Определение № 540 от 05.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Ловеч, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500329 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

„Юробанк

България“-Ад-София е подала частна жалба

№1410/27.02.2025 против определение №113/06.02.2025 г. на ТРС , което моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени разноските по делото в пълен размер. Цитира се съдебна практика на ВКС относно задължението на ответника да заплати разноски, когато е дал повод за завеждане на делото. Обсъжда се т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и се заявява, че съдът в исковото производство не може да изменя разноските по заповедното производство . Моли да бъде отменено съдебното определение и да бъдат присъдени разноските в пълен размер.

В законоустановения срок не е подаден отговор от С. О..

Частната жалба е подадена на 26.02.2025 г. по куриер, а атакуваното съдебно определение е съобщено на жалбоподателя на 19.02.2025 г.

Законоустановеният срок по чл. 248 от ГПК е спазен и настоящето производство е допустимо.

Ловешки окръжен съд се запозна с процесуалните действия на страните и съда, с материалите по делото и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 6094/21.11.2023 г. от „Юробанк България“ АД против С. О. по чл. 417 от ГПК за сумата от 898.78 лева, представляваща главница, сумата от 276.29 лева., представляваща договорна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 585.07 лева., представляваща 1 обезщетение за забава за периода от 03.09.2021 г. до 18.09.2023 г. по договор за кредит №МК16****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски- 35.20 лева – държавна такса и 480 лева -адв. хонорар. С разпореждане №3/03.01.2024 г. по ч.гр.д. 884/2023 г. на ТРС искането на заявителя е отхвърлено изцяло. Ловешки окръжен съд е произнесъл определение №213/_28.03.2024 г. по в.гр.д.ч.х. №115/2024 г. ,с който е потвърдил съдебния акт на заповедния съд.

„Юробанк България“ АД, e подала искова молба №2631/29.04.2024 г. против С. Н. О., с която е предявила обективно съединени главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и акцесорни искове за договорна и и законна лихва с правно основание чл. 240,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД общо в размер на сумата 1 760.14 лева, от които 898.78 лева- главница, 276.29 лева- договорна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 11.08.2023 г., 585.07 лева- обезщетение за забава за периода от 03.09.2021 г. до 18.09.2023 г. по договор за кредит №МК16****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,съдебни разноски в заповедното производство- 35.20 лева – държавна такса и 480 лева -адв. хонорар, сумата 571 –адв.възнаграждение и д.такса за исково производство.

Тетевенски районен съд е постановил съдебно решение 244/11.11.2024 г. по гр.д. 432/24 г., с което е осъден С. Н. О., с ЕГН: ********** и адрес: ****, да заплати на дружеството ищец на „Юробанк България“ АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата, както следва: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 276.00 лева, съдебни такси по договор за револвиращ кредит сключен на 20.08.2020 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* като кредитор и С. Н. О. като кредитополучател за издаване и ползване на кредитна карта МК16****, като е отхвърлен иска за разликата над 276.00 лева до пълния предявен размер от 1760.14 лева. Отхвърлени са предявените от „Юробанк България“ АД, гр. София, искове за заплащането на сумите, както следва: -на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 898.78 лева, представляваща главница -на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 276.29 лева., представляваща договорна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 11.08.2023 г.; -на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 309.07 лева., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.09.2021 г. до 18.09.2023 г. С цитираният съдебен акт е осъден С. Н. О., да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от 2

ГПК сумата от 148.34 лева, разноски по делото,а претенцията на ищеца „Юробанк България“ АД, за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като неоснователна и недоказана е отхвърлена.

Районният съд е поизнесъл съдебно решение 244/11.11.2024 г. по гр.д.

432/24 г., което е недопустимо, но не подлежи на съдебен контрол в настоящето производство. По заявлението и исковата молба е претендирана мораторна лихва в размер на сумата 585.07 лева., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.09.2021 г. до 18.09.2023 г. Съдът в исковото производство е уважил иск за 276 лева –държавни такси, какъвто не е предявяван нито в заповедното, нито в исковото производство.

Идентичността на заявените суми по заявлението в заповедното и исковото производство, както и основанието,/факти и вид вземане- законна лихва ,присъдена като съдебни такси/, от което произтичат, не могат да бъдат променяни от решаващия съд чрез съдебния акт. Доколкото съдебното решение не е атакувано и е влязло в сила, както и предвид произнасянето в процедура по чл. 248 от ГПК, настоящата инстанция не следва да обсъжда подробно този порок на съдебния акт.

