Решение № 1331 от 17.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110113142 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, с правно основание на предявения иск чл. 439 ГПК.

Ищецът П. Г. И., ЕГН ********** , с адрес: ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. М. Д. С. от АК-Варна, със съдебен адрес: ***, (тел.***) e предявил във ВРС на 11.10.2023 г. искова молба против ответното дружество „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. И.а М.-Т. и Т. И. В.

- управители.

Ищецът е основал исковата си молба на следните фактически твърдения:

На 05.02.2009 г. „Б. Д.“ ЕАД се снабдила с изпълнителен лист срещу П. Г. И. (ищец по настоящата искова молба) и Д. Д. Й. за сумата от 12 015.65 /дванадесет хиляди и петнадесет 0.65/ лв. представляваща сбор от сумата от 9745.10 /девет хиляди седемстотин четиридесет и пет 0.10/ лв. - неиздължена главница, 1629.45 /хиляда шестстотин двадесет и девет 0.45/ лв.- договорна лихва за периода от 02.01.2008 г. до 03.02.2009 г., 641.10 лв./шестстотин четиридесет и един 0.10/ лв., представляваща такса закъснение, дължима за периода от 06.08.2008г. до 03.02.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2009 г. до окончателното й изплащане , както и направените в хода на производството разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 240.31 /двеста и четиридесет 0.31/ лв. и 490 лв. /четиристотин и деветдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1214/2009 г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав. Вземането произтичало от неизпълнение на Договор за 1 кредит за текущо потребление от 26.06.2007г.

На 21.12.2009 г. бил сключен договор, с който „Б. Д.“ ЕАД цедирала на „Е. Ф.“ *** (***) вземането по горепосочения изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист на 31.05.2010 г. било образувано изпълнително дело № 2010***0400264 по описа на ЧСИ С. К.Д., ЧСИ с рег. № *** при Камара на ЧСИ с район на действие Окръжен съд Варна, по което по отношение на П. Г. И.-длъжник, били извършени следните действия:

С молба с вх. № 04857 от 31.05.2010г. цесионера „Е. Ф.“ *** (***), действайки чрез своя пълномощник „Е. М.“ ООД, ЕИК *** поискал образуване на горепосоченото изпълнително дело и извършването на справки за наличието на трудови договори, банкови сметки, движимо, недвижимо имущество, МПС и налагането на запори / възбрани, опис върху имуществото на длъжниците и налагане на административни мерки по ЗБДС (паспортно ограничение).

С разпореждане от 08.06.2010 г. съдебния изпълнител наложил запор върху всички МПС. На 08.06.2010г. било изпратено запорно съобщение до Сектор Пътна полиция-КАТ Варна. На 18.06.2010 г. бил получен отговор, че лицето не притежава регистрирани МПС.

С разпореждане от 21.06.2010 г. на длъжника П. И. бил наложен запор върху трудовите възнаграждения получавани от „***“ ООД и „*** И.“ ООД.

На 08.07.2010 г. била наложена възбрана в полза на „Е. М.“ ООД върху собствения на длъжника П. И. недвижим имот-АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в ***, състоящ се от входно антре, баня с тоалет, кухня, две стаи, тераса със застроена площ от 62.50 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение *** с площ от 4.25 кв.м. и 0.74235% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

На 02.08.2010 г. на длъжника П. И. била изпратена покана за доброволно изпълнение №10048/02.082010 г., с която съдебния изпълнител налагал запор върху трудовото възнаграждение и възбрана върху АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в ***. Поканата за доброволно изпълнение била получена лично на 04.08.2010г.

С молба с вх. ***090 от 11.08.2010г., „Е. М.“ ООД - пълномощник на цесионера молело за изпълнителни действия - описи, оценка и изпълнение /публична продан/ на недвижимия имот, собственост на длъжника П. И.. С резолюция от 23.08.2010г. ЧСИ отказал изпълнението - имота бил несеквестируем.

С разпореждане от 23.08.2010г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за 16.09.2010г. - такъв не се състоял.

