Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1224 от 15.06.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 3264/2017
Вид
Решение № 1224
Подписан
15.06.2018
В сила
04.11.2019
Състав
ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 169, ал.1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал.1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 171 · Закон за устройство на територията
  • чл. 171, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 171, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 172 · Закон за устройство на територията
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 172, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 20 · Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството
  • чл. 2, ал. 3 · Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

София, 15.06.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3264 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „С е.М к.“ ООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, партер, (аптека „****“), представлявано от С.Л.Р.предявена срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 63983,71 лева – дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат на некачествено строителство, осъществено от „П.С.“ ЕООД - страна по задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключена с ответника, заедно с обезщетение за забава в размер на 1620 лева, дължимо върху главницата за периода 02.09.2017 г.

– 01.12.2017 г..

В исковата молба се твърди, че на 01.05.2007 г. между С.Р., в качеството му на възложител и "П.С." ЕООД, в качеството му изпълнител бил сключен договор, с който на дружеството било възложено изпълнението на строително-монтажни работи на обект: жилищна сграда в местност "********- изток".

З.ълженията на строителя по договора били изпълнени в срок и в констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 16.10.2008 г. било отразено, че строежът е изпълнен съгласно одобрения П.без наличие на недовършени строително-монтажни работи. През м. 10.2012 г. и м. 11.2012 г. било извършено конструктивно обследване на сградата, поради констатирани пукнатини и деформации в преградните стени и дограмата. Обследването установило, че има несъответствие между предвидения по проекта клас на бетона и получените при изпитването му стойности, както и че напреженията в отделни елементи на сградата надвишават предвидените в проекта. Това означавало, че пукнатините и деформациите били резултат на виновно, противоправно поведение на строителя "П.С." ЕООД, изразяващо се в некачествено изпълнение на възложените му строително-монтажни работи.

За отстраняване последиците от неправомерните действия на строителя било извършено конструктивно укрепване на стоманенобетонни плочи на процесната сграда, както и основен ремонт в помещенията, за които била заплатена сума в размер на 63983,71 лева, която представлявала имуществена вреда за ищеца, който на 27.01.2009 г. с договор за продажба, оформен в нотариален акт №44, том І, рег. № 1054, дело № 34/2009 г. на нотариус И.Н.придобил правото на собственост върху сграда и парцела, в който същата била построена. Тъй като строителят "П.С." ЕООД било страна по З.ължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, обективирана в полица № 13170120200000005, сключена с ответника, на 18.11.2013 г. "С е.М к." ООД предявило пред З. "А.Б." АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата, представляваща понесени имуществени вреди. По подаденото заявление № 290-00-5732 била образувана щета, към която били представени всички необходими документи, но застрахователят неоснователно отказал да извърши плащане. След фактическото поправяне на недостатъците и заплащане на разходите за това "С е.М к." ООД предявило нова претенция за престиране на застрахователно обезщетение с последващо заявление № 250-02-3469/16.08.2017 г., но ответникът потвърдил първоначалния отказ, поради което за ищеца се породил правен интерес от съдебно предявяване на вземането си, кумулативно съединено с претенция за обезщетение за забава върху него в размер на 1620 лева за периода от 02.09.2017 г. до 01.12.2017 г. и с искане за присъждане на разноските за производството.

Ответникът,

З. "А.Б." АД, е подало отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на застрахователен договор с "П.С." ЕООД, обективиран в застрахователна полица № 13170120200000005, с период на действие от 11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г. за застраховка "Професионална отговорност в проектирането и строителството". Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение била предявена от "С е.М к." ООД на 18.11.2013 г., след изтичане на 5-годишен давностен срок от настъпване на застрахователното събитие - изливането на бетона, при който е установено несъответствие в класа, което е станало на 15.08.2007 г., съответно давностният срок по застрахователния договор е изтекъл на 15.08.2012 г.. Твърди се, че съгласно изготвен доклад от назначен от застрахователя специалист (Loss Adjuster) сградата била изградена при спазване на предвидените в одобрения П.размери и сечения и при спазване на действащите норми, уреждащи строителната дейност.

Ответникът поддържа, че нито една от сумите, посочени в исковата молба, няма характер на вреда, която да е настъпила за ищеца, който по собствено усмотрение е извършил конкретизираните плащания. При условията на евентуалност, главният иск се оспорва и по размер, като прекомерно завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Твърди се, че представените документи не обосновават претенцията на ищеца в претендирания размер.

Ответникът оспорва изцяло акцесорния иск за дължимост на мораторно обезщетение, поради липсата на главно парично З.ължение. С отговора на исковата молба е направено искане като подпомагаща страна на ответника да бъде конституирано застрахованото лице "П.С." ЕООД, която молба е уважена с определение от 12.04.2018 г..

В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете, като оспорва възражението на ответника относно изтекла погасителна давност като неоснователно. Твърди, че към настоящия казус била приложима разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за условията и реда за З.ължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), съгласно която правата по договора за застраховка се погасяват в 5-годишен срок от датата на изтичането му. Следователно, към датата на депозиране на исковата молба - 01.12.2017 г. погасителната давност не била изтекла.

Застрахователното събитие настъпило по вина на строителя, който при изпълнението на строежа нарушил законови разпоредби, свързани с изискванията в строителството да бъдат влагани годни материали и при спазване на установените технологични изисквания.

