Решение № 973 от 16.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. С., 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20231000502319 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 52970/5.06.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца С. Л. Г. от град С. чрез пълномощника му – адвокат С. Н. – срещу Решение № 2509 от 17.05.2023 г. на СГС I ГО -20-ти състав, постановено по гр.д.№ 3277/2022 г.

С въззивната жалба се оспорва изводът в решението, че влошаването на състоянието на ищеца от полученото при ПТП на 23.05.2006 г. увреждане на лявата тазобедрена става е настъпило в 2015 година по довод, че то и допълнителните вреди са настъпили на 2.11.2021 г. , когато се е наложило извършването на операцията за подмяната й и от този момент е възникнало вземането за тяхното обезщетяване. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп “, град С. не е подаден .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във 1 въззивната жалба и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявените с искова молба с вх.№ 18558/30.03.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) от С. Л. Г. от град С. срещу ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“, град С. искове по член 226,ал.1 от КЗ ( отм. ) и член 86 от ЗЗС са за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева , ведно със законната лихва от 2.11.2021 г. до окончателното й изплащане, по твърдения, че за получените при ПТП от 23.05.2009 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на лек автомобил „ Фолкваген Голф“ с рег. № ******** , травматични увреждания : счупване на лява подбедрица на три места и на лява тазобедрена става и получаване на лицева рана на лява подбедрица , на ищеца е присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№ 10206/2009 г. по описа на СГС застрахователно обезщетение, но в период от 3 години преди подаването на исковата молба здравословното му състояние се влошило – получил скованост, прогресиращо ограничение на подвижността и скъсяване на левия крайник , нестабилност при стъпване по причина на установената при рентгенографии посттравматична коксартроза на лява тазобедрена става; на 2.11.2021 г. бил опериран за тотална смяна на тазобедрената става, изпитал и продължил да изпитва силни болки ; не могъл да ходи самостоятелно , няма сигурност, че крайникът му няма да се скъси отново ; на 7.12.2021 г. предявил застрахователна претенция за заявеното с иска вземане.

Ответникът ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“, град С. оспорил исковете , въвел възражение за погасяване на вземанията по давност .

За да отхвърли исковете , СГС е приел, че съгласно основното и допълнителното заключение по СМЕ състоянието на увредената при ПТП тазобедрена става се е влошило и е прогресирало в тежка коксартроза по причина на травмата при ПТП и последвалото развитие на аваскуларна некроза и сегментен колапс на костта ; тя не е била диагностицирана към изготвянето на заключението по СМЕ в спора по гр.д.№ 10206/2009 г. по описа на СГС и не е била съобразена при присъждане на първоначалното обезщетение. Макар вещото лице да не е посочило от кога датира влошаването предвид постепенното му настъпване от остро настъпилата исхемия на главата на бедрената кост и последвалите биохимични промени в 2 тъканите , съдът е установил, че клиничната му изява – двустранно накуцване и скъсяване на ляв долен крайник – е удостоверена в два амбулаторни листа от 6.04.2015 г. и 22.04.2015 г. и е диагностицирано на 28.05.2015 г. при компютърнотомографско изследване; послужило е като основание за определяне с ЕР № 1216/095 от 29.05.2015 г. на 58 % трайна намалена работоспособност ; влошаването на здравословното състояние на ищеца откъм травмираната тазобедрената става е настъпило в 2015 г., от тогава е започнал да тече петгодишният давностен срок по член 197 от КЗ (отм.) и е изтекъл преди подаването на исковата молба на 30.03.2022 г.

Погасителната давност започва тече от настъпване на изискуемостта на вземането – член 114,ал.1 от ЗЗД. Вземането за обезщетение за вреди от ексцес е изискуемо от деня, в който е настъпило влошаването според указанието в т.10 от ППВС № 4/1975 г. и от деня, в който е проявена вредата - според задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК по тълкуването на член 197 от КЗ ( отм.) . Правилото на член 378,ал.4 от КЗ от 2016 г. изрично урежда, че при ексцес, който произтича от застрахователни събития по застраховките по ал.2 , една от които е по раздел ІІ, б „А“, т.10 – гражданска отговорност за вреди, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство, както в случая – по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“- давността е петгодишна и започва да тече от настъпването или узнаването на ексцеса и не може да надхвърли давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане .

Видно епикриза от МБАЛ „ Полимед“ ООД, отделение по ортопедия и травматология, предприетата на 2.11.2021 г. операция – тотална смяна на тазобедрена става - е по диагноза : Други посттравматични коксартрози , постравматична артроза на тазобедрената става. Това е състоянието, което твърденията в исковата молба въвеждат като основание на иска за обезщетение на вреди.. Съгласно двете експертни заключения то е резултат от прогресивно развитие на аваскуларна некроза на ставата в двугодишен срок от травмата и на сегментен колапс на костта . Аваскуларната некроза е без особена клинична изява ( има клинични белези като болка, ограничени движения, куцаща походка ) и е със сравнително късно настъпващи рентгенографски белези, докато сегментният колапс е късна последица на 3 травматичното увреждане и има характерни рентгенови белези и клинична изява с болка . Действително вещото лице е посочило, че не може да определи точната дата на влошаването на състоянието на ставата, поставило индикации за оперативното лечение по замяна на ставата с изкуствена - допълнение на въпрос № 3 от допълнителното заключение. Но съгласно Експертно решение № 1216 от 29.05.2015 г. на ТЕЛК ,общи заболявания I МБАЛ ,III състав основание за определената на ищеца 58 % трайно намалена работоспособност е общо заболяване : състояние след фрактура на главата на лявата бедрена кост и луксация на лява тазобедрена кост, вторична тежка посттравматична левостранна коксартроза , аваскуларна некроза на главата на лявата бедрена кост , състояние след открита фрактура на костите на лява подбедрица и РСОМ, скъсяване на ляв долен крайник с 3 см., тораколумбална сколиоза.

Заключението : аваскуларна некроза на главата на лявата бедрена кост, вероятно 3-4 стадий , с изразена коксартроза е доказано с компютърнотомографско изследване от 28.05.2015 г. на двама лекари в МБАЛ „Света С.“. Същото общо заболяване е посочено като основание за определяне на същия % трайно намалена работоспособност и в следващото ЕР на ТЕЛК от 6.06.2018 г.

Следователно оперативното лечение на 2.11.2021 г. е проведено след повече от 6 години от диагностицирането на новото заболяване. За началото на давността е релевантен моментът на диагностицирането, към който са проявени клинично неговите белези и то е доказано рентгенографски . И тъй като давността е започнала да тече от 29.05.2015 г. при действието на КЗ ( отм . ) , приложимо в съгласие с § 31 от ПЗ на КЗ, в сила от 1.01.2016 г., е правилото на член 378, ал.4 от КЗ, според което давността е петгодишна .

Давностният срок е изтекъл на 28.05.2020 г. преди подаването на исковата молба на 30.03.2022 г. Вземането за главницата е погасено по давност, а с това и вземането за лихва – член 119 от ЗЗД. Отхвърлянето на исковете е законосъобразен резултат. Въззивната жалба е неоснователна.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 2509 от 17.05.2023 г. на СГС I ГО -20-ти състав, постановено по гр.д.№ 3277/2022 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5