Решение № 603 от 22.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110205168 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „***” ЕООД- гр.Варна, ЕИК ***, представлявано от С. С. Д., против НП № 03 –2500556/ 18.11.2025г. на Директора на Дирекция “Инспекция по Труда”- Варна, с което на горепосоченото дружество, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалният закон.Оспорва се извършването на процесното нарушение.НП не съдържало конкретни факти,нарушена била нормата на чл.57 от ЗАНН, липсвали доказателства, които да подкрепят приетото за установено нарушение.Касаело се за гражданско правни взаимоотношения между страните, а не за ТПО.Нямало изискване охранителната функция на центъра да бъде обезпечена чрез трудово правоотношение.Процесното лице извършвало 1 услуга епизодично, като поддържането на постоянен пазач на трудов договор би било икономически неизгодно за санкционираното дружество, тъй като това била дейност без постоянен характер.Липсвала самостоятелна преценка на фактите и доказателствата от страна на АНО.Не било обсъдено депозираното възражение.АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, не била направена преценка относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въз.дружество се представлява от адв.Р. Н. надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като отново излага аргументи в подкрепа на становището си, че се касае за гражданско правни взаимоотношения между страните.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение- наличие на трудово правоотношение при сключен граждански договор и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.09.2025г, след 19,00ч., служители на Д“ИТ“-Варна, след които и св.Б., извършили повторна проверка по спазване на трудовото законодателство на „*** Варна" ЕООД, с ЕИК: *** и със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ***.Поводът за проверката бил възникнал трудов инцидент на 30.08.2025г. в проверения обект, като първоначалната проверка била извършена на 01.09.2025г. На 10.09.2025г. в проверения обект бил установен св.И. И. Б., който заявил на проверяващите, че охранява обекта.На св.Б. била предоставена декларация, в която същият отразил, че , работи на длъжност „охрана", в обект Дентален център, находящ се в гр. Варна, ***, от 08.09.2025г., извършвайки трудови функции като „заключва входните и изходните врати и сутрин ги отключва"; с определено работно място Дентален център; с определено работно време от 19:00 часа до 07:00 часа и почивни дни седмично - 2-3 дни; и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева на месец.Декларацията била подписана на 10.09.2025г. в 19,30ч., като св.Б. отразил, че няма сключен трудов договор и че има 2 сключен граждански договор.

За целите на първоначалната проверка във връзка с настъпилият трудов инцидент, с Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) № ИЗХ25088267 от 01.09.2025г. от „*** Варна" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, били изискани трудови досиета на работниците, които полагат труд за него.В хода на проверката не било представено трудово досие на И. И. Б., а граждански договор, сключен на 01.09.2025г. между лицето и „*** Варна" ЕООД, с ЕИК: ***.

Предвид горното св.Б. приел, че в конкретния случай между „*** Варна" ЕООД и св.Б. е следвало да бъде сключен трудов договор, поради което на 22.10.2025г. съставил АУАН срещу санкционираното дружество, в който описал приетото за установено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.АУАН бил съставен в присъствието на представляващата „*** Варна" ЕООД, която след запознаване със съдържанието му го подписала и в съответната графа вписала, че има възражения.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, идентични с посочените в жалбата срещу НП, като видно от съдържанието на НП, АНО приел възраженията за неоснователни, поради което въз основа на материалите по преписката на 18.11.2025г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. бе проведе разпит на св.Б., който потвърди, че лично е попълнил приложената по преписката декларация, заяви, че е викан да замества други служители на дружество два -три пъти в седмицата, потвърди и работното време, отразено в декларацията, описа и трудовите си задължения по време на поетата от него смяна, като потвърди, че е сключил граждански договор със санкционираното дружество.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и показанията на св.Б., тъй като същите са искрени, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства и с приетата за установена фактическа обстановка.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, приложени в АНП, 3 тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – материалите по АНП, показанията на св.Б. и Б., декларация, граждански договор и от останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

По приложението на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

АУАН и НП съдържат формално всички реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено нарушението, доказателства, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.Не е процесуално нарушение обстоятелството, че АНО е възприел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, тъй като описаните в АУАН факти напълно кореспондират с доказателствата по делото и правилно са били отразени и в НП.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но тъй като ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП и при нередовност на акта, когато нарушението е доказано по безспирен и несъмнен начин, това обстоятелство не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Срещу АУАН са били депозирани писмени възражения,същите са приложени по преписката, преценени са били от АНО преди да се произнесе по преписката, поради което съдът не констатира и нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН и не споделя възраженията в тази насока.

По приложението на материалния закон.

4

На първо място, съдът счита за установен фактът, че между „*** Варна" ЕООД и св.Б., е имало сключен граждански договор от 01.09.2025г. за изпълнение на служебни задължения- пазач на повикване за периода от 01.09.2025г. до 30.09.2025г.

Въпреки горното, безспорно е налице практика работодателите да се стремят да избегнат сключването на трудов договор, чрез сключването на граждански договор, като се използва свободата на страните да определят съдържанието на договорите, с които се обвързват, стига да не е налице противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави.Въз основа на събраните доказателства, обаче, съдът намира за установено, че св.Б. е престирал труд в проверения обект, в полза на „*** Варна" ЕООД, собственоръчно е попълнил декларация, в която е посочил, че работи на длъжност „охрана", в обект Дентален център, находящ се в гр. Варна, ***, от 08.09.2025г., извършвайки трудови функции като „заключва входните и изходните врати и сутрин ги отключва"; с определено работно място Дентален център; с определено работно време от 19:00 часа до 07:00 часа и почивни дни седмично - 2-3 дни; и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева на месец, без сключен трудов договор. В конкретния случай съдът намира, че са налице белезите на трудовото правоотношениеработно място, работно време и договорено възнаграждение за престиран труд, още повече, както самият свидетел е посочил по време на проверката, същият е работи като охрана и никъде и пред никого не е посочил, че е следвало да извърши само конкретна работа на обекта. Предвид събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е видно, че същият не регламентира еднократно изпълнение, а визира многократно изпълнение на трудовите операции- осигуряване на достъп до помещенията..Представеният граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП, съгласно които отношенията между св.Б. и работодателя са били уговорени като трудови и носят всички белези именно на ТПО.

5

Предвид гореизложеното съдът намира, че приетият в с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения между страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи „изработка на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД.Видно от гласните доказателства по делото и от писмените доказателства, приложени в преписката, кредитирани от съда, св.Б. в нито един момент в хода на проверката не е заявил, че дължи” изработване на нещо”, а сам е посочил че изпълнява длъжността охрана, без да конкретизира и някакъв краен резултат, посочил е конкретни белези, характеризиращи отношенията му с работодателя като трудови, като съдът намира, че в конкретният случай работодателят по-скоро би следвало да сключи временен трудов договор, каквато възможност е визирана от КТ. Доказателствата по делото водят до извод, че в конкретния случай са били договорени елементи на трудово правоотношение, многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, периодичност на възнаграждението, почивки и т.н., а не инцидентност и постигане на определен резултат.

Съгласно съдебната практика, обявяването на ТПО е правна възможност на контролния орган, съществуваща независимо от института на ангажиране на административно наказателната отговорност, поради което фактът, че това не е сторено, не води по никакъв начин до извода за липса на административно нарушение.Нормата на чл.405 а ал.1 от КТ е диспозитивна и е въпрос на суверенната преценка на административния орган, който не е задължен при констатиране на нарушение на трудовото законодателство да издава постановление за обявяване на ТПО.