Възстановителните дейности, извършени от ищеца били необходими за привеждане на сградата в състояние годно за използването й по предназначение. От основателността на главния иск произтичала основателността и на акцесорния иск.

Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа възраженията срещу исковете.

Поддържа възражението за изтекла по отношение на главния иск погасителна давност, тъй като от застрахователното събитие – изливане на несъответен клас бетон, настъпило на 15.08.2007 г. били изтекли повече от 5 години до сезиране на застрахователя.

Третото лице-помагач на ответника - "П.С." ЕООД поддържа становището на подпомаганата страна за неоснователност на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 12.04.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че между „П.С.“ ЕООД и З. „А.Б.“ АД е сключена застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, обективирана в полица № 13170120200000005, с период на действие от 11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с ретроактивна дата на покритие от 11.02.2007 г., съответно със сключен договор между С.Л.Р.и „П.С.“ ЕООД на последното е възложено изпълнението на строително-монтажни работи на обект жилищна сграда, правото на собственост върху която след изграждането й, е прехвърлено в патримониума на ищеца.

Видно от договор за възлагане изпълнението на СМР, сключен на 01.05.2007 г. между С.Л.Р.и „П.С.“ ЕООД, дружеството се З.ължило да изпълни всички необходими СМР (в обем до 100%), предвидени за обект жилищна сграда в местността „********- изток“ за 120 работни дни срещу възнаграждение в размер на 228995 лева, без ДДС. При констатирано в хода на изпълнението на некачествено извършени СМР, влагане на некачествени материали или отклонения от проекта, възложителят имал право да спре изпълнението до отстраняване на нарушението, което следвало да стане за сметка на изпълнителя в 7-дневен срок (чл. 8 и чл. 16, ал. 2 от договора). В чл. 16, ал. 1 от договора изпълнителят се З.ължил да изпълнява и всички задължения, произтичащи от ЗУТ и действащата нормативна уредба.

В инвестиционен проект, част „Конструктивно обследване“, изготвен от инж. М.през м. 11.2012 г. по възлагане на ищеца "С е.М к." ООД, е констатирано, че жилищната сграда е изпълнена при спазване на предвидените в одобрения П.размери и сечения, но е изразена препоръка за извършване на преизчисляване на плочата при действителните натоварвания и характеристики на бетона. Представени са и протоколи от изпитване № ПС-ІІІ-193/02.11.2012 г. и № ПС-ІІІ-146/11.10.2012 г., в които е установено несъответствие на вложения бетон със заложения по П.клас. В допълнително становище от м. август 2014 г. е посочено, че непостигането на проектния клас на бетона е довело до деформации на плочата близки до максимално допустимите, като процесът на деформиране (провисване) на плочата на кота +3,15 продължава и няма видима тенденция за затихването му.

Страните не спорят и от представения констативен акт (образец 15) от 16.10.2008 г. се установява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и ал. 2 ЗУТ и условията на договора. За съответствието на вложените в строежа материали, включително бетона, са представени сертификати и декларации от страна на доставчиците. От дневника на бетоновите работи се установява, че е вложен бетон клас В20, като плочата на кота +3,15 е изпълнена на 15.08.2007 г..

Ищецът сключил на 30.06.2016 г. с трето за спора лице – „А.И.“ ООД договор №020/06.2016 г. с предмет укрепване на стоманенобетонна плоча на обект:

„Жилищна сграда с гараж, кв. 50, УПИ V-912, гр. София“ срещу заплащане на цена от 32109,79 лева, без ДДС. Представени са и фактури за доставени на ищеца "С е.М к." ООД СМР и строителни материали, извън предмета на този договор.

Ищецът сезирал ответника със заявление, вх. №290-00-5732/18.11.2013 г. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 72626,55 лева, по което застрахователят се произнесъл с отказ, изх. № 290-005499/15.10.2014 г.. Със следващо заявление, вх. № 250-02-3469/16.08.2017 г. "С е.М к." ООД отправило ново искане за престиране на обезщетение, но в намален размер (63983,71 лева), по което ЗАД „А.Б.“ АД потвърдило вече обективираното през 2014 г. становище за неоснователност на претенцията.

В заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на събраните в производството доказателства, вещото лице е констатирало, че в процесния строеж са налични хоризонтални пукнатини, които продължават да „работят“. В резултат от извършено през 2016 г. укрепване най-съществените деформации - провисване на безгредовата стоманенобетонна плоча на кота +3,15 са отстранени или покрити и не могат да бъдат установени към изготвяне на заключението. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между начина и качеството на изпълнение на основните СМР и възникналите впоследствие конструктивни деформации – незатихващо и близко до максимално допустимото провисване на плочата на кота +3,15, хоризонтални пукнатини в основата на част от преградните тухлени зидове и около отвори за врати и прозорци.

Всички извършени от ищеца ремонтно-възстановителни дейности са били задължително необходими за укрепване и възстановяване на експлоатационната годност на безгредовата плоча, съответно извършените архитектурно-довършителни работи са били необходими за привеждане на жилищната сграда в състояние, годно за ползване по предназначение. Пазарната стойност на извършените разходи за поправяне констатираните недостатъци на изпълнените СМР, определени към м. 11.2012 г. възлиза на сумата 53672 лева, с включен ДДС.