Решение № 2792 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2792 гр. С., 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20231110215549 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. М. М. срещу наказателно постановление №21-4332-026540 от 21.12.2021г. издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на И. М. М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:

1.

На основание чл.175, ал.1, т.4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 ЗДвП;

2.

На основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП;

3.

На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.

В жалба, подадена чрез адвокат С. К. - САК, се релевират доводи за 1 отмяна на така издаденото наказателно постановление. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Изтъква се, че е неправилно изведена посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Навеждат се доводи, че лошите метеорологични условия са станали причина МПС да поднесе, което е възприето от контролните органи, като използване на пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение. Допълва се, че към настоящия момент задължението на водачите да носят в себе си, и съответно да представят при поискване, контролния си талон към СУМПС е отпаднало.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И. М., редовно призован, явява се лично. Същият се представлява от адвокат К., с представено по делото пълномощно, който се придържа към изложените в жалбата доводи и моли наказателното постановление да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище, подадено чрез юрисконсулт Х. Х.в се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ПО ФАКТИТЕ:

Жалбоподател е И. М. М., ЕГН **********, живущ в с. О., правоспособен водач, притежаващ СУМПС №283526242, категория М-В, издадено на 28.12.2017г., валидно до 28.12.2027г.

На 09.12.2021г., около 02:00ч., в гр. С., по ул. „********“, с посока от ул. „********“ към хижа „*******“, жалбоподателят И. М., управлявал лек автомобил „********“, с рег.№******, а негов спътник бил свидетелят Х. Г..

В пътния участък видимостта била намалена, а земната повърхност била покрита със сняг, с височина на снежната покривка около 21 см.

Приближавайки района на спирка от градския транспорт „Златните мостове“, при маневра завой надясно, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, поднесъл, поради лошите метеорологични условия.

Жалбоподателят се опитал плавно да овладее превозното средство, но несъумял и с предната лява част на автомобила, навлязъл в намиращата се край пътя снежна преспа.

Движението на превозното средство било възприето от служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, които подали сигнал спрямо жалбоподателя М. да спре плавно и го уведомили, че следва да ги придружи до намиращия се в близост екип на 2

ОПП-СДВР.

Жалбоподателят изпълнил устното разпореждане, придружил униформените лица до екипа на ОПП-СДВР, където свидетелят Ц. М., въз основа на информацията получена от своите колеги, съставил срещу жалбоподателя М. Акт за установяване на административно нарушение серия АВ, бл. №177938. В Акта било прието за установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „********“, с рег.№******, в района на спирка от МГТ „Златните мостове“ и „дрифти“, боксува, умишлено поднася автомобила да върви странично с вратите напред, с което е нарушил разпоредбата на чл.103 ЗДвП. Било прието и че същият като водач на МПС не е спрял на подаден му със „стоп-палка“ сигнал, ускорил е скоростта си на движение и е бил застигнат на около 5 км. – нарушение на чл.104б, ал.2 ЗДвП, както и че в хода на извършената проверка не е представил контролен талон – нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът бил връчен непосредствено след съставянето му на жалбоподателя, който го приел с възражения.

При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник група към ОПП-СДВР, издал оспореното наказателно постановление №21-4332-026540 от 21.12.2021г., с което наложил на И. М.

М., ЕГН ********** следните административни наказания - на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – показанията на свидетеля Ц.

М., Х. Г., Ц. В., справка картон на водача, докладна записка, справка картон на водача, справка от Национален институт по метеорология и хидрология, Заповед №8121к-13318/23.10.2019г., акт за встъпване в длъжност, Заповед рег. №513з-5073/21.07.2015г., Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и други.

Така събраната доказателствена съвкупност по еднопосочен път изяснява датата и часа на извършена спрямо жалбоподателя М. проверка, последващото съставяне на процесния акт, както и индивидуализиращите белези на управлявания от него лек автомобил. Данни в тази насока се откриват в показанията на свидетеля М., който в своя разпит хронологично споделя, за начина, по който е съставил акта срещу жалбоподателя. Същият, поради изминалия период от време не съумя да пресъздаде точни детайли за конкретния случай, което не следва да бъде третирано в негов ущърб, поради спецификата на осъществяваната от него дейност и изминалия период от време. Въпреки горното същият потвърди, че е съставил процесния акт. Като 3 подробности споделя, че е приел за установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е боксувал. Свидетелят допълва, че тази информация е възпроизвел по данни на съставена от негови колеги от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ докладна записка.

Относно механизма на реализиране на първото нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съдът обаче намира, че не са налице безспорни доказателства, от които да се изведе съзнателно управление на МПС, извън възприетите за това стандарти.

В тази насока следва да бъдат обсъдени всички налични доказателства, събрани в хода на производството. На внимателна преценка съдът подложи и показанията на свидетеля Г., който е бил спътник на жалбоподателя в процесния ден, и макар същият да е в близки приятелски отношения с него, той се явява пряк очевидец на събитията. Съдът намира, че неговият разказ е обективно и хронологично поднесен и без отклонения в съдържателен план.

Свидетелят Г. споделя за посоката им на движение, за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, влошените метеорологични условия и пътна обстановка. Видно от датата на съставяне на процесния АУАН се конкретизира, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в късните часове на денонощието на 09.12.2021г., а според приобщената справка от Национален институт по метеорология и хидрология, температурата е била около 7 оС, с разкъсана облачност, с намалена видимост от локална мъгла и височина на снежната покривка от 21 см. Посочените данни се откриват и в показанията на свидетелите В. и Г., както и приобщената докладна записа, от които се потвърждава, че е било мрачно, тъмно, валяло е сняг, а пътят не е бил добре почистен.

В показанията си свидетелят Г. споделя, че при маневра завой „надясно“, в стръмен участък, поради снежната повърхност, автомобилът е поднесъл. От своя страна в показанията си свидетелят М. сочи, че е получил информация от своите колеги, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е боксувал.

Воден от горното съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил чрез реализирането на маневри, с които преднамерено е извел даденото превозно средство извън контрол.

В тази последователност единствено в изготвената докладна записка се описва поведение на жалбоподателя, с което не се е съобразил с подаден му със „стоп-палка“ сигнал от служителите на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. В показанията си свидетелят Г. споделя, че сигнал им е подаден с ръка, а след което жалбоподателят е отбил, спрял е и са придружили униформените лица до екип на ОПП-СДВР. Не са налице доказателства, от които да се изведе, че жалбоподателят е възприел и 4 не се е съобразил с разпореждане на контролните органи.

В останалата си част показанията на свидетелите Г. и В. са слабо информативни и неотносими.

Съдът кредитира приложените заповеди, от които са установява материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

ПО ПРАВОТО:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени, съответно актосъставителят Ц. М. е бил преназначен със Заповед №513з-5073/21.07.2015г. на длъжността „младши автоконтрольор“. А със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., т.2.10 на министъра на вътрешните работи, началниците на група „Административнонаказателна дейност“ в СДВР – ОПП са овластени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Видно от Заповед №8121К-13318/23.10.2019г. се установява, че Д. Д. Д. е заемала длъжността „началник на 03 сектор Административно обслужване“ към ОПП – СДВР.

При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Контролните органи са организирали дейността си съобразно сроковете по чл.34 ЗАНН и наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Не е предвиден изричен срок за връчване на издаденото наказателно постановление, поради което и доколкото са спазени уредените от законодателя давностни срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, то съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното физическо лице.

Административно нарушение по чл.103 ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. М. е ангажирана за осъществено от него нарушение по чл.103 ЗДвП. Разпоредбата вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.