Решение № 628 от 22.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Велико Търново, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100229 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е подал искова молба пред ОС – В. Търново, по която е образувано гр.д. № 5/2023г. по неговия опис, както и че поради множество отводи на различни съдилища производството по тази молба понастоящем се движи пред ответния съд по гр.д. № 382/2023г. Ищецът изтъква, че исковото производство е образувано на 04.01.2023г. и че по него няма проведено нито едно съдебно заседание, въпреки че има за предмет претенция по ЗОДОВ, която се разглежда по особен ред, без размяна на съдебни книжа. Ищецът смята, че продължителността на разглеждане на претенция му, която е предмет на гр.д. № 382/2023г. на ОС – Габрово, надхвърля разумния срок по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, от което е претърпял морални болки и страдания, изразяващи се в безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо него дискриминационни действия във връзка с лишаването му от пряко участие по делото няма да бъдат наказани. Освен това ищецът смята, че неразумната продължителност на процесното производство му е нанесла морални вреди като страх, тревожност, засягане на честа и достойнството с интензитет над обичайния и пряко се е отразила върху начина му на живот, вкл. във връзка с работата му. Позовавайки се на практика на ЕСПЧ и на ВКС, ищецът смята, че реда на обезвреда на търпените от него болки и страдания от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 1

382/2023г. на ОС – Габрово в разумен срок по см. на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС е този по чл.

2б ал. 1 т. 2 ЗОДОВ. По изложените съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. /увеличен размер по реда на чл. 214 ал.1 ГПК/ за претърпените от него неимуществени вреди, поради забавено разглеждане на посоченото дело по описа на ответния съд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище за нередовност на същата и за неоснователност на иска. Признава, че пред него по искова молба с вх. № 3369/11.10.2023г. подадена от ищеца срещу ОС – В. Търново на същата дата е било образувано гр.д. № 382/2023г. Посочва, че исковата молба има за предмет искова претенция по чл. 2б ЗОДОВ с цена на иска от 25 000 лв., която е обездвижена с разпореждане от 09.11.2023г. Възразява, че в изпълнение на указанията на съда, на 10.11.2023г. ищецът е депозирал допълнителна молба, с която обаче според състава на съда разглеждащ гр.д. № 382/2023г. не са изпълнени дадените му указания, поради което с разпореждане от 23.11.2023г. исковата молба била върната като нередовна.

Посочва се, че на 28.11.2023г. срещу този акт на съда е постъпила частна жалба, която е оставена без движение за внасяне на дължима такса, както и че на 07.12.2023г. делото е изпратено на АС – В. Търново за произнасяне по жалбата. Ответникът смята, че при тази хронология по делото твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е очевидно несъстоятелно. Оспорва да е имало забавяне на делото и ищецът да е търпял неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като прекомерно висок и несъответстващ на утвърдената практика на ВКС по подобни случаи. С тези доводи с моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.

Представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и от справки в ЕИСС по свързани дела – гр.д. № 5/2023г. на ВТОС, в.ч.гр.д № 26/2023г. на ВТАС, гр.д. № 868/21.03.2023г. на ВТРС, в.ч.гр.д. № 375/2023г. на ВТОС, гр.д. № 1072/2023г. на ГОРС, в.ч.гр.д. № 436/2023г. на ВТОС, гр.д. № 431/2023г. на ПРС, в.ч.гр.д. № 529/2023г. на ВТОС, гр.д. № 459/2023г. на СвРС, в.ч.гр.д. № 615/2023г. на ВТОС, гр.д. № 272/2023г. на ЕРС, в.ч.гр.д № 638/2023г. на ВТОС, в.ч.гр.д № 396/2024г. на ВТАС, гр.д. № 1385/2023г. на РС – Габрово, гр.д. № 382/2023г. на ОС – Габрово и от приобщените в настоящият процес доказателства се установява, че на 04.01.2023г. ищецът е подал пред ОС – В. Търново иск по чл. 2в ЗОДОВ срещу сезирания съд за заплащане на обезщетение в размер на 2