С молба с вх.№3489/26.04.2011г. „Е. Ф.“ *** чрез пълномощника си „Е. М.“ ООД молел за извършването на справки за наличието на трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество,банкови сметки както и за налагането на запори и възбрани върху тях.

С молба с вх. № 11673 от 24.09.2015 г. „Е. Ф.“ ЕООД (***) чрез пълномощника си „***“ ООД, ЕИК *** молел да бъде конституирано, като взискател по изпълнителното дело „Е. Ф.“ ЕООД въз основа на сключения с „Б. Д.“ ЕАД договор за цесия от 21.12.2009 г.

2 поради получени от длъжника уведомления за сделката. С резолюция от 24.11.2015 г. ЧСИ разпоредил да се уведоми длъжника за цесията.

На 25.03.2016 г. на длъжника П. И. било е изпратено уведомление с изх. № 4989/25.03.2016 г., с което ЧСИ го уведомявал, че е конституиран „Е. Ф.“ ЕООД като взискател по делото. (Видно от разписката - същото, твърди ищеца, че било връчено на Н.

И.а Г.а на 12.05.2016 г.)

С разпореждане на ЧСИ от 24.11.2015г. на длъжника П. И. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „***“ ООД.

На 25.03.2016 г. било изпратено запорно съобщение до дружеството- работодател.

Същото с уведомително писмо с изх.№ 53 от 15.04.2016г. отговорило, че признава вземането и ще изпълнява задължението си ежемесечно за превод на суми по работната заплата на длъжника.

С молба с вх. № 5100/19.04.2017 г. „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *** в качеството си на цесионер по силата на договор за цесия от 29.02.2016 г., с който „Е. Ф.“ ООД цедирал вземането си по изпълнителното дело, молел за насрочване на опис, оценка и публична продан на притежавания от длъжника П. И. имот. С резолюция от 12.03.2018 г. ЧСИ отхвърлил молбата - имота бил несеквестируем.

Н а 20.03.2018г. до длъжника П. И. било изпратено уведомление с изх.№ 4221/20.03.2018 г. за конституирането на „Е. М. „ ЕООД като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен договор за цесия от 29.02.2018 г. между „***“ ООД и „Е. М.“ ЕООД.

С молба с вх. № 5153/22.04.2019 г. цесионера „Е. М.“ ЕООД молел изпълнителното дело да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителният лист на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

С Постановление за перемпция от 22.04.2019 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ЧСИ прекратил изпълнителното дело поради непоискани и неизвършени изпълнителни действия за период по-дълъг от две години. За дата на последното изпълнително действие била посочена 05.03.2012 г.- постъпило плащане от трето задължено лице. Изпълнителният лист бил върнат на цесионера „Е. М." ЕООД с протокол от 23.04.2019 г. и делото било архивирано.

По молба на цесионера „Е. М." ЕООД на 17.05.2019 г., със същия изпълнителен лист, било образувано ново изпълнително дело № 2019***0400278 по описа на ЧСИ С.

К.-Д.-ЧСИ с рег. № ***, като се искало присъединяването на вземанията от предходното изпълнително дело, извършване на справки за наличие на трудови договори, банкови сметки и сейфове, и налагане на запори върху тях, ако има такива.

С молба от 12.07.2019 г. взискателят поискал налагане запор на банкови сметки и сейфове при Б. Д..

На 15.07.2019 г. с разпореждане на ЧСИ бил наложен запор на сметки в Б. Д.. На 22.07.2019 г. бил получен отговор от Б. Д., че лицето не притежава такива.

3

С молба от 30.07.2021г. се искало налагане на запор върху сметка в банка „***“.

С молба от 02.06.2023г. взискателят поискал справка за наличие на трудови договори, сметки и сейфове в „***“.

На 06.06.2023г. било изпратено запорно съобщение до „***“ ЕООД за наложен запор върху трудово възнаграждение.

На 16.06.2023г. бил получен отговор от работодателя, че лицето е назначено на минимална работна заплата 780 лв., нетната сума за получаване възлизала на 616.16 лв. за месец май 2023г. Получаваното работно възнаграждение било по-голямо от минималната работна заплата.

