Определение № 361 от 07.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Ловеч, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500271 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, чрез юрисконсулт

Н. П. срещу разпореждане №

345/17.03.2025 г. по ч.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Районен съд - Троян, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Х. П. Д., ЕГН ********** за сумата 772.50 лв. – главница, 33.12 лв. - договорна лихва за периода от 15.05.2023 г. до 15.07.2024 г., 165.97 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението, тъй като не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му 3-дневен срок и поради противоречие клаузи на договора със закона.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно. Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че е достатъчно в заявлението да са посочените съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 345/17.03.2025 г. на РС- Троян по ч.гр.д. № 170/2025 г. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението му, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 170/2025 год. по описа на РС - Троян е 1 образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Х. П. Д., ЕГН ********** за парично вземане в размер на сумата 772.50 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, 33.12 лв. - договорна лихва за периода от 15.05.2023 г. до 15.07.2024 г., 165.97 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Посочено е задължението произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № L302488, сключен на 15.07.2022 г. между „ЮтеКредит България“ООД и Х. П. Д., като впоследствие вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

С разпореждане № 287 от 05.03.2025 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявителят следва да индивидуализира претендираните вземания, като посочи какви плащания е направила Х. П. Д., каква част от главното и акцесорни задължения са погасени с тях, кога е направено последното плащане от длъжника, как е формиран ГПР и в него включва ли се такса експресно разглеждане в размер на 233.70 лв.

В постъпилата молба вх. № 1479 от 14.03.2025 г. жалбоподателят е цитирал практика на окръжни съдилища във връзка със заповедното производство и необходимата информация, която следва да съдържа заявлението. По отношение на извършените плащания по процесния договор са изложени доводи, че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство. Изтъква, че подобни уточнения са белег на двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

С обжалваното разпореждане Троянският районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявлението. В мотивите на същото е прието, че с уточняващата молба указанията за индивидуализация на претендираните вземания не са изпълнени и заявлението е останало нередовно. Допълнително са изложени съображения относно задължението на съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като длъжникът има качеството на потребител, както и за съответствие с разпоредбите на ЗПК, вкл. и формирането на ГПР. На следващо място е изтъкнато, че неизпълнението на указанията на съда за индивидуализация на претендираните вземания е пречка съдът да издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че 2 по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Съдебният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е цитирал практика на други окръжни съдилища, която не е задължителна.

Настоящата инстанция не приема, че целта на производството по чл.

410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези.

Облекчената процедура по чл. 410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника. Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

На следващо място съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват.

Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 345/17.03.2025 год. по ч.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Районен съд - Троян.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4