Решение № 102 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600121 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на прокурор при ВРП срещу присъда № 283 постановена на 16.11.2023г. по НОХД № 2170/2022г. по описа на РС- Варна, с която подс. В. Д. Р. е бил признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.1 от НК.

С протеста се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден, като се сочи, че постановената от ВРС присъда е неправилна .В допълнението към протеста се сочи, че съдът превратно е анализирал доказателствата по делото , че неправилно е игнорирал показанията на четирима свидетели, които непротиворечиво възпроизвеждат възприетото от тях по време на инцидента и механизма на получаване на телесната повреда, както и че необосновано не са били кредитирани показанията на очевидците , както и на пострадалата от досъдебното производство. Направен е анализ на противоречията на свидетелските показания от досъдебното и съдебното производство, като е изразено становище, че буди недоумение изявлението на пострадалата в съдебно заседание, че и двата пъти, в които е разпитвана в досъдебното производство , е подписала протоколите без да ги чете, което пък на свой ред водело до извод за деяние по чл.290 ал.1 от НК. Поради тези и други съображения се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна такава по отношение на подс. В. Р. за деяние по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

1

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът не поддържа депозирания протест, който счита за неоснователен и изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Р. се присъединява към становището на прокурора при ВОП, че протеста е неоснователен.

Адв. Д. прави самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и поконкретно на качеството на разследването в досъдебната фаза , като изразява съгласие с мотивите на първоинстанционния съд.

Подс. В. Р. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита заявява, че се присъединява към заявеното от неговите защитници. В правото си на последна дума моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Семейството на св. Р. Ст. притежавало вила, намираща се в гр. Варна, к.к.

„Св.Св. Константин и Елена „ , ул."45-та", №15. На 27.03.2021г. синът на свидетелката -св. Д. П. организирал във вилата празненство по повод рождения ден на своя приятелка - св. Л. Л.. След 19:00ч. на същата дата във вилата започнали да се събират приятели на П. и Л., като повечето от тях били младежи на възраст 15-17 години . Сред гостите били и св. Ст. Р. и св. Й. П., които били познати на подс. Р., който ги отвел до адреса с автомобила си - „Мерцедес" с рег.№ В **** ВС. Сред гостите на организираното тържество били и св. Д. Р., св. Р. Р.а, св. Хр. Д., св. Хр. Д., св. М. Т., св.

Б. П., св. С. Г., св. Н. И., св. Ст. Ст., св. Р. Р., св. В. Г., св. Вл. Ст., както и други лица.

Седмица по-рано, отново на тържество във вилата присъствало и лице, със собствено име „С.“/ неустановена в хода на ДП/. Тогава между нея и св. Вл.Ст. възникнал конфликт по повод провокативното според Ст. облекло на „ С.“, която също била позната на подс.Р..

Около 21:00 ч. на 27.03.2021г. между св. Ст. Р. и св. П. от една страна и част от компанията от друга страна възникнал конфликт, тъй като св. Р. установила, че в нейно отсъствие някой е ровил в чантата й и желираните й бонбони, които са се намирали вътре, са изядени. Поради това момичетата решили да си тръгват. За това звъннали на подс. Р. и го помолили да ги вземе от супермаркет „Лидъл", намиращ се в близост до вилата. Преди да напуснат вилата част от гостите заявили на св. Р. и св. П., че ще бият „В.“, който ще дойде да ги вземе. В това време подс. Р., който управлявал личният си автомобил , пристигнал до уговореното място . С него в автомобила пътували св. П.

2

С. и момичето със собствено име „С.“. Междувременно до магазина пристигнали и св.

Р. и св. П., които след като се качили в колата, казали на подс. Р., че част от момчетата от купона искат да го бият. Подсъдимият се ядосал и тръгнал към вилата на св. Ст..

След като стигнали до имота, подсъдимият и св. П. С. слезли от автомобила, като взели и дървени бухалки. По това време в двора на вилата се намирали св. П. и други момчета и момичета от гостите във вилата, сред които и момиче със собствено име „Д.“. Между двете групи се разменили реплики, но се оказало ,че св. С. познава братята на св. Д. П., поради което до сериозен физически конфликт не се стигнало , като единствено поради блъскане на врата бил наранен пръстът на „Д.“. След нова кратка размяна на реплики подс. Р. и св.С. се качили в автомобила заедно с трите момичета- св.Р. , св. П. и „ С.“ и си тръгнали. Част от празнуващите във вилата обаче били афектирани от случилото се, поради което няколкократно св. С.Г. и св. Вл. Ст., както и други от гостите, осъществявали контакт по телефона със св. П. и след като било поискано от последната да пусне телефона си на високоговорител , отправили обидни изрази към подсъдимия и го приканвали да се върне във вилата за да „яде бой“. Това провокирало подс. Р. заедно със спътниците си да се върне с автомобила си обратно до вилата.

Междувременно св.Д. П. се обадил по телефона на своята майка- св. Р. Ст. и споделил с нея за случващото се, за възникналия конфликт и че има притеснения.

Поради това свидетелката и дъщеря й – св. А. П.а пристигнали във вилата, преди подсъдимият и спътниците му да се върнат отново там. Докато св.Р. Ст. се опитвала да разбере какво се случва, подс. Р. пристигнал с автомобила си и спрял на улицата пред вилата. Той слязъл от колата и влязъл в двора на вилата, като държал дървена бухалка в ръце. Св. Р. Ст. попитала подсъдимия защо се занимава с младежите и какъв му е проблемът, при което той отговорил, че те си знаят и сами щели да се оправят. В следващият момент, намиращите се на двора гости на тържеството, сред които св. Д.

