Решение № 523 от 13.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Перник, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720102485 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Б. Митков Борисов – изпълнителен директор против Ц. Б. М., ЕГН ********** от гр.

Перник, ул. ****** *******, бл.***,вх.*,ап.**

Ищецът твърди, че ответникът е собственик/ползвател на жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** *******,бл.***,ап.**. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия в собствения/ползвания топлоснабден имот, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г. е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 454.01 евро и клиентът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че поради забавата последният дължи и обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 10.03.2023 г. до 17.11.2025 г. в размер на 88.70 евро.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа 1 на него е образувано електронно ЧГД № 1371/2025 г. по описа на Районен съд - Котел и издадена исканата заповед. Сочи, че срещу издадената ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 454.01 евро, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** *******,бл.***,ап.** през периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска в общ размер на 88.70 евро, считано от 10.03.2023 г. до 17.11.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.11.2025г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1371/2025 г. по описа на Районен съд – Котел. Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 31.03.2026 г. В срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В подаденото възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата е посочила, че топлоснабденото жилище е било в режим съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод. Излага, че до есента на 2024 г. в него е живял бившият съпруг – А.И.М. и ползваната от него топлинна енергия не е заплащана.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето на установителния иск се обосновава с наличието на електронно частно гражданско дело № 1371/2025 г. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 1140 / 27.11.2025 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 3 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.

129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация 2 Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

Съдът е обявил, че са му служебно известни фактите, че за публикуване на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД в един местен и един централен ежедневник. Затова приема, че условията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по чл.

150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът намира, че същите имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

В настоящия случай видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том І, рег. № 3495, дело № 133/2014 г. на нотариус с рег. № 141 в регистъра на НК, с район на действие ПРС в полза на ответницата Ц. Б. М. и на трето за делото лице – А.И.М. е учредено вещно право на ползване върху топлоснабденото жилище.

Собствеността върху имота е придобита от К.А.М..

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗС ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел. Затова по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на „клиенти“ на топлинна енергия за спорния апартамент имат двамата ползватели.

Ищецът е представил заявление – декларация за откриване на партида за битови нужди, с вх. № 1027/25.04.2014 г., която е подадена само от ответницата, в качеството и на ползвател на жилището и с която е заявила желание за откриване на партида в ищцовото дружество само на нейно име. От представената справка – извлечение от сметка и от съдебнотехническата експертиза, приета по делото се установява, че партидата в ищцовото дружество е разкрита само на името на ответницата. От изложеното и с оглед, дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г. следва, че само тя има качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и съответно дължи изцяло заплащане на стойността и.

При доказателствена тежест на ответницата, тя не е установило тези обстоятелства да са променени през процесния период. Не е ангажирала и доказателства за твърденията си, че е била в брак, който в последствие прекратен с другия ползвател, както и за това, че само той е ползвал жилището. Затова тези твърдения са останали недоказани.

3

С оглед изложеното, настоящия състав намира, че през спорния период - 01.01.2023 г. – 30.04.2025 г., само ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабден имот, който е единствен е заявил желание за сключване на договор с доставчика на топлинна енергия, дължи изцяло заплащане на стойността на последната.

За установяване на количеството и стойността на доставената в жилището през процесния период топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебнотехническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Н. И..

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите, като изготвени от експерти с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси те са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.01.2023 г. – 30.04.2025 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД – подизпълнител по сключен договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. Между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и при спазване на Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана топлоенергия за отопление на имот от отоплително тяло в помещение Баня и топлоенергия, отдавана от сградната инсталация.