Решение № 298 от 17.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Добрич, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Х.ва като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230101922 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: ***, в условията на обективно съединяване са предявени следните три обективно съединени иска:

-съдът да прогласи нищожността на Договор за кредит № 687778 от 03.06.2022г. като противоречащ на материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на принципа на добрите нрави накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит

-на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, с което да осъди „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 2474,31лв. /след изменение по реда на чл.214 от ГПК с молба вх.№ 3676/17.02.2023г. допуснато с определение в открито съдебно заседание от 30.03.2026г./, представляваща получена без основание сума по Договор за кредит № 687778 от 03.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

На 03.06.2022 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит №687778, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 48,13%.

;

Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, 1 така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 2422,14 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Според ищеца клаузата за неустойка е нищожна. Предвидената неустойка в размер на в размер на 2422,14 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 200 % от заетата сума'в размер на 1200,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

•за кредит от 1200,00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство па физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 7 пъти размерът па минималната работна заплата за страната или сумата от 3920лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки: от тях в пъти повече на предоставената в заем сума.

•Ограничение в процесния договор за заем е налице и5 по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

•Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкого сумата по кредита, кояго трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тьй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковсгга финансова институция е поставила кьм нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.

Отправя се искане съдът да задължи ответника да представи по делото подробна справка с извършените плащания по кредита и съответно кои пера от процесното задължение са погасени с тези плащания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Не се оспорва сключването на процесния договор между страните.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Релевантни възражения:

-На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

-клаузите на Договор за потребителски кредит № 687778 са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № 687778, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и 2 попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес *** Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” са публично достъпни на https://credirect.bg/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла.

-клаузите в договора не са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така доказваме, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.

-не налице противоречие на закона относно ГПР. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 48.13%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.

-Оспорената клауза за неустойка е действителна. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

-клаузата за неустойка не накърнява добрите нрави. В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил още два договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за нищожност и връщане на платените суми. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

По отношение на осъдителния иск: От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

По делото е представен Договор за кредит № 687778 от 03.06.2022г. , сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – *** с ЕИК 202531869 и М. Г. Н., ЕГН **********. На кредитополучателя е отпусната сума от 1200лева при ГЛП 40,05%, ГПР 48,3%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на 3 договора е 13.07.2021г.

Заедно с лог файла ответната страна прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес *** Стандартен европейски формуляр (СЕФ).