Решение № 41 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000502478 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.

Образувано е по жалби на страните по гр.д. № 3816/2020г. по описа на СГС, І-29 ти състав срещу решението от 18.05.2021г., с което е уважен частично иска на Я. В. С. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 15 000 лева и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева.

Ищецът Я.С. обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за необоснованост и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна в обжалваната част и присъждане на пълния размер на обезщетението от 150 000 лева.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която искът е уважен, като твърди необоснованост и неправилно приложение на закона.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.

Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са следните:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е 1 амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение за извършване на престъпление и 2) влизане в сила на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 НК – измама. По така повдигнатото обвинение, предявено на 24.04.2015г., било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 26.02.2018г. оправдателна присъда.

Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство, тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение, уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване, влошаване на здравословно състояние без болестни прояви. Предвид факта, че ищецът е правоспособен и действащ адвокат, същият твърди да е изпитвал и сериозни притеснения от възможността да бъде лишен от правото да упражнява професията си и съответно да бъде лишен от поминък.

Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление, впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните такива, но разпитаните по делото свидетели М. и З. ги потвърждават.

Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.

В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за близо четири години в досъдебна и съдебна фаза ( относно началния момент на наказателното производство въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния, според които същият не съвпада с момента на повдигане на обвинението, а с този на узнаване за образуване на наказателно производство за конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши); ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“; участието му в процесуално следствените действия е било сравнително интензивно; обвинението е за тежко умишлено престъпление.

Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца. Тревожността и потиснатостта на ищеца през целия период на незаконното обвинение са били интензивни, отразили са се на работоспособността му, концентрацията му, направили са го раздразнителен и мнителен, довели са до неболестни здравословни проблеми и смущения в личните взаимоотношения. Накърнено е било освен личното и професионалното му достойнство, независимо, че обвинението не е за извършено по служба престъпление. Психическото напрежение, което е изпитвал ищеца в създалата се ситуация, е било допълнително провокирано от професионалната му ангажираност – той е действащ адвокат и се е притеснявал от мнението на клиентите и колегите си, както и от потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с това финансова несигурност.

При съпоставяне на изброените фактори превес имат обуславящите по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящи по – нисък размер са единствено обичайният характер на търпените вреди, срокът на наказателното производство и мярката за неотклонение). Ето защо, в приложение на чл. 52 ЗЗД и като има предвид, от една страна, официалната статистика за средногодишния доход на едно лице в периода на наказателното производство, а, от друга, обстоятелството, че очакванията и изискванията на 2 обществото за почтеност към лицата, упражняващи професията на ищеца, са завишени, поради което неоснователното обвинение на тези лица, дори когато не е за престъпление във връзка със службата им, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, настоящата инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 25 000 лева.

Неоснователно е оплакването по жалбата на ответника, че за периода на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени и други наказателни производства, поради което интензитетът на вредите от първото е по – нисък. Както е приел първостепенният съд, видно от представената от ответника справка от ЦИС на ПРБ и НСС( лист 46-48 от делото на СГС) , единственото висящо наказателно производство срещу ищеца за периода 2014-2018г. е било процесното.

В заключение, като намира за частично основателни оплакванията по жалбата на ищеца и неоснователни тези на ответника, въззивната инстанция следва да постанови решение, с което отмени обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева и присъди тази разлика на ищеца, и потвърди решението в останалата част.

При този изход на спора, на адвокатския пълномощник на ищеца се дължи възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство пред въззивната инстанция.

Възражението срещу прекомерността му е неоснователно, доколкото претендираното в списъка по чл. 80 ГПК е съобразено с минималните размери по НМРАВ. Следващото се на адв. М. възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция е в размер на общо 1293, 33 лева ( 980 лева защита срещу жалбата на ответника плюс 313, 33 лева за защита по жалбата на ищеца, съразмерно на уважената част от нея), а за представителство пред първата инстанция следва да му бъдат присъдени още 302 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на СГС, І-29 ти състав от 18.05.2021г. по гр.д. № 3816/2020г. в частта, с която е отхвърлен иска на Я. В. С. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева и ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Я. В. С. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.М., гр.София, ул.Цар Асен № 8, ет.1, ап.2, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , сумата 10 000лева, представляваща разликата над 15000 лева до 25000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на 26.02.2018г. присъда по нохд № 706/2015г. по описа на РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху тази разлика от 26.02.2018г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-29 ти състав от 18.05.2021г. по гр.д. № 3816/2020г. в останалите обжалвани части, с които искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размер от 15 000 лева и е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 150 000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адв. К.М., гр.София, ул.Цар Асен № 8, ет.1, ап.2, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 1293, 33 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред въззивната инстанция и още 302 лева, над присъдените от СГС, за представителство пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4