Решение № 3719 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110212797 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. А. С. с адрес:

************ – законен представител на ,,*****“ ЕООД, с ЕИК: *********** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12290616 издаден от СДВР, с който е било заснето, че на 19.02.2026г. в 15:39ч. в град София, по бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до номер 118, с посока на движение от ул. ,,Опълченска“ към бул. ,,Рожен“, при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., управлявал лек автомобил *** с рег.№ ********** – собственост на търговското дружество със скорост от 67 км/ч., което било заснето с автоматизирано техническо средство № MD1195.

В жалбата се навежда оплакване, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като страда от пороци, обуславящи неговата отмяна.

По изложените съображения се иска неговата отмяна и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. С., редовно призован, не се явява и н есе представлява.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се 1 представлява.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 19.02.2026г. в 15:39ч. в град София, по бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до номер 118, с посока на движение от ул. ,,Опълченска“ към бул. ,,Рожен“, при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., жалбоподателят А. С. управлявал лек автомобил *** с рег.№ ********** – собственост на търговското дружество на ,,*****“ ЕООД, с ЕИК: *********** със скорост от 67 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост с 17 км/ч., което е заснето от автоматизирано техническо средство № MD1195.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за 2 човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 097 – СГ – ИСИС/19.03.2025г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето нарушението, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и в рамките на населено място на територията на град София.

Видно от постъпилата справка за собственици на заснетото превозно средство както и от изисканото Удостоверение от Агенцията по вписванията е, че към момента на деянието, собственик на лек автомобил *** с рег.№ ********** е бил ,,*****“ ЕООД, с ЕИК: ***********, а негов законен представител е бил А. А. С.. Последното обстоятелство се признава и в жалбата от санкционираното лице с твърдението, че от 29.04.2026г. той не е законен представител на дружеството – собственик, но това не важи за момента на деянието – 19.02.2026г. Разпоредбата на ЗДвП презюмира подвеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, 3 различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно че законният представител на юридическото лице - собственик на МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че жалбоподателят А. А. С. е извършил административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят е превишил управляваният от него лек автомобил с 17 км/ч. при въведено по силата на закона ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че управлява МПС в следвало място и е следвало да съблюдава законово въведеното ограничение на скоростта в населено място и въпреки това не го е сторил.

Съдът не споделя възраженията в жалбата, че не е била доказана техническата изправност на автоматизираното техническо средство, тъй като към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи техническата годност на заснемащото средство. Също така е ирелевантно за случая дали същото е било стационарно или мобилно предвид изискуемостта на закона техническото средство да е автоматизиращо. По делото е приложен снимков материал, от който се доказва времето, мястото и скоростта на движението на заснетия лек автомобил, както и неговата марка, модел и регистрационен номер. Поради тази причина и съдът намира, че всички посочени в жалбата възражения досежно законосъобразността на обжалвания електронен фиш за неоснователни.

Относно наказанието съдът констатира, че административно наказващият орган правилно е наложил регламентираното в закона наказание Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда към момента на деянието за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 11 км/ч. до 20 км/ч. на водача на МПС да се налага глоба 50.00 лева. Предвид изрично посоченият в закона размер, съдът не би могъл последващо да го 4 редуцира.

По отношение на наведените с жалбата възражения относно съдържанието на електронния фиш съдът счита, че същият отговаря на реквизитите, посочени в чл.189, ал.5 от ЗДвП като сред тях не е упоменаване на автоматизираното техническо средство. В останалата част на жалбата са налице оплаквания, касаещи липсата на писмени доказателства, които са налични към административната преписка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12290616, издаден от СДВР, с който на А. А. С. с адрес:

************ – законен представител на ,,*****“ ЕООД, с ЕИК: ***********, е наложено наказание глоба 25.56 евро за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5