Решение № 413 от 14.10.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 464/2024
- Вид
- Решение № 413
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл. 143 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 413 гр. Плевен, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500464 по описа за 2024 година Производство по чл.258 и сл. ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд № 535/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 73/2024 г. по описа на същия съд на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. В.
З., понастоящем в Затвора Ловеч, ЕГН ********** сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 143 ал. 1 във вр. с чл.
26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 260056/12.07.2021 год., постановена по НОХД № 1960/2019 г. на Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 000 лв. и в частта, в която се иска присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 04.10.2018 г. до 27.07.2021 г. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен предявения от И. В. З., понастоящем в Затвора Ловеч, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.143 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр.чл.20 ал. 3 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 260056/12.07.2021 г., постановена по НОХД № 1960/2019 г. на Плевенски районен съд.
1
Със същото решение на Плевенски районен съд на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. В. З., понастоящем в Затвора Ловеч, ЕГН ********** сумата от 425,31 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция,както и сумата от 10 лв., представляваща внесена държавна такса.
Срещу така постановеното решение на ПРС са постъпили въззивни жалби и от двете страни.
От ищеца пред ПРС И. В. З., понастоящем в Затвора Ловеч е постъпила въззивна жалба ,изготвена лично от него.От И. З. чрез неговия пълномощник адвокат С. И. от САК е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея ,с която решението на ПРС се обжалва в неговата отхвърлителна част,като се твърди, че мотивите и диспозитива на ПРС в частта относно определения размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди са необосновани, неправилни ,постановени в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,както и несъобразени с практиката на ЕСПЧ.Твърди се,че размерът на определеното от съда обезщетение е неоправдано силно занижен. Според въззивника, първоинстанционният съд не е съобразил свидетелските показания на свидетелите С. и Вълев при определяне на неимуществените вреди.
Твърди се , че обвинението по НОХД № 1960/2019 г.е послужило за осъждането на „дожИ.тен затвор“ и именно тази е причината да е възприел и преживял много тежко протичането на производството по НОХД № 1960/2019 г.,по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.143 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.3 от НК,а преди него НОХД № 1082/2019г.по описа на ПРС,което е прекратено от съда и върнато на РП Плевен за отстраняване на съществени процесуални нарушения.Твърди се,че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №1089/2017г. по описа на РП Плевен. Връзката между делата е причината,поради която ищецът е преживял много тежко протичането на производството по НОХД №1960/2019г.по описа на ПРС,НОХД №1082/2019г.по описа на ПРС и ДП №1089/2017г., от което са произтекли неимуществени вреди в многократно по-голям размер, поради значимостта на това производство и влиянието му върху постановяването на дожИ.тната присъда.Изложени са доводи,че вместо да съобрази данните от свидетелските показания, т.е. да ги цени, за да формира своите мотиви, съдът е възприел защитната теза на ответника, че щом ищецът е бил подсъдим по други дела, то начина на възприемане на поредното осъждане не може да е по-драматично и тежко за него и не може да му се отрази толкова негативно, а по неизвестни причини следва да се очаква, че може да е само в по-лека и незначителна степен. Твърди се,че съдът не е съобразил и въздействието на проведените 13 съдебни заседания по НОХД № 1960/2019 г. в Pайонен съд - Плевен в продължение на една година и десет месеца, както и разпитите по предходно образуваното и върнато на прокуратурата дело и разпитите по досъдебното производство, въпреки установеното от свидетеля Г.В., че всяко едно е произвело ефект на силно притеснение, загуба на апетит и сън, затваряне в 2 себе си и нежелание за комуникация у въззивника, който е бил и силно отслабнал, бил е много блед, не е можел да приема храна, поради силното притеснение и стрес, не е можел и да спи, при което са се образували огромни сенки под очите му, видимо се чувствал недобре и това е продължило през всичките четири години на воденото производство.Твърди се,че първоинстанционният съд не е съобразил и факта,че по време на всяко от тези 13 съдебни заседания ищецът е държан с белезници в съдебната зала, окован и прав от сутринта до късно следобед, при силни болки в крайниците, което по редица дела на ЕСПЧ е признато за нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил продължителността на периода,през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани със здравословното му състояние през времето на нарушението, както и последиците за неговото физическо и психическо състояние.Твърди, че неправилно съдът е намалил процесния период, като е счел за начало на наказателното производство не действителното такова от първия разпит като свидетел, а много по-късно, след връщането на първоначално образуваното дело на Прокуратурата и отново започването на наказателното производство.Според въззивника неправилната преценка на действително настъпилите за него вреди се е отразила негативно и на определянето на размера на обезщетението, с което същите да бъдат репарирани адекватно. В този смисъл в жалбата е цитирана съдебна практика на ЕСПЧ.
