Определение № 293 от 31.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Кърджали, 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20235100500174 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М. М. от АК – П., против определение № 185 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. М. по реда на безплатната правна помощ.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) съдът не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно която възнаграждението следвало да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, като размерът на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, а е определил такова в общ размер според общия им материален интерес. Сочи, че в конкретния случай за предявените кумулативно обективно съединени два иска, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лева за всеки от исковете.В подкрепа на 1 доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се осъди ответната страна да му заплати адв. възнаграждение в размер на 800 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и да заплати на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв.

М. М. от АК – П., с която против „С.К.“ ООД са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1.) иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 495.03 лева, за обявяване за нищожна клауза за неустойка по чл.

6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 470538/20.11.2020 г., сключен между страните и 2.) иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, с цена на иска 263.03 лева за връщане на недължимо платена неустойка по недействителна клауза.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищцата – адв. М. М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 400 лева за всеки иск или общо размер на 800 лева.

2

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена за нищожна клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 470538/20.11.2020 г., и ответникът „С.К.“ ООД е осъден да заплати на М. М. С., сумата от 495.03 лева (въпреки, че искът е бил предявен за 263.03 лева), като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл. 6.2. от цитирания договор за паричен заем. С решението ответникът „С.К.“ ООД е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , депозирана от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 185 от 25.05.2023 г., първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че при обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на базата на този сбор е определено адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е неправилно.

Съобразно изхода на спора пред първата инстанция на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно съдебната практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.

2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените 3 искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

При това положение, за предявените от ищцата два иска с цена съответно 495.03 лева и 263.03 лева (по този иск съдът е присъдил 495.03 лева), минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по всеки един от исковете възлиза на по 400 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, или общо в размер на 800 лева.

По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като „С.К.“ ООД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК – П. още 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА.

Що се касае до искането за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба, то същото е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. В този смисъл – определение № 60247 от 16.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4

558/2021 г., І. Г. о., ГК, определение № 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4518/2018 г., І г. о., определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2845/2018 г., ІV г. о., ГК и др.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 185 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставено без уважение искането на адв. М. В. М. от АК – П. за изменение на решение № 85 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 85 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като ОСЪЖДА „С.К.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „С.“ № **, ет. *, ЕИК *********, да заплати на адв. М. М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., бул. „П.Ш.“ № **, ет. *, ап.

*, още 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5