Решение № 153 от 21.11.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 179/2024
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Търговище, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500179 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. В. С., ЕГН ********** от с.
Малка Черковна, общ. Антоново, действащ чрез пълномощника адв. Р. Е. Р., АК - Търговище, адрес за призоваване: гр.Търговище, ***, ет. 1 против решение № 49 от 18.04.2024 г., постановено по гр. дело № 201/22 г. по описа на Районен съд – Омуртаг. С решението е отхвърлен предявения от Д. В.
С. против ответника М. С. Д. от гр.Варна, ***, ет.2, ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.М. М. от АКРазград иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС за установяване на правото му на собственост по давност върху поземлен имот от 1 461 кв.м. в урбанизирана територия с ид.№ *** по кадастралната карта на с.Малка Черковна, общ.Антоново. С решението са присъдени и разноски в полза на ответника.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно. При постановяването му съдът се е позовал на показанията на свидетелите, сочени от ответника, които са заинтересовани в негова полза от изхода на спора. Водените от него свидетели установяват непрекъснато владение в негова полза повече от десет години. Тези свидетели са 1 незаинтересовани и изразяват непосредствените си впечатления относно факта на владение. Касае се за имот, по отношение на който не е установен собственик. При това няма на кого да се демонстрира упражняването на фактическата власт върху имота. Факта, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Моли се за отмяна на постановеното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато правото му на собственост. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърденията са, че доказателствата по делото сочат, че през процесния период действия по поддържането и почистването на имота са извършвани не само от въззивника, но и от други лица. Не е доказано безспорно и категорично кой конкретен имот е владял въззивника. За селото преди 2022 година не е имало кадастрална карта.
Искането е решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима.
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – Омуртаг е предявен иск с правно основание на чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
За установяване владението на ищеца по отношение на имота са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелите К. Николов, А. Попкирилов и Н. Халилова. Всички те твърдят, че ищецът се е установил в с. Малка Черковна през 2008 г. В селото живеели много малко хора. Закупил имоти в селото и заедно със свидетеля Попкирилов построили къщи за гости.
Процесният имот ограничавал достъпа до тези къщи, защото бил обрасъл с храсти и дървета. Именно поради тази причина ищецът организирал разчистването му с багер, като никой не оспорвал действията му. Почиствал е имота всяка година, но всъщност от показанията на свидетелите не може да се установи, дали това е процесния имот, дали е извършвал други действия демонстриращи намерението му да свои имота, не е установен и периода от време, в който се претендира да е упражнявал фактическа власт.
2
Свидетелите, сочени от ответника- В. Велинов, Б. Христова и А.
Георгиев, твърдят в показанията си, че спорният имот е на ответника, като същия го е придобил по наследство от неговата майка. Имотът е бил на дядото ответника и представлява пасище. През годините не е бил поддържан. Поради това е почистван както от свидетелката Христова, така и от свидетеля К.
Николов, сочен от ищеца.
По делото са представени писмени доказателства, относно притежаваните от въззивника недвимижи имоти в с. Малка Черковна, представени са и доказателства, относно нотариално производство на виззиваемия за снабдяване с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка. Така представените доказателства са неотносими към спора и установяване на правото на собственост на процесния имот, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
Анализът на събраните по делото гласни доказателства водят до следните изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на ПИ ид.№ *** от 1 461 кв.м. по кадастралната карта на селото, граничещ от изток и север-с път, от запад имот №№ *** и № ***-от югозапад, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано владение повече от 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужди права чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона период от време. За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се 3 придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Т.е. то следва да има своето начало, да е било непрекъснато и необезпокоявано, в продължение на 10 години. Доказателствата по делото не удостоверяват безспорно, че въззивникът в продължение на повече от 10 години е извършвал действия, чрез които открито, публично и явно е демонстрирали своенето на имота за себе си, както и, че тези действия не са спорадични, а са били трайни и постоянни в този период. Самият ищец е представил жалба да кмета на населеното място, в която сам твърди, че имота е общински, а се ползва от друго лице, без да се заплаща наем за това. Доколкото жалбата е предоставена като доказателство от него самия и то във връзка с процеса е индиция, че се отнася до процесния имот. Дори свидетелите, сочени от него в показанията си твърдят, че имотът е бил почистван, тъй като е затруднявал достъпа и гледката до имот на ищеца, в който той е построил къщи за гости. От това следва, че предприетите действия не са действия по своене на имота. Възражението, че не е имало лице, което да претендира да е собственик и съответно да му се демонстрира явното намерение за своене на имота е неоснователно.
Давностно владение може да се осъществява само върху чужда вещ и в този смисъл без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта и дали е този. Знанието или незнанието, че вещта е предмет на чуждо вещно право са без правно значение при преценка наличието на субективния елемент - Решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр.д. № 344/2010 г., II г.о. От значение биха били само действия, предприети срещу самия владелец, които съгласно чл. 116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и доказан. Постановеното решение е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.
По разноските. Въззиваемата страна не претендира разноски, в настоящото производство, поради което не следва да се присъждат такива.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 18.04.2024 г., постановено по гр. дело № 201/22 г. по описа на Районен съд – Омуртаг.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.
280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5