Решение № 6 от 27.02.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ардино, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100130 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за обявяване недействителност на договорни клаузи, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по сключен договор за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че е сключила договор за заем № 40010393551 с ответника „*******" ЕООД, съгласно който кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 3500 лв. със срок на договора 30 месеца, с размер на погасителната вноска е 186,66 лв., ГПР 48,96% и ГЛП в размер на 41%, с общо дължима сума по кредита 5599,72 лв.

Сочи се,че на страница втора от договора било посочено, че потребителят поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст" срещу възнаграждение за услугата „Фаст" - 1400 лв. както и било уговорено, че потребителят закупувал и услуга „Флекси" за сумата размер на 2625 лв. Между страните било уговорено и че потребителят следва да заплати и сумата в размер на 99,75 лв. - застраховка с наименование „Защита на Кредит". Твърди, че след добавяне на процесните две суми, ищецът следвало да заплати на кредитора обща сума в размер на 9724,47 лв., от които 3500 лв. - главница, 2099,72 лв. договорна лихва, 4025 лв. - възнаграждения за допълнителни услуги и 99,75 лв. – застраховка, при което възнаграждението за кредитора от допълнителните услуги би било в размер по-голям от възнаграждението за основната дейност - законната лихва, с което твърди,че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от 1

ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди,че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, т.е., кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. От посочения годишен лихвен процент по заема не ставало ясно как същият се съотнасял към ГПР по договора. Твърди, че описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Позовава се на решение на СЕС по дело С-448/2017г. Счита и че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия, предвид сумата, начислена от кредитора и въпреки представени в договора като доброволен пакет, услугите „Фаст", „Флекси" и Застраховка „Защита на кредита" били необходими условия за отпускане на кредита, които разходи като изначално известни на кредитора, следвало да бъдат включени при изчислението на годишния процент на разходите. Видно от погасителния план, кредитът бил за срок от 25.07.2022 г. до 25.12.2024 г., за който период ищецът следвало да върне общо сумата в размер на 9724,47 лв., което при съответни изчисления обосновавало ГЛП в размер на 100,04 % и ГПР – 161,41 %. Допълнителната услуга била свързана с отпускането, усвояването и управление на заема, като услугата Фаст гарантирала на потребителя приоритетно разглеждане и становище по отпускане на кредита, т.е., гарантирало се преимуществено разглеждане на кредита, пред другите клиенти, които не били закупили тази услуга. Счита, че така формулираната клауза имала за цел заобикаляне на императивни правни норми - тези на ЗПК и в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не включил в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга", представляващи по същността си печалба за кредитора, надбавка към главницата, плащана периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Липсата на клаузи, формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани самостоятелно и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявало на потребителя да прецени икономическите последици, при което счита, че отделните клаузи от процесния договор са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност и договорени във вреда на потребителя. Твърди, че услугите по допълнителен пакет „Фаст" и „Флекси" изобщо не били изпълнявани от ответното дружество, а съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, била нищожна. Съгласно чл. 10а от ЗПК кредиторът можел да събира 2 от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита, а целта на същите била покрИ.е административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора, за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Моли съда да се произнесе относно нищожността на договора в мотивите на решението, като уточнява, че не е предявен самостоятелен иск за обявяване на целия договор за нищожен, а на отделни негови клаузи - тези, с които било начислено възнаграждение за услуги „Фаст и „Флекси". Моли съда да прогласи нищожността на клаузата „Допълнителна услуга „Фаст" от Договор за паричен заем № ********, с която е предвидено заплащане на сумата в размер на 1400 лв., както и да прогласи нищожността на клаузата „Допълнителна услуга „Флекси" от Договор за паричен заем № ******** , с която е предвидено заплащането на сумата в размер на 2625 лв. Претендира деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез представител по пълномощия в писмена молба поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „********“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който счита изложените в ИМ доводи досежно действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, за неоснователни. Счита иска за недопустим, както и за неоснователен. Поддържа че при сключване на процесния договор за потребителски кредит, страните постигнали съгласие за включване и на допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", даващи право на кредитополучателя да ползва определен пакет от услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването за кредит, кредитополучателят поискал закупуването на посочените незадължителни допълнителни услуги, които не били задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че услугата "Фаст", касаеща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, била предоставена на ищцата и тя се е възползвала от нея. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за заблуждаваща търговска практика и нарушаване на нормите на ЗПК с доводи, че още от момента на кандидатстването си за потребителския кредит, ищцата била наясно и е разполагала с цялата информация относно параметрите на кредита и допълнителните услуги. Поддържа се, че ищцата извършила преценка и преценила, че в неин интерес било да се възползва от предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Оспорва, че посочените две услуги представлявали такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита с довод, че същите представлявали услуги, свързани с желанието, нуждата и финансовото състояние на ищеца, а не с дейността на кредитора по отпускане на кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, 3 в случай, че претендираното възнаграждение надвишава минималния предвиден в Наредба № 1/2004 г. размер. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът с доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване валидно възникналото облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № 40010393551 от 28.06.2022 г. за сумата от 3500 лв. със срок на договор 30 месеца, размер на вноската по кредита – 186,66 лв., ГПР – 48,96 %, ГЛП – 41 %; закупуването от ищеца на допълнителна услуга „Фаст” с възнаграждение 1400 лв. и допълнителна услуга „Флекси” с възнаграждение 2625 лв., с размер на вноската за закупени допълнителни услуги – 134,17 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, изискуема с подписване на ДПК и разсрочена за срока на ДПК на равни месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на кредита, с което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на сума в размер 9624,72 лв. и общ размер на вноската 320,83 лв.

Вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител, поради което са приложими Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си с предоставянето на сумата от 3500,00лв. на ищеца.

Със закупуването на пакет от допълнителни услуги – "Фаст" и "Флекси" общото задължение по договора, включващо и задължението по пакетите от допълнителни услуги, възлиза на 9624,72 лв., а общият размер на месечната вноска – 320,83 лева. Предмет на допълнителните услуги /чл.15 от Общи условия - Версия 5/18.04.2022г./ е предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една или всички от следните услуги,а именно: - „Фаст“ приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час; - „Флекси“ - възможност на всеки клиент да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, възможност отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски и възможност за намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни вноски и възможност за промяна датата на падеж.

От приложените по делото Общи условия на ответника към договора за потребителски кредит се установява, ищецът е декларирал, че се е запознал със съдържанието им. В т. 4 от Общите условия е регламентирано 4 договореното възнаграждение (годишен лихвен процент), в т. 6.1 страните по договора са уговорили, че че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото договорно възнаграждение при закупена допълнителна услуга в размер и срокове, съгласно посоченото в т. VI от договора и според погасителен план, неразделна част от ДПК.

В приобщения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се съдържат параметрите на процесния договор за кредит, обективирани в раздел VI от същия и на 28.06.2022 г. преди сключване на договора на същата дата кредитополучателят – ищец е удостоверил с подписа си, че е запознат със съдържанието на документа.

От изслушаното по делото и прието без възражения заключение по изготвена съдебно–счетоводна експертиза, в т.ч. устното изложение в съдебно заседание, с което вещото лице коригира първоначалното си заключение и което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че след извършени допълнителни изчисления експертът е установил, че при параметрите на процесния договор за кредит - кредит 3500,00лв. за срок от 30 месеца и месечна вноска 320,83, ГЛП възлиза на 100,04%, общо дължимата сума - 9624,00лв., а годишният процент разходи 161,41%.