П., св.В. Г., св.Хр. Д., св. С. Г. и други, които също се били въоръжили с пръчки, търмъци и лопати, нападнали подс. Р.. Те започнали да му нанасят множество удари, в следствие на които подсъдимият паднал на земята, но нанасянето на ударите продължило. Св. Ст. от своя страна започнала да дърпа сина си и другите деца, за да бъде преустановено сбиването, но в един момент усетила силен удар в гърба си, в следствие на което паднала напред на земята и се претърколила. Тя усетила силна болка в коляното си. Св. Ст. не видяла кой й е нанесъл удара. За случващото се тя сигнализирала в полицейското управление, а св.А. П.а подала сигнал за сбиването на тел.112. Междувременно подс. Р. се оказал извън двора на вилата, като там били и част от момчетата , гости на св.Д. П., които започнали да нанасят удари по лекия автомобил на подсъдимия с различни предмети и го увредили.

Във връзка с подаденият сигнал местопроизшествието било посетено от служители на Пето РУ-ОД на МВР-Варна, сред които св. П. и св. И.. На място бил 3 повикан екип на Спешна медицинска помощ, след което подсъдимият, който бил с редица телесни увреждания и пострадалата Р. Ст. били отведени за оказване на медицинска помощ. В последствие , след като се установил вида на телесното увреждане на св. Ст., било започнато досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение вещото лице е поддържало в съдебно заседание. От него се установява, че св. Ст. е получила следните наранявания: контузия на дясното коляно, контузия на лявото коляно и двете гривнени стави, счупване без разместване на капачето на дясното коляно / fissura ,patellae dex/ , проведена гипсова имобилизация за 30 дни. Тези травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени при падане напред и удар в областта на коленете и двете ръце в подлежаща повърхност, т.е по начин посочен в данните по делото. Счупването в областта на капачето на дясното коляно е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2-2,5 месеца. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични увреждания от този вид отзвучават в рамките на 2-3 седмици.

Наранявания в следствие на сбиването били причинени и на подс.Р., който в хода на съдебното следствие представил съдебно-медицинско удостоверение. От него станало ясно, че той е получил разкъсно- контузни рани по лицето, дясната предмишница и лявото коляно, контузия на дясната раменна става и лявата лакътна става, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето и дясната лакътна става, травматичен оток в областта на лявата лакътна става, ожулвания в дясната хълбочна област. Тези травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин, като според СМУ първоначалните данни са били , че подсъдимият е бил нападнат от около 10 човека , получил удари с лопата, бухалка, ръце и крака в областта на главата и тялото , бил съборен на земята. В своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подс. Р. представил и доказателства за проведена психологическа консултация , в която било отразено, че той не е отработил емоциите от стресовото събитие, като са били дадени препоръки за евентуална психотерапевтична помощ, а ако констатираната симптоматика продължава в бъдеще да се потърси и медикаментозна помощ от специалист психиатър.

Районният съд е възприел описаната фактическата обстановка, като я е намерил за установена въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства- показанията на всички разпитани по делото свидетели - Р.

Ст., Хр. Д., С. Ст., Д. Р., Р. Р.а, А. П.а, Хр. Д., М. Т., Бл. П., Н. И., Л. Л., С. Г., П. С., Р.

4

Р., Вл. Ст., В. Г. , Д. П., Сл. П. и А. П., включително дадените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите Р. Ст., Хр. Д., С. Ст., Д. Р., Р. Р.а, А. П.а, Хр. Д., Бл. П., Н. И., Л. Л., С. Г., П. С., Вл. Ст., В. Г., Д. П., Ст. Р. и Й. П., от обясненията на подс. Р. , дадени в хода на съдебното следствие , показанията на вещото лице д-р Михова, заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, докладни записки, запис от тел.112, справка за съдимост и др. Приел е също така, че тази доказателствена съвкупност не води до категоричен извод относно авторството на деянието и на това основание е признал подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Този извод изцяло се споделя от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдил поотделно и съпоставяйки ги помежду им. Обсъдени са били показанията на всички разпитани по делото свидетели, като детайлно е посочено какво съдът кредитира и какво не, при съобразяване с изяснената хронология на събитията и с обективно установените факти относно нараняванията , получени от св. Р. Ст. и най-вече с механизма на тяхното причиняване. Заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие е било съпоставено с показанията им от досъдебното производство, като са направени верни изводи за това кои техни показания в кои части следва да бъдат кредитирани. Обясненията на подс. Р. също са били внимателно анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото. В следствие на това правилно първоинстанционния съд е установил лицата, които са присъствали вечерта на 27.03.2021г. във вилата на св. Ст., установил е че подс. Р. двукратно е отишъл в имота, че е имало условно казано два конфликта, при втория от които е пострадала св. Ст., както и самия подсъдим. По отношение на авторството на деянието правилно съдът е съпоставил безспорно установения механизъм на причиняване на телесното увреждане на св. Ст., а именно с бутане в гърба и падане напред, и показанията на свидетелите, които са заявили, че са видели подсъдимия „ да я бута“, като задълбочено са били анализирани констатираните противоречия в заявеното от тях и останалите доказателства по делото. Правилно са били съобразени освен показанията на самата пострадала, която изрично е заявила, че под. Р. не се е насочвал към нея , за да я удря и че тя при възникналото „ страшно меле“ е дърпала сина си и другите деца, а не подсъдимия, и показанията на нейния син- св. Д. П., както и на св.С., които сочат, че свидетелката е паднала на земята докато подс. Р. е бил заобиколен от гостите на тържеството и са му били нанасяни удари от тях. Правилно първоинстанционния съд е съобразил и липсата на каквито и да било доказателства за това, че в конкретната фактическа обстановка, телесните повреди са били причинени на св.Ст. умишлено.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68e1f48b-ef08-49ba-9091-2f599fdf9781