обжалваната част и да се отхвърли предявения осъдителен иск срещу дружеството като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на първата въззивна жалба от Н. С. Д., чрез адв. Д. С., с който се излагат съображения, че жалбите са неоснователни и се иска потвърждаване на Іинстанционнто решение като правилно и законосъобразно. С предявения иск, с правно основание чл. 55 ЗЗД, са представени писмени доказателства, удостоверяващи плащания към АиМ Финанс ООД, както и че при иск за връщане на недължимо платени суми ищецът носи доказателствената тежест да установи факта, че е заплатил процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото. В този смисъл цитира трайно установена съдебна практика, а именно решение № 89/20.06.2013 г. по гр.д. № 1184/2012 г. на ВКС и решение № 167/29.5.2015 г. по гр.д. № 6043/2014 г. на ВКС, поради което счита, че са правилни изводите на РС, че при сключването на процесния договор за заем и договор за гарант не са спазени императивните разпоредби на закона, което води до недействителност на договора и акцесорната гаранция към него. Правилно съдът е приел, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора. Правилно съдът е приел, че договорът за заем е недействителен. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за производството. Не са направени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор от въззиваемия Н. С. Д., ЕГН: ********** чрез адв.Д. С., с който се оспорва въззивната жалба на ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД, с който се оспорва същата като неоснователна, а решението на РС като правилно и законосъобразно се иска неговото потвърждаване и в тази част. Правилно съдът е приел, след направена справка в Централния кредитен регистър за регистрирани кредити, договор за паричен заем и погасителния план, че безспорно се установява възникването на облигационна връзка между ищеца на заявеното основание, правилно е приел договорът за недействителен, а оттам и договорът за гаранция като обезпечаващ нищожна кредитна сделка. По отношение на договора за гаранция правилно съдът е приел, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че от направена служебна справка се установява, че към момента на сключване на договорите едноличен собственик на капитала на двете дружества е едно и също физическо лице - С. С.. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявени са ОСИ и ССИ с пр.осн.чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД за осъждане на АиМ Финанс ООД, ЕИК 201015391 като правоприемник на „Лайт КРЕДИТ“ООД да заплати на ищеца сумата 295,26 лв., както и за осъждане на ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД да заплати на ищеца сумата 1584,45лв.- като недължимо платени при изначална липса на основание 3 поради нищожност на договора, ведно със законната лихва от подаване на ИМ.

С отговора по чл.131 ГПК ответниците са оспорили исковете – „АиМ Финанс“ООД е възразил, че липсва представен по делото договор за заем, а „Гарант кредит консулт“ е възразил, че липсва подпис на Гаранта в представения договор – липсва изразено волеизявление от него за сключване на договор.

По делото е приети следните доказателства:

По делото е представен /на л.7 и 8 от д.РС/ погасителен план от „Лайт кредит консулт“ЕООД към договор №***/*** г., в който е положен печат на дружеството, но не и подпис на неговия представляващ, в който е записано сумата на кредита, дата на на първата вноска, срок на кредита, размер на всяка вноска, както и погасителен план от „Лайт кредит“ООД към договор №***/01.07.2019 г., в който е положен печат на дружеството, но не и подпис на неговия представляващ, в който е записано сумата на кредита – 2000 лв., дата на на първата вноска-01.08.2019, срок на кредита-12 м, размер на всяка вноска-204,94 лв..

От приетата на л.9 и 10 от д.РС 2 бр. разписки от 24.8.2020 г., е видно, че по сметка на Лайт кредит ООД е преведена сумата 2295,26 лв. /без таксата на Изи пей – 7,10 лв./, платена от ищеца чрез „Изи пей“ по договор №***, а по сметка на Лайт кредит консулт е преведена сумата 1578,62 лв. /без таксата на Изи пей – 5,83 лв./, платена от ищеца чрез „Изи пей“ по договор №*** г.

Представен е и договор от 01.07.2019 г. със страни „Лайт кредит“ООД-заемодател, „Лайт Кредит консулт“ООД-гарант, Н. Д.- заемател и И. К. Г. – солидарен длъжник, в чл.3.1 от който е казано, че за предоставената гаранция заемателят дължи на Гаранта възнаграждение от 12 месечни вноски от по 179,89 лв., с който гарантът се задължава към заемодателя в случай, че заемателят не извърши дължимите изискуеми плащания по заема.Този договор е подписан от заемателя и солидарния длъжника, а заемодателят и гаранта вместо подписи са сложили печати на своята фирма.

От приетата и неоспорена на л.87 и сл. от д. на РС справка от ЦКР на БНБ е видно, че на 01.07.2019г. „АиМ финанс“ е предоставил на Н. Д. потребителски кредит по договор №*** в размер на 2000 лв. със срок на издължаване – до 01.07.2020 г.; от справката е показано, че към 31.8.2020 г. кредитът е бил напълно погасен, което съвпада с представените от ищеца разписки от „Изи пей“ от 24.8.2020 г.

Подаването на данните за сключения договор и регистрирането му в ЦКР на БНБ от ответника „АиМ финанс“ / предишно ноименование „Лаит кредит“/, представлява извънсъдебно признание на неизгодни факти, поради което на основание чл.161 ГПК съдът приема за доказан факта на сключване на договора за кредит и свързания с него договор за гаранция, за които възивниците с непредставянето на същите и с оспорване на скючването им са създали пречка за събиране на тези доказателства. От приетите доказателства се установява, че е предоставен кредит в размер на 2000 лв., а сумата, която заемателят е платил е 2295,26 лв., т.е. като се приспадне главницата по кредита се установява, че заемателят е платил на „АиМ финанс“ в повече 295,26 лв.; както и че на Гаранта заемателят 4 е платил е сумата 1578,62 лв.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява поръчителството.