Решение № 11791 от 16.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46649/2025
- Вид
- Решение № 11791
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 11791 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110146649 по описа за 2025 година
Г. В. В. е предявил срещу „*“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на т. 7 от приложение № 1 (общите условия) към договор * от 12.08.2019 г., идентично възпроизведена в т. 9 от приложение № 1 към договор * от 26.09.2021 г., предвиждаща право за оператора да променя месечната абонаментна такса веднъж годишно, поради неравноправност, обективно кумулативно съединен с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура № */12.03.2024 г., фактура № *09.04.2024 г., фактура № */09.05.2024 г., фактура № */10.06.2024 г. и фактура № */09.07.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29041/2025 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 12.08.2019 г. е сключил с ответника договор * за предоставяне на услугата „*“ с месечна такса 11,99 лева. На 26.09.2021 г. било сключено допълнителни споразумение за промяна на услугата на „*“ с месечна такса 10,99 лева. Излага, че от 04.2022 г. цената е увеличена на 11,35 лева, от 03.2023 г. на 13,09 лева, от 03.2024 г. на 14,33 лева, а от 07.2025 г. намалена на 10,99 лева. Сочи,м че реално дължимата и уговорена цена е 10,99 лева, която операторът увеличава едностранно без основание. Така се натрупала недължимо платена сума от 16,70 лева. Намира процесната клауза за нищожна, доколкото урежда случаите, в които средногодишният индекс на потребителските цени за предходната година е равен или по-голям от 1%, но не и за намаляване на същия с оглед отрицателния инфлационен индекс, което поставя потребителя в по-неблагоприятно положение. Счита, че няма ясна методика относно увеличението. Излага, че потребителят е бил длъжен да плаща 3,34 лева повече месечно или общо 16,70 лева, от които е поискано възстановяването на 3 1 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Сочи, че клаузата за индексация е законосъобразна и равноправна, доколкото е уговорено, че * може да променя МАТ веднъж годишно и това не съставлява едностранна промяна от страна на оператора. Излага, че индексацията започва да се прилага от 01.03.2024 г, като е съобразен средногодишният индекс ИПЦ за предходната година. Счита, че клаузата за индексация е допустима и не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Сочи, че неправилно се посочва, че в клаузата за индексация е предвидена единствено възможност за нарастване на цената, тъй като клаузата ограничава оператора да не изменя ценовите условия по договора при инфлационен индекс под 1% спрямо предходната година.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесните договори с ответника и твърдяната нищожност на процесната клауза, както и че е заплатил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи действителността на оспорената договорна клауза, че същата е индивидуално уговорена, както че е било нА.це годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.
Видно от представеното Приложение № 1 към Договор № * „*“ ЕАД има право да променя едностранно месечната абонаментна такса, посочена в т. 3 от договора веднъж годишно, но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите в това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%, като индексирания МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година.
Информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.
В Договор № * от 12.08.2019 г. за услугата * е уговорена промоционална месечна цена от 11,99 лева. В Договор № * от 26.09.2021 г. за услугата * е уговорена стандартна месечна цена от 10,99 лева. Видно от фактура с период на фактуриране 07.02.2024 г. – 06.03.2024 г. за услугата * е начислена сума от 11,94 лева без ДДС. Фактурираната сума е заплатена от ищеца на 14.03.2024 г. Видно от фактура с период на фактуриране 07.03.2024 г.
– 06.04.2024 г. за услугата * е начислена сума от 11,94 лева без ДДС. Фактурираната сума е заплатена от ищеца на 10.04.2024 г. Видно от фактура с период на фактуриране 07.04.2024 г.
– 06.05.2024 г. за услугата * е начислена сума от 11,94 лева без ДДС. Фактурираната сума е заплатена от ищеца на 11.05.2024 г. Видно от фактура с период на фактуриране 07.05.2024 г.
– 06.06.2024 г. за услугата * е начислена сума от 11,94 лева без ДДС. Фактурираната сума е заплатена от ищеца на 13.06.2024 г. Видно от фактура с период на фактуриране 07.06.2024 г.
