Решение № 182 от 08.04.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 182 гр.Пловдив, 08.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №448 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.

Ищецът Кооперация

“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., чрез пълномощник адв.Н.Р., съдебен адрес ***, твърди, че на 12.05.2014 г. в негова полза, като поемател, е издаден запис на заповед от ответника К.Т. за сумата 38 870 евро, дължима на предявяване. Твърди, че останалите двама ответници са поръчители (авалисти) по записа на заповед. Твърди, че записът е предявен на 12.05.2014 г. Плащане на сумата по същия няма, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу ответниците, които възразили в срока по чл.414 ГПК и в резултат на това исковете са предявени като установителни.

Твърди се още, че записът на заповед обезпечава изпълнението по договор за заем от 06.06.2012 г., по който ищецът е заемодател, ответникът К.Т. – заемополучател, а останалите ответници – поръчители и ипотекарни длъжници. Твърди се, че ищцовата кооперация е финансова институция, предоставяща кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът К.Т. е член-кооператор, на когото ищецът е предоставил сумата 20 450 евро, която сума ответницата е следвало да върне съобразно погасителен план, неразделна част от договора. По искане на последната е било постигнато съгласие обслужването на заема да бъде извършвано в лева. Ищецът твърди, че на 06.06.2012 г. заемната сума в левова равностойност от

39 996,72 лв. е била усвоена от заемополучателя, като от същата са прихванати 2 164,93 лв. за такса-обслужване и др.разходи за сключването на договора и реално ответницата е получила сумата 37 831,79 лв.

Твърди се, че в договора за заем е уговорена годишна лихва в размер 14 %, както и неустойка за забава в годишен размер 35 %. Уговорен е краен срок за връщане на заема и плащане на уговорените договорни лихви – 20.05.2022 г. Уговорени са 120 вноски за плащане на договорни лихви, 8 равни вноски за плащане на главница, всяка в размер 4 500 лв., и последна вноска за главница в размер 3 996,72 лв., всички посочени в погасителен план, неразделна част от договора.

Твърди се, че заемът не е бил обслужван редовно и погасителният план не е спазван от Т., поради което са начислявани неустойки за забава. Забавени и неплатени са три вноски за главница с падежи, съответно 20.12.2014 г., 20.12.2015 г. и 20.12.2016 г., в общ размер 13 500 лв., както и вноски за лихви, подробно описани в исковата молба по размер и падежи. С оглед неизпълнението, на длъжниците е изпратена покана, с която вземанията по договора за заем са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на основание чл.14 от договора. Поканата е връчена на 13.03.2017 г.

Твърди се, че към датата на заявлението по чл.417 ГПК ответниците дължат на ищеца: сумата 13 500 лв. – остатък от неплатена и дължима просрочена главница; сумата 26 496,72 лв. – предсрочно изискуема главница, или общо главница в размер 39 996,72 лв.; сумата 21 251,31 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 20.01.2013 г. до 20.02.2017 г.; сумата 11 711,67 лв. – договорна лихва, дължима при условията на предсрочна изискуемост на заема за периода от 20.03.2017 г. до 20.05.2022 г., или общо договорна лихва в размер 32 962,98 лв.; сумата 6 170,51 лв. – неустойка за забава на просрочените главници за периода от 20.12.2014 г. до 10.04.2017 г., както и сумата 16 154,62 лв. – наказателна лихва за забава на вноските за договорни лихви за периода от 20.01.2013 г. до 10.04.2017 г.; сумата 360 лв. – разноски по договора за заем.

Общият размер на задълженията по същия договор е 95 637,80 лв. Освен заявлението по ч.гр.д.№5180/2017 г. на РС Пловдив, ІІ гр.с, подадено въз основа записа на заповед, кооперацията е подала и второ заявление по чл.417 ГПК, основаващо се на нотариалния акт за договорна ипотека. С второто заявление кооперацията е претендирала сумата 20 450 евро с левова равностойност 39 996,72 лв., представляваща дължимата главница по договора. Със заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№5180/2017 г. на РС Пловдив са присъдени всички останали вземания (за лихви, неустойки и разноски), посочени по-горе, без това за главница, които вземания без главницата са в общ размер 28 448,83 евро. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум на иск за установяване съществуването на вземане за сумата 28 448,83 евро с левова равностойност 55 641,08 лв., дължима частично от общата сума 38 870 евро и солидарно от тримата ответници по запис на заповед от 12.05.2014 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението 10.04.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответниците К.К.Т.,

ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, и К.К.К., ЕГН

**********,***, оспорват иска. Оспорват да е налице валидно сключен договор за заем с ищеца, като твърдят от своя страна, че преведените в полза на заемополучателя заемни средства са върнати по сметка на ищеца 15 минути по-късно. Евентуално възразяват, че поради същите обстоятелства договорът за заем е нищожен. А в случай, че се приеме, че договорът за заем, твърдян от ищеца, е валидно сключен, възразяват, че са извършени плащания в много по-голям размер от твърдения от ищцовата страна, като заемополучателят е заплатил сумата от общо 41 755,99 лв. Възразяват още, че ищецът не е упражнил редовно правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, тъй като твърдяната от него покана не е получена от ответниците, а от трето за спора лице – Б.Т., който не е от „домашните“ по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК. В тази връзка възразяват да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Възразяват още, че не е спазен предвиденият в договора ред за обявяване на предсрочна изискуемост, включващ връчване на покана за доброволно изпълнение, преди заемът да бъде обявен за такъв. Поддържа се и възражение за отпадане отговорността на поръчителите, тъй като ищецът не е предявил иск против длъжника в 6-месечен срок от настъпване на падежа. Възразяват още, че в записа на заповед не е направена връзка с посочените от ищеца вземания за лихви, неустойки и разноски. В договора било предвидено, че запис на заповед се издава за дължимите главница и договорни лихви по заема, поради което същият не се отнася до претендираните задължения за мораторни лихви, неустойки и разноски. Прави се и евентуално възражение за погасителна давност, както и възражение за прекомерност на неустойката. Възразяват по претенцията за неустойки върху просрочени договорни лихви по съображения, че се уговаря лихва върху лихва и подобна уговорка в договора няма. Възразяват и за това, че определени клаузи от договора са неравноправни, в т.ч. клаузите на чл.3, ал.1; чл.3, ал.7; чл.3, ал.9, б.а); б.б) и б.д); чл.9 и чл.15. Възразяват и за нищожност на клаузите за неустойка поради накърняване на добрите нрави. По изложените съображения считат иска за неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Излага твърдения за това, че след постъпване на заемната сума по сметка на кредитополучателя, по-голяма част от нея е наредена отново по сметка на ищеца за погасяване на задължения по друг договор за заем със същата кооперация от 19.03.2008 г., а не е върната, както възразяват ответниците. Друга част от средствата са наредени по сметка на кооперацията за погасяване на лихви по процесния договор, както и по договор със заемополучател поръчителя Г.К.. Във връзка с възраженията за нередовно връчване на обявленията за предсрочна изискуемост на заема, поддържа, че получателят им Б.Т. живее на същия адрес и в едно домакинство с ответниците, независимо, че бракът му с първата от тях формално е прекратен. По възражението за изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД поддържа, че същият не намира приложение при менителничното поръчителство. По възражението за прекомерност на неустойката изтъква, че договорът за заем е търговска сделка по своята същност, при която неустойката не може да бъде намаляване поради прекомерност. Евентуално поддържа и, че неустойката не е прекомерна по подробни съображения. Възразява да е налице анатоцизъм. Във връзка с възраженията за неравноправни клаузи в договора, поддържа, че не е извършвана едностранна промяна на лихви и такси, което да е основание за подобни възражения, както и, че дори да е налице нищожност, тя е частична и не засяга целия договор. Възразява и, че Законът за защита на потребителя е неприложим, тъй като заемът е получен с оглед професионалната и търговска дейност на заемателя

(зеленчукопроизводство), поради което последният не е потребител по смисъла на закона и не може да се ползва от неговата закрила.

