Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2522 от 19.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 2347/2019
Вид
Определение № 2522
Подписан
19.06.2019
В сила
27.06.2019
Състав
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

П

Р О Т

О К О Л

Гр. София, 19.06.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА Т.

Секретар:

Радка Георгиева

Прокурор:

Николина Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдия Т. н.ч.д. № 2347 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 15:20 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е.С.М.

– редовно призован се явява лично, доведен от затвора – гр. София със защитника си адв. М.Т..

НАЧАЛНИКЪТ на затвора - редовно призован, не се явява.

За него СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.- ІV степен „Режимна дейност“ в затвора – гр. София, надлежно упълномощен със заповед от 1.08.2018 г.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

РАЗЯСНЯВА на лишения от свобода правата и процесуалните му възможности в настоящото производство.

ЛИШЕНИЯТ

ОТ СВОБОДА: Разбирам правата си в настоящото производство.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на лишения от свобода:

Е.С.М. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с ЕГН: **********, средно образование, по негова информация преди да влезе в затвора е работил като строител, неженен с четири деца: Б. – родена на *** г.; Е.– родена на *** г. и близначките Г. и П. – родени на *** г., осъждан два пъти, с постоянен адрес:***.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА молбата на лишения от свобода с искане за условно предсрочно освобождаване.

АДВ. Т.:

Поддържам молбата. Ще представя доказателства, а именно трудова характеристика от фирмата, към която работи в затвора.

ПРОКУРОРЪТ:

Аз нямам доказателствени искания. Да се приеме трудовата характеристика.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Представям на съда актуална справка към днешна дата за изтърпяното от лишения от свобода. Да се приеме характеристиката.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме справката.

АДВ. Т.: Да се приеме справката.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства справка с рег. № 169/19.06.2019 г. от затвора – гр. София за изтърпяното наказание от лишения от свобода Е.М. към настоящия момент и остатъка подлежащ на изпълнение, трудова характеристика от управителя на „МКД-96“ ООД на лишения от свобода Е.С.М., становище от главен инспектор НС ЗО „Кремиковци“, доклад за лишения от свобода Е.М. от ИСДВР, становище от ИФЗ НС СДВР за Е.М. и планиране на присъдата.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА и представените материали към затворническото досие на лишения от свобода

СТРАНИТЕ (поотделно):

Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Уважаема госпожо Председател, становището на началника на затвора е, че към момента молбата на лишения от свобода е неоснователна. Според него е налице единствено само първото условие относно изтърпяната част на наложеното наказание повече от половината. По отношение на втората част, приложените становища и доклади са еднопосочни в това, че има доказателства за поправяне на лицето, но те все още не са достатъчни да се направи обоснован извод за трайно поправяне и превъзпитание на лицето. Действително, намален е риска от рецидив, но той все още е в средните граници, както и рискът за вреди към обществото. Съществуват проблемни зони, по които все още трябва да се работи. Изразяваната мотивация за промяна е само формална. Също така, целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост.

С оглед на изложеното, Ви моля да не уважавате молбата на лишения от свобода.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам, че е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, но не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.

С оглед на което, считам, че молбата му следва да бъде оставена без уважение.

АДВ. Т.: Уважаема госпожо

Председател, няма спор с държавното обвинение, както и с представителя на затворническата администрация, че са налице предпоставките на закона за условно предсрочно освобождаване. Спорът с тях е написаното становище, въз основа на което в голяма част съдът се произнася, че лицето малко се е поправило, но предстои още работа с него и тази работа трябва да продължи в остатъка от 2 месеца, за да може да се поправи.

Аз лично, запознавайки се с тези становища, считам, че те са бланкетни, само се сменят имената на лицата и са формалните, а не това, че подзащитният ми е изтърпял по-голяма част от наказанието си и в момента не му се дава възможност дори да се социализира и да бъде заедно със семейството и децата си.

Какво имам предвид? Току-що представителят на затвора каза: „Да, налице са предпоставки, че се е поправил, но това не е достатъчно“. Подзащитният ми търпи наказание „лишаване от свобода“ първоначално 3 години, след това още 1 година. За този срок, близо 4-годишен, затворническата администрация твърди, че не е постигнала необходимите цели поставени пред тях за превъзпитание, а в 2-та месеца, които остават те ще постигнат тези цели, за да може подзащитният ми като излезе на свобода да не извършва престъпление.

Моля Ви, при преценка на всички събрани по делото доказателства да приемете, че не са налице само формално предпоставките на чл. 70 от НК, че в написаните документи са налице данни, както и от приложеното затворническо досие, че подзащитният ми е бил трудово ангажиран и през цялото време той е работил, когато му е било осигурена работа, че е бил награждаван и не е имал наказания.

Считам, че няма основания да се приеме, че той би извършил престъпления, ако бъде освободен с остатък от 2 месеца да изтърпи наказанието си лишаване от свобода. Безспорно е и в становищата, че той живее във фактическо съжителство и има четири малки деца. Последните две от тях се родиха по времето, когато той беше задържан с мярка „задържане под стража“ за второто престъпление, за което беше осъден на 1 година лишаване от свобода. Той не е имал възможност да бъде с децата си, беше освободен именно заради тяхното раждане в домашен арест. След което не се е укривал, постигнали сме споразумение, осъзнал си е вината и е изтърпял наложеното му наказание и по двете присъди.