В заключение моли Окръжния съд да съобрази наведените съображения и след като ги съпостави с доказателствата, събрани по делото и съобрази практиката на ЕСПЧ, да определи действително справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,понесени от него от незаконосъобразните действия и актове на Прокуратурата.
Въззиваемата страна по тази жалба -Прокуратурата на РБ не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
В съдебното заседание на 11.09.2024г.въззивникът И. В. З. чрез своя пълномощник адвокат С. И. от САК поддържа изложените във въззивната жалба съображения и моли Окръжния съд да я уважи,като излага доводи,че претърпените от З. неимуществени вреди са значителни.Относно въззивната жалба на Прокуратурата на РБ е взето становище, че същата е неоснователна.
Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.
Срещу постановеното решение на Плевенски районен съд е постъпила въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор Г.
Динова от Районна прокуратура Плевен в частта ,в която искът е уважен и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.Посочено е,че изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Твърди се , че разпитаните свидетели и И. З. са били в различни помещения, без визуални възприятия помежду си, като е провеждана единствено вербална комуникация между тях, че дадените от тях показания затова, че З. е бил притеснен, станал мълчалив, неконтактен, унил, отслабнал чувствително, не можел да спи и да се храни нормално, чувствал се отхвърлен 3 и загубил вяра в правосъдието, неправилно са кредитирани от съда, с оглед отсъствието на пряк визуален контакт помежду им.В жалбата е посочено ,че е обективно невъзможно да се извърши разграничаване на последиците от делото, за което е исковата претенция от тези, които са настъпили, вследствие на останалите провеждани по отношение на И. З. наказателни производства, което води до недоказаност на исковата претенция. Твърди се , че по време на проведеното съдебно следствие не са представени медицински документи за влошено здравословно състояние на З.,свързани с медицинско изследване или диагностициране на конкретно заболяване и в този смисъл, отсъствието на доказателства, че З. е преживял негативни емоции или конкретни прояви на влошаване на здравословното състояние също води до недоказаност на предявения иск. Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, въззивникът счита, че същото е завишено по размер и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по времето, през което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната практика по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедлИ.ст, заложен в чл.52 от ЗЗД.Други обстоятелства, които следва да се вземат под внимание са, че спрямо И. З. не е била взета мярка за неотклонение, досъдебното производство е приключило в разумен срок и съдебното производство също е приключило в разумен срок. Според въззивника, не са налице категорични доказателства за реално претърпени неимуществени вреди от страна на З., извън обичайните такива, свързани с положението му на обвиняем, както и за причинна връзка между повдигнатото срещу него обвинение и негативните емоции, преживени от същия. В случай, че съдът счете предявеният иск от И. З. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за основателен и доказан, въззивникът изразява становище, че присъденото обезщетение в размер на 4 000 лв. е завишено по размер и не отговаря на твърдените вреди, поради отсъствието на възможност от разграничаването им, при наличието на паралелно провеждано наказателно производство за тежко престъпление, по което,с оглед вида и размер на предвиденото наказание, са настъпили негативните преживявания на И. З..
В заключение Прокуратурата на Република България моли съда, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови друго ,с което да бъде отхвърлен предявения иск от И. В. З. за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.
Алтернативно, при условие, че съдът приеме предявеният иск от И. З. за основателен и доказан, да бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени щети от незаконното обвинение.
Въззиваемият по тази жалба И. З. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
В съдебното заседание на 11.09.2024г., Прокуратурата на Република България чрез прокурор Анна Баракова от Окръжна прокуратура Плевен поддържа депозираната от страна на Прокуратурата на РБ въззивна жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.В случай,че съдът приеме иска за доказан,да бъде намален 4 определения размер от 4000 лв. по преценка на съда и съобразно аналогични случаи.
Окръжният съд, като прецени становищата на страните ,въведените оплаквания и в двете въззивни жалби и представените по делото доказателства приема за установено следното :
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежни страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими. Разгледани по същество и двете въззивни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и Окръжният съд извърши преценка на правилността на обжалваното решение на ПРС въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства.
Предмет на разглеждане в настоящото производство, а и пред ПРС са предявени искове от И. В. З. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ ,като претенцията е за заплащане на сумата 24 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 500лв.,обезщетение за имуществени вреди-заплатено адв.възнаграждение по ДП №1089/2017г.,в резултат на незаконно обвинение за престъпление,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на ПРС по НОХД №1960/2019г.С ИМ върху двете обезщетения се претендира и мораторна лихва от датата на привличане на ищеца като обвиняем до датата на завеждане на ИМ,ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68dd8f5c-9418-4cff-9918-9c18a681cd5c