С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка, и следвайки хронологията на действията в процесните изпълнителни дела, ищецът твърди, че се установява следното:

На 31.05.2010 г. било образувано изпълнително дело № 2010***0400264 . С постановление за пермпция от 22.04.2019 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ЧСИ прекратил изпълнителното дело поради непоискани и неизвършени изпълнителни действия за период по -дълъг от 2 години. За дата на последното изпълнително действие била посочена 05.03.2012 г. - постъпило плащане от трето задължено лице . Последното изпълнително действие извършено спрямо длъжника П. Г. И. , твърди ищецът П.И., че било искането с молба с вх.№3489 от 26.04.2011г. за извършването на справки за наличието на трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество,банкови сметки както и за налагането на запори и възбрани върху тях. С изтичането на тази дата, за длъжника П.И., отделно като участник в изпълнителното производство, започнал да тече давностният срок и на 26.04.2013 г. настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , като изпълнителното производство било прекратено по силата на закона без нарочен акт на ЧСИ.

След тази дата, твърди ищецът, че исканите и извършени изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни, и не следва да се зачитат, тъй като изпълнителният процес бил прекратен ех lege, което означавало, че петгодишната давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право изтекла на 26.04.2018г. , преди образуването на последващото изпълнително дело № 278/19 на 17.05.2019 г., както и депозирането на исковата молба за образуване на настоящото производство.

В условията на евентуалност: ако съда приеме, че последното изпълнително действие било извършено на 05.03.2012 г. - постъпило плащане от трето задължено лице, както било посочено в постановлението за перемпция на ЧСИ, и същото представлявало изпълнително действие насочено срещу длъжника П. Г. И., това според ищеца, означавало, че петгодишната давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право била изтекла на 05.03.2019 г. , или отново - преди датата на образуването на новото изпълнително дело №278/2019 г. и предявяването на настоящата искова молба.

Но, освен гореизложените, твърди ищеца в искова си молба, че били налице и други факти, погасяващи правото на принудително изпълнение на взискателя, а именно:

Видно било за ищеца от депозираната по изпълнително дело № 264/2010 г. молба с 4 вх. № 11673 от 24.09.2015 г., че „Е. Ф.“ ЕООД („***) молело да бъде конституирано като взискател въз основа на сключения с „Б. Д.“ ЕАД договор за цесия от 21.12.2009 г. На 25.03.2016 г. съдебния изпълнител с уведомление с изх. № 4989/25.03.2016г. уведомил длъжника П. Г. И., че на основание чл. 429 ГПК и договор за цесия от 21.12.2009 г. е конституиран „Е. Ф.“ ЕООД като взискател по делото. От разписката се установявало, че същото било връчено на Н. И.а Г.а на 12.05.2016 г., но без да било отбелязано в качеството си на каква го получила. Единствено било отбелязано, че „няма адрес същия“. Нямало каквито и да е било други доказателства приложени по изпълнителното дело за връчени уведомления на длъжника за процесния договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, освен горепосоченото уведомление от 25.03.2016г., доколкото изобщо то можело да се приеме за такова. По-скоро, счита ищеца, че същото представлява уведомление за конституиране на взискател, отколкото с него се уведомява длъжника за сключен договор за цесия. В него дори не били посочени страните, които сключили договора.

Следователно, извежда извод ищеца, поради изтъкнатите по -горе причини извършеното частно правоприемство между „Б. Д." ЕАД и „Е. Ф." *** (***) базирано на сключен договор за цесия от 21.12.2009 г. не произвело валиден правен ефект спрямо длъжника П. Г. И., защото не бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането по издадения изпълнителен лист. В този смисъл не следвало на „Е. Ф.“ ЕООД („***) да се признава качеството му на взискател в провеждания изпълнителен процес, и неговите волеизявления насочени към органа по изпълнението да се вземат предвид и да се считат за валидни, а и законосъобразни.