Определение № 19528 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19528 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110105939 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 242, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с рег. № 163184/21.05.2026 г. от С. Д. И., чрез адв. Е. И., с която се моли за допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото решение в частта, с която му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Искането е заявено на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, а при условията на евентуалност – на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК. В молбата се излагат доводи, че ищецът е с 68% ТНР , нуждае се от средства за издръжка, поради силно редуцирана работоспособност, и продължителна рехабилитация, като от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни и непоправими вреди.

Съдът като прецени данните по делото и становището на страните намира следното:

С Решение № 9150 от 18.05.2026 г., постановено по настоящото гр. д. № 5939/2025 г. по описа на СРС, ГО, 168-ми състав, съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 200 КТ. С посочения съдебен акт ответното дружество „БГ СТРОИТЕЛСТВО“ ООД, ЕИК 202359452, със седалище и адрес на управление гр. Варна, е осъдено да заплати на ищеца С. Д. И., ЕГН **********, сумата от 71 580.86 евро (равностойна на 140 000 лева), представляваща частично уважена част от предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяна на 30.07.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането (30.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането. С решението съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските в производството, като е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Е. И. от САК, сумата от 3 078.88 евро на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществената безплатна адвокатска помощ, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1 385.80 евро за разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

В случая е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи от трудова злополука.

Съгласно безпротиворечивата практика на съдилищата обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди врезултат на трудова злополука не подлежи на предварително изпълнение, тъй като не попада в предметния обхват на чл. 242, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 485 ОТ 30.07.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д № 351/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 682 ОТ 29.11.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 589/2010 Г., Г. К.,

ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 299 ОТ 07.06.2011 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 295/2011 Г., Г. К.,

ІІІ Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 363 ОТ 16.07.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2956/2015 Г., Г. К.,

І Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 485/30.07.2010 г. по ч. гр. дело № 351/2010 г. на ВКС), в които единодушно и безапелационно се приема, че обезщетението по чл. 200 КТ 1 обезщетение дължимо от работодателя за вреди от трудова злополука е извън обсега обезщетения, по отношения на които се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК.

В този смисъл е и практиката на въззивната инстанция (виж РЕШЕНИЕ № 4224 ОТ 14.07.2020 Г. ПО В. ГР. Д. № 6036/2019 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, РЕШЕНИЕ №

4926 ОТ 13.06.2016 Г. ПО В. ГР. Д. № 16813/2015 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4318 ОТ 13.02.2015 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 16693/2014 Г. НА СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 21425 ОТ 14.10.2014 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 10725/2014 Г.

НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД).

Не са налице и предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК. На първо място, от данните по делото се установява, че вземането на ищеца вече е надлежно обезпечено по реда на чл.

390 и сл. ГПК в производство по ч.гр.д. № 1967/2025 г. по описа на СРС, ГО, 178-ми състав, по което е допусната и наложена възбрана върху два недвижими имота, собственост на ответното дружество. Наличието на тази мярка върху имущество на длъжника, съразмерно на предявения иск, по естеството си гарантира бъдещото изпълнение на решението и изключва опасността събирането на вземането да бъде осуетено или значително затруднено в периода до влизането му в законна сила. Посочените в молбата доводи за необходимост от провеждане на последваща рехабилитация, макар обективно да не се отричат от съда, сами по себе си не доказват, че от забавянето на изпълнението за ищеца ще настъпят нови, значителни и непоправими вреди по смисъла на закона. При преценката за допускане на предварително изпълнение съдът е длъжен да извърши стриктен баланс между интересите на двете страни. Доколкото удовлетворяването на ищеца вече е бъдещо гарантирано чрез наложените възбрани, съдът съпоставя неговата претендирана нужда от незабавно получаване на средствата с реалната възможност за прекомерно увреждане на имуществената сфера на ответника. При една евентуална последваща пълна или частична на невлязлото в сила първоинстанционно решение от въззивния съд, реалното събиране обратно на изплатените парични суми и възстановяването им в патримониума на длъжника би било изключително затруднено, до степен на пълна фактическа невъзможност, предвид здравословното и материално състояние на увреденото лице. Процесуалният закон изисква стабилност и сигурност, които да предотвратят именно такива ситуации на невъзможност за обръщане на изпълнението, поради което и при така установения баланс на интересите настоящото искане се явява изцяло неоснователно.

Ето защо съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 163184/21.05.2026 г. от С. Д. И., ЕГН **********, с която се моли за допускане на предварително изпълнение на постановеното по гр. д. № 5939/2025 г. решение, в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 242, ал. 1 и чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2