Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 592 от 04.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12248/2022
Вид
Решение № 592
Подписан
04.02.2023
В сила
17.08.2023
Състав
МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 04.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110212248 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от М. С. А.-Й., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 21-4332-013858/08.07.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

В депозираната жалба не се оспорва съответствието на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, а единствено са инвокирани оплаквания за ясна несправедливост на наложените административни наказания.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Апелира към 1 съда да „преразгледа наложените наказания“ и при наличието на процесуална възможност „да отмени НП“.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 221988/24.06.2021 г., чието съдържание е нечетливо, съставен от Е.З.П. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, чиито имена са изписани неразбираемо, е констатирано, че на 06.07.2020 г. около 08:40 часа в гр. София жалбоподателят А.-Й. е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на привлеченото към отговорност лице.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-013858/08.07.2021 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят А.-Й. е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява 2

МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП за това, че на 06.07.2020 г. около 08:40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „Орион“ с посока на движение към блок № 743 посоченото лице управлява лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № СТ №№№№ РМ и след кръстовището с бул. „Д-р Петър Дертлиев“, поради недостатъчен контрол върху МПС при избягване на препятствие на пътя /дупка/ реализира ПТП с паркирания вдясно на платното за движение лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № СВ №№№№ ВТ, като му нанася щети в задната част, който вследствие на удара се блъска в паркирания пред него лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № СВ №№№№ НК, причинявайки му щети в областта на задната броня, след което водачът слиза от превозното средство, маха с ръка и напуска ПТП без да уведоми органите на МВР за случая.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 05.09.2022 г., а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-днвен срок в регистратурата на СРС на 14.09.2022 г., видно от поставения печат върху нея.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, 3 респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника А.-Й., поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото й на защита.

Макар и да не е наведено като възражение в жалбата, настоящият съдебен състав служебно констатира, че съставеният от свидетеля Е.П. АУАН е нечетлив, което препятства узнаването на вменените на жалбоподателя административни нарушения от фактическа страна, в който смисъл е и изричното изявление на А.-Й. в проведеното на 03.11.2022 г. о.с.з. Визираният порок е неотстраним в съдебната фаза на процеса и на практика се приравнява на липсата на съставен акт, който да постави валидно началото на административнонаказателното производство. Волята на актосъставителя е обективно неустановима, въпреки положените усилия от съда да дешифрира ръкописния текст, а това мотивира извод, че процесното НП следва да бъде отменено изцяло на формално основание.

Независимо от изложеното, от прочита на оспореното НП е видно, че наказващият орган не е изпълнил акуратно задълженията си по чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„в“ ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Обсъденият нормативен регламент предвижда, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В НП не са изложени твърдения, че водачите на двата повредени автомобила са се намирали на мястото на ПТП и че между тях и жалбоподателя А.-Й. не е постигнато съгласие за причините, довели до произшествието, от който момент възниква задължението за уведомяване на органите на МВР и тяхното изчакване. В конкретиката на настоящия казус по-скоро се касае за неоказване на съдействие относно установяване на вредите от произшествието, но това правно задължение е различно и произтича от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в издаденото НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от 4 закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява поредно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в обсъдената част и обезпредметява разглеждането на въпроса дали произшествието е причинено виновно от въззивника.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя М. А.-Й..

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в т.ч. и останалите релевирани възражения в жалбата.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т.

1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332013858/08.07.2021 г. , издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят М. С. А.-Й., ЕГН ********** е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като незаконосъобразно.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6