Определение № 284 от 12.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Благоевград, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.й Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501044 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

С първоинстанционното решение № 230 от 03.07.2025 г. по гр. д. № 1628/2024 г. по описа на Районен съд Петрич: 1/ е признато за установено на основание чл.

108 ЗС, по отношение на ответниците К. В. З., ЕГН **********, и И. К. П., ЕГН **********, че ищецът Н. Г. Н., ЕГН **********, е собственик на 178,78/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1609 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 007209; при съседи: ***; ***; ***; ***, като предявеният иск е отхвърлен над уважената идеална част до претендираната в исковата претенция; 2/ на осн. чл. 108 от ЗС ответниците К. В. З. и И. К. П. са осъдени да предадат владението на Н. Г. Н. на 178,78/1609 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1870/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 08.03.2024 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ от 1609 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 007209; при съседи: ***; ***;

***; ***.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. В. З. и И. К. П. са осъдени да заплатят по-равно на Н. Г. Н. сумата от 50 лева – сторени разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, депозирани от ответниците К. В. З. и И. К. П..

Въззивна жалба с вх. № 6465/21.07.2025 г. е подадена от И. К. П., чрез адв. В.

П.. В нея жалбоподателката изразява становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че съдът е достигнал до грешни изводи относно възприетата от него фактическа 1 обстановка. Не споделя съображенията на съда относно възражението на ответника К. З. досежно постановените решения на ПК, след като е имало първоначален отказ от възстановяване на правото на собственост върху имота на осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поддържа становището, че ако такъв отказ е постановен, е недопустимо повторното заявяване на същия имот или последващо заявяване от друг наследник.

Счита, че всички постановени решения следва да бъдат обявени за нищожни.

Намира за установено, че 300 кв.м. от процесния имот са били присъединени към имот, който е наследствен на ответницата И. П., още преди реституцията на земеделските земи. Навежда доводи, че се доказва, че ответниците са осъществявали владение. Сочи, че са оградили части от имота и че не са допускали ищеца до него. Счита, че ищецът не е оборил установеното в констативния нотариален акт. Намира, че не се е установило ищецът да е собственик на процесния имот, поради което счита, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен.

Твърди, че до подаването на исковата молба той не е извършвал действия по владение, ползване или стопанисване на имота. Навежда се, че И. К. П. не е наследник, поради което спрямо нея е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС.

Моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли искът по чл. 108 ЗС. Претендира разноски.

Въззивна жалба с вх. № 6966/06.08.2025 г. е подадена от К. В. З., чрез адв. М.

Р.. В жалбата се посочва, че същата е насочена срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС, присъдени са разноски и не са били присъдени разноски в полза на ответниците с оглед на неуважената част от иска. Жалбоподателят счита, че районният съд не е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения по делото. Намира, че неправилно са били кредитирани част от свидетелските показания, което е довело до формирането на неправилни изводи относно възприетата фактическа обстановка.

Навежда доводи за необоснованост на решението. Счита, че не са били обсъдени възраженията и доказателствата относно нарушенията на административната процедура по възстановяването на собствеността на процесния земеделски имот.

Поддържа, че процесният имот първоначално не е бил заявен за възстановяване със заявление пред ПК град Петрич, а два пъти е бил заявен по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ пред съд. Счита, че за да бъде допустим искът по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е необходимо да бъде удостоверено пред съда, че имотът не е заявен в срока по чл.

11, ал. 1от ЗСПЗЗ пред административния орган. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че имотът не е бил заявен в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че незаконосъобразно имотът е бил неколкократно заявяван от различни наследници. Намира, че това е опорочило действията и актовете на административния орган по възстановяването на имота, поради което намира същите за нищожни или евентуално за незаконосъобразни. Според жалбоподателят преди постановяването на решение № 1749 от 27.02.2018 г. на ОСЗ Петрич, влязло в сила на 22.03.2018 г., което ищецът представя като титул на правото си на собственост, има постановени други възстановителни решения по отношение на процесния имот, с които административната процедура по възстановяването е приключила. Отправя възражение по чл. 17, ал. 2 ГПК, че поради повторното заявяване последвалите решения на ПК са нищожни и незаконосъобразни.

