Решение № 1904 от 13.08.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 259/2025
- Вид
- Решение № 1904
- Подписан
- 13.08.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- Чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1904 гр. Бургас, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120100259 по описа за 2025 година
Иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от М. Н. С. от град Бургас против “Фератум България“ ЕООД, гр.С.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 1 218.76 лв., като получена без основание – по сключен между страните Договор за кредит № ............/21.03.2023г., който е недействителен /нищожен/ на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Претендират се и деловодните разнос-ки, както и адвокатско възнаграждение – при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Н а 21.03.2023г. между “Фератум България“ ЕООД и М. С. е сключен Дого-вор за кредит № ..........по силата на който дружеството й е предоставило сумата 1 200 лв., а тя се е задължила да я върне, заедно с възнаградителна лихва от 276 лв. (ГЛП – 23 %), общо 1 476 лв., на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, начиная от 20.04.2023г. В чл.4 от същия е посочено, че ГПР е 49.11 %. Съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с по-ръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството.
По делото не са представени договорът за предоставяне на поръчителство, сключен от С. с поръчителя, както и този за поръчителство между последния и ответното дружест-во, 1 но страните не спорят, че такива са налични.
С исковата молба, обаче, са представени Общите условия към договора за гаранция /поръчителство/ на Multitude Bank Plc. – регистрирано в Малта. Съгласно чл.5 от същите, клиен-тът дължи такса за предоставяне на гаранцията – в размер, според този на получения кредит, която следва да се заплаща на равни месечни вноски, съобразно погасителния план.
Предста-вена е и разпечатка от електронната страница на ответното дружество – във връзка с процес-ния договор за кредит, видно от която е, че таксата за банковата гаранция към фирмата-парт-ньор е в размер на 1 140 лв.
По делото са приети 9 броя разписки от ”Изипей” АД, неоспорени от ответника, видно от които е, че в периода от 22.04.2023г. до 30.10.2023г. ищцата му е заплатила сумата от общо 2 418.76 лв. по процесния договор за кредит.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
“Фератум България“ ЕООД е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна, отпуснатият заем на ищцата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и тя има качеството на пот-ребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Основателно е възражението на С., че процесният договор за потребителски кре-дит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – не е ясно как е форми-ран ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя от 1 140 лв., платимо заедно с вноските по кредита и имащо характер на скрита възнаградителна лихва 2
(едно-личният собственик на капитала на “Фератум България“ ЕООД към 21.03.2023г. е Мултитют СЕ – Ф, от 09.12.2024г. е Мултитюд Плс – М, а от 04.03.2025г. – М. АГ Ш, очевидна връзка с които има и гарантът Multitude Bank Plc. – М т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора за кредит под формата на угово-рено възмездно поръчителство още към момента на сключването му). Или в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по креди-та.
В този смисъл – Определение № ......../03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС, както и константната прак-тика на настоящия съдебен състав.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 1 200 лв.
В допълнение, следва да се посочи и че според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Т.е., след като договорът за кредит е недей-ствителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора, респективно – не му се дължи и възнаграждение, още повече в размер, близък до този на главницата по кре-дита.
По делото безспорно се установява, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила на ответника общо 2 418.76 лв. Последният, пък, не е ангажирал доказателства да е пре-вел каквато и да било част от тези пари на гаранта – Multitude Bank Plc. Следователно, разли-ката над дължимите от М. С., съобразно чл.23 от ЗПК – 1 200 лв., а именно – су-мата 1 218.76 лв., е получена от “Фератум България“ ЕООД при начална липса на основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените деловодни разноски – 50 лв. за държавна такса, а на пълномощника й адв. С., с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406, седалище и адрес на управление: гр.С ж.к.”М ”, бул.”А. М” № , вх., ет., офис 0, да върне на М. Н. С., ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.”И, бл, вх., ет, ап., сумата 1 218.76 лв. като получена без основание /надплатена/ по 3 сключен от тях на 21.03.2023г. Договор за кредит № 1248604 – недействителен /нищожен/, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона, както и да й заплати сумата 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА “Фератум България“ ЕООД да заплати на адв. Д. Б. С., впи-сан в регистъра на АК Пловдив с личен № 1800171640, сумата 300 лева – адвокатско възнаг-раждение, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4