С писмена молба №7894/18.12.2024 г. „Юробанк България“АД е поискала изменение на съдебния акт, в частта за разноските, които да бъдат определени в пълния им размер на сумата 571.32 лева адвокатски хонорар,55.81 лв. – платена държавна такса, 300 лв. - депозит за съдебно счетоводна експертиза, както и направените в заповедното производство разноски от 35.20 лева –такси и 480 лева –ав.хонорар. Произнесено е определение №113/06.02.2025 г. на ТРС ,с което е оставено без уважение искането като неоснователно.

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С решение на СЕС С438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат 3 да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Адвокатско съдружие „Д. и съдружници“ ,регистрирано при САК е упълномощено с пълномощно без срок с нотариална заверка на подписите от 05.12.2019 г. от жалбоподателя. Адвокат Д. като съдружник в адвокатското съдружие е преупълномощил адв. Ц./л. 26 по ч.гр.д. 884/2023 г. на ТРС, л. 25 по гр.д. 432/22 г. на ТРС/ и адв. Г. /л.71 по гр.д. 432/22 г. на ТРС/за проц. представителство на банката от жалбоподателя за процесуално представителство ред съдилищата в страната за подаване на заявления в заповедното производство. Представена е фактура №16540/26.04.2024 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение за водене на уста.иск против О. за 4 сумата 57.32 лева с ДДС ,платими по банкова сметка. Приложено е преводно нареждане от 27.09.2023 г. за сумата 480 лева –адв. възнаграждение за заповедно производство/фактура и договор за правна защита и съдействие за заповедно производство не са приложени/ и от 30.04.2024 г. за сумата 571.32 лева - адв.възнаграждение в исковото производство.

Проц.представител на жалбоподателя е подал заявление и искова молба от 29.04.2024 г. , не се явил в откритото съдебно заседание на 11.10.2024 г.Представени са две молби от адв. Ц. с идентичен текст , че е внесен депозит от 300 лева от 28.05.24 г. и от 10.09.2024 г. .Подадена е молба от адв. Г. от 10.10.2024 г. с искане съдът да зададе, уточнителен въпрос на вещото лице.

Жалбоподателят лаконично е посочил, че подържа исковата молба и е безспорно доказано, че има неизпълнение на договорно задължение.

Тетевенски районен съд е уважил от предявени искове общо за сумата 1760.14 лева искова претенция за 276 лева-съдебни такси. Съразмерно на предявения иск е присъдената сума от 148.34 лева. Настоящата инстанция намира,че атакуваният съдебен акт е законосъобразен като краен извод.

Заявените по исковата молба искове не съставляват фактическа или правна сложност. Съдът съобрази, че по Наредба №1/2004 г. са посочени суми съобразно размера на претенцията 1760.14 лева общо в размер на 400 лева – минимално възнаграждение по чл. 7,ал.7 във вр. с чл. 7,ал.2,т.1 за заповедното производство и сума в размер на 476 лева за исковото производство. Процесуален представител на жалбоподателя не е участвал в откритото съдебно заседание на 10.19.2024 г. в Тетевенски районен съд и не е извършвал съществен обем процесуални действия. Проведено е едно съдебно заседание, не е имало подаден отговор от ответника,който да обуславя събиране на гласни или писмени доказателства, подадени са от ищеца три молби по делото –двете от тях с идентичен текст за внесен депозит от 300 лева. Следователно адв. възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева в заповедното и 200 лв. в исковото производство, предвид цената на иска, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес при конкретните процесуални действия на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател. При изхода от правния спор, /макар и съдебния акт да е недопустим в частта,в която е уважен иска за съдебни такси от 276 лева като непредявен/, съразмерно на уважената част от иска се дължат разноски в размер на 22.39 лева за заповедното производство и 109.34 лева за исковото 5 производство. В заповедно производство са сторени разноски, възлизащи на сумата 35.20 лева-д.такса, за образуване, 17.50 лева –д.-такса за обжалване,100 лева- дължимо адв.възнаграждение или от направените общо разноски в размер на 142.80 лева, дължими съразмерно на уважената част от исковете са 22.39 лева. Този размер е получен като 142.80 лева х 276 лева : 1750.14 лева. В исковото производство са направени разноски в размер на сумата 200 лева-за адв. възнаграждение, 55.81 лева-д.такса и 300 лева за депозит в.лице или общо 555.81 лева. Дължимите на жалбоподателя разноски възлизат на 87.15 лева, които са получени съответно като 555.81 лева се умножат по 276 лева и получената сума се раздели на 1760.14 лева. Следователно общо дължимите разноски за заповедно и исково производство възлизат на 109.34 лева .