6000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение правото на ЕС. С определение от 11.01.2023г. ВТОС е приел, че не е родово компетентен да разгледа претенцията и я е изпратил на ВТРС, който акт е обжалван от ищеца и потвърден от ВТАС с определение от 18.02.2023г. В периода от 21.03.2023г. до 18.08.2023г. от разглеждане на делото са се отвели всички съдии от състава на районните съдилища от района на ОС – В. Търново, за което междувременно са проведени производства по чл. 23 ал. 3 ГПК от ВТОС. Поради изчерпване на съдилищата от неговата юрисдикция, ОС – В. Търново с определение от 24.08.2024г. е изпратил делото на ВТАС, който е определил РС – Габрово за компетентен да го разгледа. С определение от 18.09.2023г., поради предприето от ищеца увеличение размера на исковата претенция по чл. 2б ЗОДОВ, обуславящо родовата подсъдност на ОС – Габрово като първа инстанция, РС – Габрово му е препратил делото по компетентност. При ответният съд делото е образувано на 11.10.2023г. под № 382/2023г. и с разпореждане от 09.11.2023г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за изправянето й. В дадения му срок същият е депозирал допълнителна молба, с която обаче не е отстранил указаните му нередовности и с разпореждане № 414/23.11.2023г. съдът е върнал исковата молба, на основание чл. 129 ал. 3 ГПК. На следващият ден 24.11.2024г. ищецът е предявил срещу ОС – Габрово настоящия иск.

От изложеното в отговора на исковата молба и представените с него доказателства се установява, че на 28.11.2023г. срещу разпореждането за връщане на исковата молба е подадена частна жалба от ищеца, като още на същия ден, тя е оставена без движение за внасяне на дължима такса. След изпълнение на указанията от страна на ищеца с писмо от 07.12.2023г. делото е изпратено на АС – В. Търново за произнасяне по жалбата

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/.

Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от 3 проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато споразумение съответно ако делото все още е висящо изчерпването на административния ред не е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Висящността на делото, за което се твърди, че е налице необосновано забавяне при разглеждането му, е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото му приключване не засяга допустимостта на иска. В този смисъл решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. № 4658/2017г. на IV г.о., на ВКС и цитираните в него актове.

В случая към 24.11.2023г., когато е предявен настоящият иск, гр.д. № 382/2023г. на ОС – Габрово е било висящо, поради което за допустимостта му провеждането на административната процедура пред ИВСС не е било предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. По иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето.

При предявен иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за репариране на вреди от бавно правосъдие по все още неприключило съдебно гражданско производство за критерия обща продължителност на същото е релевантен периода от образуването му до датата на предявяване на иска, като настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с 235 ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните доказателства. С оглед принципа на диспозитивното начало и при липсата на изключение от него в производството по иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, съдът нито има задължение служебно да издирва факти и да следи дали висящността на считаното за забавено дело продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока.

4

Същият е обвързан от фактическата рамка на спора дадена от ищеца с исковата молба и от твърденията/възраженията на страните за настъпили след предявяване на иска факти от значение за спорно право. Продължаващата след подаването на исковата молба висящност на съдебния процес, ако не е релевирана от страните по иска по чл.

2б ал. 1 ЗОДОВ, няма да бъде обхваната от СНП по него и може да бъде основание за нов иск, ако от това за ищеца са произлезли нови вреди респ. да бъде съобразена в производството по иск с правно основание чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от забавено правосъдие по вече приключило съдебно дело.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че релевантния период, които съдът следва да преценява като обща продължителност на „забавеното“ производство е с начален момент 04.01.2023г., когато е подадена исковата молба, по която е образувано гр.д. № 5/2023г. на ВТОС и с краен момент 07.12.2023г., на която дата ответният съд е посочил в отговора на исковата молба, че е изпратил гр.д. № 382/2023г. по неговия опис на ВТАС за произнасяне по частната жалба на ищеца. От този период времето от 04.01.2023г. до 21.03.2023г. не следва да се отчита в преценката дали е налице фактическа забава на производството, тъй като включването му в общата продължителност на същото се дължи единствено и само на поведението на ищеца. При ясни правила за родовата подсъдност по облигационни искове /чл. 104 т. 4 ГПК/, ищецът, чрез пълномощника си, е предявил претенция по чл. 2в ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение правото на ЕС в размер на 6000 лв. пред родово некомпетентния ОС – В. Търново и освен това е обжалвал определението на сезирания съд за изпращане на спора на компетентния, с оглед цената на иска, съд – РС В. Търново. Процедирайки по този начин, ищецът по гр.д. № 5/2023г. на ВТОС, превратно е упражнил свои процесуални права, очевидно в преследване на други цели, различни от получаването на защита на материалния си интерес в разумен срок.