– 06.07.2024 г. за услугата * е начислена сума от 11,94 лева без ДДС. Фактурираната сума е заплатена от ищеца на 12.07.2024 г. Видно от фактура с период на фактуриране 07.07.2025 г.
– 06.06.2025 г. за услугата * е начислена сума от 10,82 лева без ДДС. Видно от фактура с 2 период на фактуриране 07.08.2025 г. – 06.09.2025 г. за услугата * е начислена сума от 10,82 лева без ДДС.
Между страните е нА.це облигационна връзка, възникнала по силата на договор * от 12.08.2019 г. и договор * от 26.09.2021 г. Предвид обстоятелството, че на ищеца са предоставени услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП , а ответната страна има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Всички оспорени клаузи следва съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП да се тълкуват заедно, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
В настоящия случай съдът счита, че клаузата на т. 7 от приложение № 1 към договор * от 12.08.2019 г., идентично възпроизведена в т. 9 от приложение № 1 към договор * от 26.09.2021 г., предвиждаща право търговеца да увеличи едностранно цената на услугата, поставя потребителя в по-неблагоприятно положение, накърнява изискването за добросъвестност и се явява неравноправна по смисъла на цитираната разпоредба. Макар уговорката да предвижда изменението на цената да е обвързано с обективен индекс, установен от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочените клаузи прехвърлят целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата страна - върху потребителя. Същата регламентира възможност за изменение на стойността на предоставяната услуга, в посока на единствено нейното поскъпване. При силни инфлационни процеси индекса на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя /решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС/. Освен това в договора не е предвидена възможност за потребителя да прекрати договора в хипотеза на окончателно определената цена, значително завишена, в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора съобразно нормативното изискване на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП. Ето защо и доколкото оспорените клаузи предвиждат единствено възможност за индексиране чрез увеличение с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, но не и намаление, то клаузите са сключени в нарушение на принципа за добросъвестност. Уговорката обуславя значителна неравнопоставеност между страните 3 относно правата и задълженията на страните във вреда на потребителя предвид възможността потребителят да бъде задължен да заплаща необосновано висока цена за договорената услуга през време на действието на договора.
Следва да се посочи, че не е налце изключението на чл. 144, ал. 4 ЗЗП, което изключва неравноправността при посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата, потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност /решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС/.
Предвид изложеното в настоящия случай методът на промяна в цените не е описан подробно и ясно в договора, което поставя потребителя в невъзможност да предвиди каква би била дължимата от него месечна вноска. В съдебната практика е прието, че правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията позволяваща му да направи своя избор. Ако предпоставката добросъвестност на търговеца, предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е нА.це, същият не може да се ползва от изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Автоматичното индексиране на МАТ с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година не отговаря на изискванията за добросъвестност. Този извод не се опровергава и от използваните от търговеца канА. за уведомяване на потребителя за приложеното увеличение на цените. Промяната съставлява едностранно изменение на размера на цената на услугата, която е съществен елемент от процесния договор. В договора не е представена методология относно изменението на стойността на услугата и ценовото фомиране, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Изложеното води до извод за неравноправност на клаузата на т. 7 от приложение № 1 към договор * от 12.08.2019 г., идентично възпроизведена в т. 9 от приложение № 1 към договор * от 26.09.2021 г.
Горните изводи не се разколебават и от представения от ответника сравнителноправен анА.з, в който тезата му за равноправност на атакуваните клаузи не намира опора, а по-скоро прави впечателние тенденцията за отмяна или ограничаване на 4 възможностите за индексация на цените на телекомуникационните услуги в повечето държави. В случаите, в които е предвидена такава практика, равнопоставеността на потребителите в преобладащата част от разгледаните примери се гарантира с реципрочност при дефлация, по-висок процент на релевантната инфлация (над 3 %), допълнителни изисквания за продължителност на срока на договора и/или индивидуално договаряне.