Оспорва извода на районният съд, че влизането в сила на решение № 1749 от 27.02.2018 г. на ОСЗ Петрич на 22.03.2018 г. е началния момент, от който е могла да тече давността относно процесния имот. Твърди, че преди този момент спрямо имота са налице възстановителни решения на ПК. Навежда, че имотът е бил отпреди това индивидуализиран, както и че в района възстановяването на собствеността е било в запазени или възстановими реални граници. Поддържа, че предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не прекъсва давността спрямо третите лица частни правоприемници в хода на производството, както и че силата на пресъдено нещо на решението не ги обвързва. Счита, че завеждането на иск по чл.

2

14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е прекъснало давността по отношение на А. М. Ч. и И. К. П..

Поддържа, че според гласните доказателства те са осъществявали владение върху имота. Навежда, че ищецът е водил производства срещу друг сънаследник – А. Г..

Счита, че от свидетелските показания се установява, че след 2000 г. никой не е възпрепятствал владението на А. М. Ч. и И. К. П., нито те са го изоставяли. Твърди, че след смъртта на А. Ч. и сключването на сделките с наследниците му К. Захов е влязъл във владение на имота. Счита, че по делото се доказва, че ищецът не е собственик на ид. ч. от правото на собственост върху него поради нарушения на процедурата по възстановяването на правото на собственост върху него.

Същевременно намира за доказано, че ответниците са собственици по давност отпреди завеждането на делото по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Навежда, че решението е незаконосъобразно и в частта му за разноските, вкл. с оглед на неуважената част от иска. Моли решението да се отмени в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски по делото в полза на жалбоподателя.

Преписи от въззивните жалби са били връчени на въззиваемия Н. Г. Н. на 15.09.2025 г. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК той не е упражнил правото си да подаде отговор на въззивна жалба.

Въззивните жалби са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

С Определение № 1281 от 29.10.2025 г. по в. гр. д. № 1044/2025 г. ОС Благоевград остави без движение исковата молба, подадена от Н. Г. Н., ЕГН **********, и указа на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението: 1/ отстрани неяснотите в обстоятелствената част на исковата молба относно вещното право, което претендира, че притежава като: уточни дали с исковата молба по чл. 108 ЗС претендира, че притежава идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** или че притежава правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор ***; ако претендира, че притежава идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** – да посочи само една величина относно конкретната идеална част от правото на собственост върху имота, която претендира, че е получил по реституция и наследствено правоприемство; ако претендира, че притежава право на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** – да индивидуализира надлежно тази реална част, като я опише по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на имота, като се посочи местоположението й чрез граници и площ, вкл. и чрез скици;

2/ да отстрани нередовностите в петитума на исковата молба като: посочи 3 конкретното вещно право, което иска със сила на пресъдено нещо да се установи, че притежава /конкретна идеална част от правото на собственост върху имота или правото на собственост върху надлежно индивидуализирана реална част от имота/; да уточни дали иска ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението над конкретна надлежно индивидуализирана реална част от имота или да му предадат владението на идеална част.

Препис от определението е връчен на ищеца на 01.12.2025 г. В изпълнение на указанията в срок на 05.12.2025 г. той е депозирал молба с вх. № 18715/05.12.2025 г. ведно с поправена искова молба. С тях ищецът е уточнил, че на основание наследствено правоприемство претендира, че е собственик на 2/9 ид. ч. от процесния имот. Твърди, че към момента на образуване на делото и към настоящия момент той се владее от ответниците без правно основание. Прецизиран е петитума на исковата молба, като осъдителната претенция също касае предаването на владението на 2/9 ид. ч. от правото на собственост върху имота. Предвид изложеното и с оглед на изпълнението на указанията въззивният съд намира, че към настоящия момент исковата молба е редовна.

Въззивният съд констатира, че с Въззивна жалба с вх. № 6966/06.08.2025 г., подадена от К. В. З., първоинстанционното съдебно решение се атакува като неправилно и в частта за разноските, като жалбоподателят навежда доводи, че районният съд не е съобразил при присъждането на разноските неуважената част от иска.

Съгласно определение № 139 от 15.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1832/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС изменението на решението на първата инстанция по спорното право води до изменението му и в частта му за разноските, тъй като неправилното произнасяне на първоинстанционния съд води и до неправилно произнасяне по дължимите се между страните разноски.