В допълнителния отговор ответниците възразяват, че договорът с ищеца е привиден (нищожен), тъй като средствата не са предоставени за посоченото в него целево предназначение – развитие на земеделието, а за погасяване на стари задължения към същия заемодател. Така договорът прикрива договор за рефинансиране на кредити. Последният не попада в предмета на дейност на ищцовата кооперация и противоречи на императивната норма на чл.5, ал.2 от Постановление №343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. По същите съображения поддържат и, че договорът противоречи на добрите нрави. Развиват подробни съображения в тази насока. Възразяват, че чл.309 ТЗ, предвиждащ забрана за намаляване на неустойка по търговска сделка поради прекомерност, е неприложим спрямо конкретния договор, тъй като за целта е необходимо и двете страни по договора да са търговци. Възразяват договорът да е сключен с оглед професионалната дейност на заемателя, тъй като, както ищецът признава, целта му е рефинансиране на предходен договор за заем. За това считат, че разпоредбите на ЗЗП са приложими спрямо процесния договор. Поддържат искането си за отхвърляне на исковете изцяло.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№5180 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, ІІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу ответниците. В срока по чл.414 ГПК последните са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения в оригинал по ч.гр.д.№5180/2017 г. на ПРС оригинален документ, че на 12.05.2014 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 38 870 евро, платима на предявяване. Със същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищцовата кооперация като поемател. Издател на записа на заповед е ответникът К.К.Т.. Установява се от документа, че същият е авалиран от ответниците Г.П.К. и К.К.К. на 12.05.2014 г. В същият ден записът на заповед е предявен на издателя и поръчителите, видно от удостоверяването върху документа.

Установява се от доказателствата, че на 06.06.2012 г. е сключен договор за заем между ищцовата кооперация, като заемодател, и ответника К.Т., като заемател. Страните са се съгласили заемодателят да предостави на заемателя с цел зеленчукопроизводство сумата 20 450 евро, която последният следва да върне при условия и срокове, определени в договора. В чл.3 е уговорено, че заемателят дължи на заемодателя възнаградителна лихва (наречена в договора „договорна лихва“) в размер 14 % годишно. Лихвата се формира от два компонента – базов лихвен процент на кооперативен съюз „Евростарт“ в размер 5 % и надбавка от 9 %, определена от управителния съвет на кооперацията. Уговорено е в чл.3, ал.7 право на заемодателя да променя едностранно, без предизвестие и без предупреждение размера на договорения лихвен процент, като го увеличава със съответен процент, при настъпване на инфлационни процеси или други резки промени в икономическата обстановка в страната, при смяна на валутата, на фиксинга на БНБ, на валутни курсове, на лихвени проценти на БНБ и други банки, на базовия лихвен процент на кооперативния съюз „Евростарт“ и др.такива. В чл.3, ал.8 са уговорени такси по заема в полза на заемодателя в общ размер 2 164,93 лв., които се удържат със съгласие на заемателя от сумата по отпуснатия заем. В чл.4 е уговорен краен срок за връщане на заема 20.05.2022 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В погасителния план, приет по делото, са отразени девет на брой вноски за главница, осем от които с падеж 20.12 на съответната година от 2014 г. до 2021 г., и девета вноска за главница с падеж 20.05.2022 г. Останалите погасителни вноски са месечни с падеж 20-то число на всеки месец и са за лихви. Общият размер на заема с дължимите възнаградителни лихви до края на срока на договора според погасителния план е 38 870,05 евро. В част VІІІ от договора са уговорени обезпеченията по заема. Уговорено е вземанията за главница, лихви, такси, неустойка и разноски да се обезпечат с поръчителството на три лица, в това число ответниците Г. и К. К.. Освен това е уговорена договорна ипотека върху поземлен имот в с.К., както и запис на заповед за обезпечаване вземанията на заемодателя за сумата 38 870 евро, включваща главницата по договора и сумата на договорните лихви по заема – чл.12, ал.3, който запис на заповед да се издаде от заемателя, а поръчителите да поемат поръчителство и отговарят солидарно. В чл.14 е уговорено право на заемодателя да обяви за предсрочно изискуем целия заем – главница, договорни лихви, разноски, наказателни лихви-неустойки, в няколко хипотези, една от които – когато заемателят не е внесъл в срок която и да е вноска по погасителния план, както за лихви, така и за главница. Предвидено е в този случай на заемателя и поръчителите да се изпратят писмени покани за връщане в 7-дневен срок от получаване на поканата на оставащата неплатена главница, заедно с лихвите, начислените неустойки и разноски. В чл.15 е уговорена наказателна лихва под форма на неустойка при просрочие на погасителни вноски, както за главница, така и за договорни лихви, в размер 35 % годишно върху дължимата сума, считано от падежа на забавената вноска до изплащането й. Уговорено е в чл.16 кореспонденцията до заемателите да се осъществява на адрес ***, като при промяна на адресите всяка от страните е длъжна да уведоми насрещната в 7-дневен срок.