Решение № 3803 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100510681 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 20052724 от 11.08.2022 г. по гр.д.№ 69203 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти състав се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от Национална агенция за приходите /НАП/, срещу Сдружение „Р.О.С.К.“, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.3, ал.7, т.6 ЗНАП, вр. с чл. 163, ал.2 от ДОПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 9 382,03 лева и на сумата от 1578,09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.05.2011 год. до 21.12.2012 год., като неоснователни. В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от НАП, ищец пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Според въззивника неправилно СРС бил приел, че не са допуснати сочените от ищеца, нарушения от страна на бенефициента по договора за 1 безвъзмездна финансова помощ- ответника по спора. Сочи, че с одитен доклад тези нарушения били установени. Налице било основание за възстановяване на процесната сума от бенефициента, тъй като същата се явявала сбор от недопустими разходи. От събраните по делото доказателства се установило, че лиценз за международен автомобилен превоз срещу заплащане притежава „К.Т.“ ЕООД. Автобус марка „Неоплан“ с ДК № *******, който бил собственост на ЕТ „Н.Е.“ бил категоризиран с удостоверение № 4832. По делото били сключени редица договори като основен, подизпълнителски договор бил този, сключен на 17.04.2009 г. между ответника и „К.Т.“ ЕООД. В този смисъл не можело договорът от 15.08.2008 г. между ЕТ „Н.Е.“ и „К.Т.“ ЕООД да е сключен във връзка с изпълнението на дейността по процесната програма „Да учим и живеем заедно“. Сочи, че в договора от 21.04.2009 г., сключен между „К.Т.“ ЕООД и ЕТ „Н.Е.“ за предоставяне на автобус със 51 места за периода от м.04.2008 г.м.10.2009 г. по маршрут, определен от възложителя - „К.Т.“ ЕООД, имало редица ръкописни редакции. Независимо от това, този договор не можело да бъде съотнесен към процесната програма с оглед посочения в него период м.04.2008 г.- м.10.2009, тъй като ДБФП бил сключен на 17.06.2008 г. Наред с това договорът от 21.04.2009 г. бил сключен между страни, които нямали общо с ДБФП. От представените по делото договори се установило, че ответника бил сключил договор с „К.Т.“ ЕООД, а последният сключил договори с подизпълнителите ЕТ „Н.Е.“ и ЕТ „Б. -13“. Твърди, че по отношение на последните по делото не били представени договори за осъществяване на превоз. От изложеното в отговора по исковата молба се достигало до извода, че основните изпълнители били всъщност ЕТ „Н.Е.“ и ЕТ „Б. -13“ по отношение на които не били представени данни да притежават лицензи за превоз, макар и това да ставало с лицензиран автобус марка „Неоплан“, с ДК № *******. Наред с това по делото не били представени пътни листове. Такива следвало да бъдат представени по арг. от чл.11, т.2 от Регламент /ЕО/ № 11/98 на Съвета от 11.12.1997 г. Това потвърждавало тезата, че извършените превози не са в съответствие с нормативните изисквания, т.е. разходите не били законосъобразно извършени и подлежали на връщане като недопустимо финансиране по проекта. Сочи, че съгласно чл.6.1 от ОУ към ДБФП единствено бенефициентът /ответника/ бил отговорен за изпълнението на проекта. Неправилен бил и извода, че не е 2 налице конфликт на интереси по отношение на З.М.. В случая последния в качеството му на председател на УС на Сдружение „Р.О.С.К.“ /наричано занапред „Сдружението“/ бил договорил сам със себе си размерът на възнаграждението, което следва да получава, вече в качеството си на заемащ длъжността ръководител на проекта, финансиран по ДБФП. От представения по делото протокол от 02.06.2008 г. от заседанието на УС на Сдружението, било видно, че се възлага на З.М. да изпълнява функциите на ръководител на финансирания проект, а на А.Р. – да подпише от името на сдружението, договора за възлагане на длъжността ръководител на проекта със З.М.. Сочи, че нито от текста на протокола от 02.06.2008 г., нито от съдържанието на договора от 17.06.2008 г. се установявало какво е възнаграждението на ръководителя на проекта З.М.. Наред с това договорът от 17.06.2008 г. следвало да бъде подписан от А.Р.. Същият, обаче, бил подписан със запетая, т.е. по заместване на А.Р.. Според въззивника при сравнение на подписите можело да се достигне до извода, че договора от 17.06.2008 г. е подписан от З.М.. Според въззивника изпълнени били предпоставките на чл.4 от ОУ към ДБФП във връзка с чл.52 и чл.82 от Регламент № 1605/ 2002 г. относно финансовите разпоредби, приложими за общия бюджет на ЕО, изменен с регламент на Съвета № 1995/2006 г. налице било компроментирано изпълнение на функция по договора, поради лични икономически интереси. В случая фактическия състав на нарушението изисквал единствено компроментирано изпълнение, не и наличие на вредоносен резултат. При това положение изводът на СРС за липса на конфликт на интереси се явявал неподкрепен от събраните по делото доказателства и в противоречие с договорната и законова, национална уредба. Съгласно чл.4.7, изр.1 от специалните условия към договор B G 051РО001/07/4.1-01/136 от 17.06.2008 г., когато извършените и верифицирани от бенефициента разходи в последствие бъдат признати за недопустими от сертифициращ, одитиращ или друг контролиращ орган, същите подлежали на възстановяване от страна на бенефициента, т.е. от ответника по делото. Съгласно чл.15.3 от ОУ размерът на безвъзмездната финансова помощ /БФП/ по договора е дължима до размера на сертифицираните разходи, а на основание чл.16,1 от същите ОУ, всичко получено в повече от сертифицираните разходи подлежало на възстановяване. С оглед на тези доводи, както и на основание чл.2, т.1 и т.6 от ПМС № 180 от 27.07.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост 3 на разходите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд, за финансовата рамка 2007 – 2013 г., процесната сума се явявала недопустим разход по финансирания проект и подлежала на възстановяване- разходените средства били незаконосъобразни и не били извършени с принципите за добро финансово управление, определени в чл.27 и чл.28 от Регламент на Съвета № 1605/2002 г. относно финансовите разпоредби, приложими за общия бюджет на ЕО, изменен с регламент на Съвета № 1995/2006 г.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго с което претенциите му по чл.422 ГПК да бъдат уважени. Претендират се разноските.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРССдружение „Р.О.С.К.“, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение.

Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения. Неоснователни били доводите, че ЕТ „Н.Е.“ и ЕТ „Б. -13“ не били лицензирани транспортни фирми. От друга страна, спорно било дали са приложими изискванията на чл.23 а от Закона за автомобилните превози, тъй като съгласно чл.1.1 и чл.1.5 от ОУ, бенефициентът били длъжен да изпълни проекта съобразно описанието на проекта и с оглед на изпълнението на предвидените цели, както и имал право да сключва договори с изпълнители за осъществяване на част от проекта, ако естеството на проекта изисква това, но никъде не било посочено, че трябва да се спазват изискванията на конкретен закон. Наред с това по делото се установявало, че автобусите с които се извършват превозите на учениците били притежавали удостоверения за категоризация съгласно чл.23 а от Закона за автомобилните превози. Липсвало изискване транспортната фирма, осигуряваща услугата, да притежава съответен лиценз.

Изисквало се само категоризация на МПС. По отношение на договора от 17.04.2008 г., сключен между Сдружението и „К.Т.“ ЕООД се твърди, че бил рамков. Затова можело да се приеме, че същият е относим към ДБФН. Освен това към договора бил подписан Анекс от 17.04.2009 г., т.е. след подписването на ДБФН. Съгласно чл.4 от този анекс изпълнители на транспортните услуги били ЕТ „Н.Е.“ и ЕТ „Б. -13“. Неправилно въззивника бил възприел, че автобуса марка „Неоплан“ е собственост на „К.Т.“ ЕООД.

Автобусът бил собственост на ЕТ „Н.Е.“, който го бил отдал под наем на 4

„К.Т.“ ЕООД за упражняване на транспортни услуги. Наред с това съгласно чл.4.2 от договора, договарящият орган правел междинни и окончателни плащания на базата на действително извършени разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи. По силата на чл.13.2 от договора всички доклади и документи, представляващи основание за плащане се считали одобрени, ако договарящият орган не изпрати писмен отговор до бенефициента, придружен с необходимите документи, в срок от 60 работни дни от получаването им. В конкретния случай претендираните документи и разходи веднъж били проверени и верифицирани от компетентните органи поради което и сумите били изплатени. По отношение на довода за наличие на конфликт на интереси се сочи, че въз основа на решение, обективирано в протокол от заседание на УС на Сдружението, проведено на 02.06.2008 г., на А.Р. било възложено в качеството си на заместник председател на УС, да сключи договор за възлагане на длъжност „ръководител на проекта“ със З.М..

В този смисъл А.Р. се явявал надлежно упълномощено лице. Затова и довода на въззивника бил неоснователен. Наред с това възнаграждението на ръководителя на проекта било посочено още в програмата. Самият З.М. бил определен за ръководител на проекта с оглед отговорността, която следвало да носи при това положение З.М. бил най-подходящият кандидат да изпълни в цялост и най-компетентно тази длъжност. Претендира разноски.

Третото лице помагач – Министерство на образованието и науката не изразява становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 12.08.2022 година.

Въззивната жалба е подадена на 25.08.2022 година /по пощата/, следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявенит е от него искове по чл.422 ГПК не са били уваж ени, то е налице правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба се явява допустима .

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 5 останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 22.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 26144 по описа за 2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК длъжникът е бил уведомен на 12.09. 2016 г., обстоятелство, което се установява от представената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение.

На 26.09.2016 г. е било подадено възражение по чл.414 ГПК с което е оспорено изпълнението на сумите, визирани в заповедта за изпълнение.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 09.11.2016 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 30.11.2016 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК.

Предмет на делото е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, предявен от ищеца НП срещу направилия възражение по чл.414, ал.1 ГПК в заповедното производство ответник - Сдружение „Р.О.С.К.“.

Частните държавни вземания са изброени в чл. 3, ал. 7 ЗНАП .

Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за при ходите, частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на договор, се събират от Националната агенция за приходите Тази норма недвусмислено въвежда законова суброгация според която процесуалният субституент на държавата Национална агенция за приходите, има самостоятелно право на иск и качеството на главна, типична страна в процеса. Носител на заявеното за установяване имуществено право(вземане) е държавата. Ищецът НАП е носител на изпълнителния титул за държавното вземане по силата на закона, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 357 ОТ 07.05.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3816/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О.