Решение № 17199 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17199 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20191110169256 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл. 341 и следващи от ГПК във втората фаза на съдебната делба.

С влязло в сила на 29.03.2022 г. Решение № 20017140/26.02.2022 г. по гражданско дело № 69256/2019 г. на СРС е допуснато извършване на съдебна делба между Ч. М. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ***, и Д. П. В. с ЕГН **********, от гр. София, ул. „Драгалевска“, бл. 32, вх. Б, ет. 1, ап. 15, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София- град, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, бул.

„Сливница“, № 138 В, вх. Б, ет. 3, ап. 30, със застроена площ от 65.58 /шестдесет и пет цяло и петдесет и осем стотни/ кв. метра, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: на същия етаж – обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – обект с идентификатор *** и над обекта – обект с идентификатор ***, заедно с избено помещение с площ 3.39 /три цяло и тридесет и девет стотни/ кв. метра, заедно с прилежащите към обекта 4.179 % /четири цяло и сто седемдесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите части от вход Б, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, при дялове по 1/2 идеална част за Ч. М. Е. и за Д. П. В..

Ищецът - съделител Ч. М. Е. с исковата молба е предявил по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметки на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС против ответника-съделител Д. П. В. за заплащане на сумата 300.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/2 идеална част от собствеността върху делбения имот за периода, считано от 01.01.2017 г.

Ответникът - съделител Д. П. В. в първото заседание по делото съдебно заседание след допускане на делбата е предявил възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По извършването на делбата на процесния недвижим имот.

1

С влязло в сила Решение по делото е допуснато извършване на съдебна делба между Ч.

М. Е. и Д. П. В. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.

София- град, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, *** В, вх. Б, ет. 3, ап. 30, със застроена площ от 65.58 /шестдесет и пет цяло и петдесет и осем стотни/ кв. метра, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: на същия етаж – обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – обект с идентификатор *** и над обекта – обект с идентификатор ***, заедно с избено помещение с площ 3.39 /три цяло и тридесет и девет стотни/ кв. метра, заедно с прилежащите към обекта 4.179 % /четири цяло и сто седемдесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите части от вход Б, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, при дялове по 1/2 идеална част за Ч. М. Е. и за Д. П.

В..

Във връзка с доводите на ответника за недопустимост следва да се посочи, че в процесния случай исковата молба е вписана, като съобразно Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната – ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така, като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото – по аргумент от чл. 115 ал.4 ЗС, влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.

По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство, се ползва със сила на прeсъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот и движима вещ не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на съсобствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

Съдът намира, че предявеният в настоящото производство иск за делба е процесуално допустим, тъй като е заявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По делото е изслушано и прието в публично съдебно заседание на 26.11.2025 г. заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено компетентно и обективно от вещото лице, поради което съдът възприема изцяло за достоверни направените с него фактически изводи. От заключението се установява по делото, че делбеният недвижим имот е неподеляем – не е възможно обособяването му на самостоятелни дялове, които да могат да се ползват от съделителите в съответствие с предназначението на имота, като справедливата пазарна стойност на делбения недвижим имот е 203 931.00 лева.

С аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

Такава възможност е предвидена в чл. 349 ГПК - когато имотът е жилищен и е направена 2 възлагателна претенция. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.

В случая възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК е направил един от съделителите- ответникът Д. П. В., в първо открито съдебно заседание на 27.03.2024 г.

За основателността на претенцията е необходимо да се докажат в кумулативност следните факти: процесният имот да е жилищен и неподеляем, съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на наследяване, съделителят да е живял в имота към момента на съсобствеността с ищеца Ч. М. Е. и да не притежава друг жилищен имот.

Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане.

Изключение прави доказването на отрицателния факт - че съделителят не е титуляр на право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт - притежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, който оспорва претенцията за възлагане.

За приложение на чл. 349, ал. 1 от ГПК следва допуснатата до делба вещ да е жилище.

Съдът намира предявената възлагателна претенция на съделителя Д. П. В. по чл. 349, ал. 2 от ГПК за неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. лице, което е придобило своята идеална част от имота изцяло и единствено по наследство. Тази привилегия е създадена от законодателя с цел да се запази жилището за онзи от наследниците, който е живял в него с наследодателя и не притежава друг недвижим имот.

В т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при наличие на т. нар. „смесена съсобственост“ извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. Смесена съсобственост е налице тогава, когато общността върху вещта е възникнала в резултат на повече от един юридически факт (например: прекратяване на съпружеска имуществена общност, наследяване, правни сделки inter vivos). В такива случаи възлагателната претенция не може да бъде противопоставена на лица, придобили права на основание, различно от наследяването.

От ангажираните по делото в първата фаза от делбеното производство доказателства, се установява по несъмнен начин, че съсобствеността върху процесния жилищен имот, е възникнала между съделителите въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2016 г. и приложения по гражданско дело № 1916/2023 г. Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.09.1991 г.

По изложените съображения, претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложените правни съображения, единственият възможен способ за извършване на делбата се явява изнасянето на делбения недвижим имот на публична продан. Настоящият съдебен състав намира, че делбата на недвижимия имот следва да бъде реално извършена, чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 от ГПК, при осъществяване на която всеки съделител следва да получи паричната равностойност на своя дял.

Установява се заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза, приета от съда като неоспорена от страните и което съдът кредитира, че пазарната стойност на процесния имот към м.10.2025 г. възлиза на 203 931.00 лева. При това положение, съдът приема, че действителната стойност, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК на процесния допуснат до делба недвижим имот, възлиза на 203 931.00 лева.

По претенциите по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени и от деня на писменото поискване. Следователно фактическият състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС включва следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за 3 задоволяване на свои (лични или семейни) нужди и писмено поискване за заплащане на обезщетението от друг съсобственик за ползата, от която е лишен (в този смисъл Решение № 344/17.05.1976 г. по гражданко дело № 684/1975 г. на ВС; Решение № 334/23.06.1988 г. по гражданско дело № 246/1988 г. на І ГО при ВС; Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г. на ОСГК при ВС; Решение № 721/28.10.1992 г. по гражданско дело № 580/1992 г. на ВС;

Решение № 163/20.03.2002 г. по гражданско дело № 622/2001 г. на I ГО при ВКС; Решение № 504/08.07.2005 г. по гражданско дело № 204/2005 г. на І ГО при ВКС; Решение № 1458/ 15.12.2008 г. по гражданско дело № 623/2008 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 1142/ 19.05.2009 г. по гражданско дело № 3608/2007 г. на IV ГО при ВКС и други).

Съобразно съдебната практика, според която заявените по реда на чл. 346 ГПК искания по сметки между съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата и следва да отговарят на изискванията за редовност относно уточняване на обстоятелства, на които се основава претенцията и искането към съда. Решение № 146/19.07.2013 г. по гражданско дело № 1725/2013 г., на II ГО при ВКС; Решение № 467/12.12.2011 г. по гражданско дело № 1588/2010 г., на I ГО при ВКС; Решение № 841/14.01.2002 г. по гражданско дело № 177/2001 г., на I ГО при ВКС.