Определение № 256 от 07.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 06.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20232001000231 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А и Л к.“ ООД н., ЕИК 130136391, със седалище и адрес на управление гр. Несебър 8240, к.к. Сл. б., квартал П. № 23, представлявано от Р. Г. М. - синдик, против Определение № 656/ 6.07.2023 г., постановено по т.д. № 76/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото пред Окръжен съд Бургас и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд София.

В частната жалба се сочи, че постановеното определение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Изтъква се, че е предявен иск за попълване масата на несъстоятелността на жалбоподателя – длъжник, който е подсъден на съда по несъстоятелността. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на компетентния Окръжен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, намира за установено следното:

Пред Окръжен съд Бургас е образувано производство, в което настоящият частен жалбоподател претендира да бъде прието за установено по 1 отношение на „П. инв. б. ООД, че сделката, обективирана в Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт № 81, том 1, рег.722, нот.д. № 53 от 24.02.2016 г. на нотариус Б. М., е нищожна, поради противоречието й със закона, на основание чл.26, ал.1, вр.чл.209 и чл.152 ЗЗД и чл.2, ал.4 ЗКИ. При условията на евентуалност е съединена претенция, че същата сделка е нищожна, поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД. Кумулативно съединена е и претенция за приемане за установено, че „А и Л к.“ ООД н. е собственик на недвижимите имоти, описани в горепосочения нотариален акт, както и за осъждане на ответника „П. инв. б. ООД да предаде на дружеството владението върху същите имоти, иск с правно основание чл.108 ЗС.

Формирайки извод, че така предявените претенции не подлежат на разглеждане по специалния ред на отменителните и обусловените от тях искове в несъстоятелността, и при констатацията, че процесните недвижимости се намират в района на Окръжен съд София, първостепенният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на компетентния, по негова преценка, съд.

Съгласно особените правила, приложими в производството по несъстоятелност, исковете, обусловени от принципно подсъдните на съда по несъстоятелността искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ, са също подсъдни на съда по несъстоятелността, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица – чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ.

В настоящото производство съдът не е сезиран с иск за недействителност или непротивопоставимост на действия и сделки по специалните фактически състави, регламентирани в чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ, съответно обусловеният иск не е за връщане на даденото от третото лице, след успешно провеждане на иск от горните хипотези – чл.648 ТЗ. Лансират се в исковата молба фактически твърдения за съществуваща уговорка между длъжника и банката за обратното изкупуване на недвижимите имоти, които банката е придобила с атакувания нотариален акт, включително изводима на базата предхождащ транслативната сделка договор за финансов лизинг, по силата на който същите имоти са предоставени за ползване на контролирани от длъжника и банката дружества. Искането за признаване недействителността на коментираното разпореждане е следователно въз 2 основа общите правила на уредбата на нищожността в ЗЗД, а не основаващо се на специалните фактически състави в несъстоятелността. Съответно, връщането на даденото по сочената за нищожна сделка се претендира по правилата на ревандикацията.

Ето защо, по преценка на настоящия апелативен състав, липсват основания за отдаване на специална подсъдност на предявените установителни и осъдителен искове. Компетентен да ги разгледа е, по общите правила за подсъдност по местонахождението на недвижим имот – чл.109 ГПК, Окръжен съд София, в района на който се намира населеното място Боровец, където са разположени отчуждените имоти. Изложените в жалбата доводи за различна подсъдност са лишени от състоятелност и изводите в този смисъл на първостепенния съд следва да се подкрепят. Следва да се отбележи, че цитираните в частната жалба решения на Апелативен съд София и Върховния касационен съд касаят хипотези на искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и обусловени от тези претенции осъдителни искове за собственост, каквато не е настоящата хипотеза.

С тези аргументи, частната жалба се явява неоснователна.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 656 от 6.07.2023 г., постановено по т.д. № 76/ 2023 по описа на Окръжен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3