Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15602 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6731/2026
Вид
Определение № 15602
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15602 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100506731 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 168714/27.05.2026 г. на И. Г. К., чрез адв.

Б.Й., срещу Разпореждане с рег. № 56071/07.05.2026 г., постановено по гр.д. № 9330/2026 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба, подадена от И. К. срещу Еднолично адвокатско дружество „Р.“, и е прекратено производството по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 51 ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като недопустимо.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че ответник по исковата молба е Еднолично адвокатско дружество „Р.“, ЕИК 177547668, вписано в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията като адвокатско дружество. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответникът е действал като гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, като счита, че този извод противоречи на данните по делото. Поддържа, че съдът е допуснал вътрешно противоречие в мотивите си, тъй като от една страна е приел, че ответникът е еднолично адвокатско дружество, а от друга – че същият е действал като гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД.

Твърди, че с подадената уточняваща молба изрично е посочил като ответник Еднолично адвокатско дружество „Р.“ – юридическо лице, а не неперсонифицирано гражданско дружество. По тези съображения иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира 1 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от надлежна страна — разполагаща с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване по приложения процесуален ред, като се явява процесуално допустима, а разгледана по същество — основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 9330/2026 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, е образувано по искова молба, подадена от И. Г. К., чрез адв. Б.Й., срещу Еднолично адвокатско дружество „Р.“ с ЕИК 177547668. С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.

51 от ЗАдв. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 000 лева (3 067,76 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.08.2025 г., който не е бил изпълнен, и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 538,39 лева (275,27 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2025 г. до 05.04.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 12.08.2025 г. е сключила с адвокатско дружество „Р.“ договор за правна защита и съдействие с предмет водене на преговори с „Лено“ АД, свързани с учредена ипотека върху неин недвижим имот. За тази услуга е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева по банков път. Твърди, че към момента на сключване на договора учредените ипотеки върху имота са били вече заличени (на 20.12.2022 г.), а самият имот е бил прехвърлен на трето лице с нотариален акт от 12.12.2022 г., поради което предметът на договора е бил невъзможен. Твърди, че ответното дружество не е изпълнило поръчката с дължимата грижа и виновно е причинило имуществени вреди на ищцата.

С Разпореждане с рег. № 49513/21.04.2026 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да обоснове наличието на правен интерес от предявяване на иск срещу ответника, като съобрази, че същият представлява гражданско дружество, учредено по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД. В изпълнение на указанията е подадена молба-уточнение от 04.05.2026 г., в която ищцата изрично е посочила, че ответникът е еднолично адвокатско дружество „Р.“ с БУЛСТАТ 177547668, вписано в регистър БУЛСТАТ с правна форма „адвокатско дружество“, с единствен съдружник — Х.Ц.Р., с процент на участие 100%.

С обжалваното Разпореждане с рег. № 56071/07.05.2026 г. първоинстанционният съд е приел въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2025 г., че същият е сключен между ищцата и „адвокатско дружество Р.“, като в случая адвокатското дружество е действало в качеството си на гражданско дружество, учредено по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД, което възниква по силата на договор и не се 2 явява юридическо лице. Съдът е приел, че гражданското дружество е неперсонифицирана форма на обединяване на лица и имущество и не е самостоятелен правен субект — юридическо лице, поради което страни по сделките с трети лица са отделните съдружници, а не самото дружество. Приел е, че е налице липса на процесуална легитимация на ответника и на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

Частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

Законът за адвокатурата урежда две самостоятелни организационни форми за съвместно упражняване на адвокатската професия, които се различават по своята правна природа.

Адвокатското съдружие по чл. 52–56 ЗАдв. представлява договорно обединение на адвокати, което не е юридическо лице и по своя характер е сходно с гражданското дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД.

За разлика от него адвокатското дружество по чл. 57–77а ЗАдв. е юридическо лице (чл. 57, ал. 3 ЗАдв.), вписва се в специалния регистър на адвокатските дружества и подлежи на регистрация в регистър БУЛСТАТ. Законът изрично допуска то да бъде учредено и от един адвокат като еднолично адвокатско дружество (чл. 57, ал. 2, изр. второ ЗАдв.). Като юридическо лице адвокатското дружество притежава самостоятелна правосубектност и може да бъде страна по граждански дела.

От приложената към исковата молба справка от регистър БУЛСТАТ се установява, че ответникът е вписан като Еднолично адвокатско дружество „Р.“, с ЕИК 177547668, с правна форма „адвокатско дружество“, учредено по дело № 20211100800067/2021 г. на Софийски градски съд. Следователно ответникът е юридическо лице, което притежава процесуална правосубектност и може да участва като страна в съдебно производство.

Поради това неправилен и изграден в противоречие с представените доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е действал като гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и поради липса на процесуална легитимация исковата молба следва да бъде върната. Обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие и в пълномощното е използвано наименованието „адвокатско дружество Р.“, вместо „еднолично адвокатско дружество Р.“, не променя правната природа на субекта, още повече че е посочен неговият идентификационен код и в правния мир съществува само едно юридическо лице с този ЕИК.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че според първоинстанционния съд задължението по процесния договор е възникнало за друго лице, това не обуславя 3 недопустимост на предявените искове. Въпросът дали именно ответното еднолично адвокатско дружество носи имуществена отговорност по чл. 51 ЗАдв. е въпрос на материалноправна легитимация, респективно на основателността на исковете, който следва да бъде разрешен с крайния съдебен акт след обсъждане на събраните доказателства. Липсата на материалноправна легитимация не представлява абсолютна процесуална предпоставка и не обуславя връщане на исковата молба по реда на чл. 130 ГПК.

Следователно в случая не е налице липса на процесуална правосубектност на ответника, нито друга процесуална пречка за разглеждане на предявените искове. Дали ответникът е надлежно материалноправно задължен по претендираното право е въпрос, който следва да бъде разрешен при постановяване на решението по съществото на спора.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 168714/27.05.2026 г. на И. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. Б.Г.Й., Разпореждане с рег. № 56071/07.05.2026 г., постановено по гр.д. № 9330/2026 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 51 ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като недопустимо.

ВРЪЩА гр.д. № 9330/2026 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по насрочване на делото в открито съдебно заседание и изготвяне на доклад по реда на чл. 374 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5