Решение № 647 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200687 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. Х. Л. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. ***, подадена чрез адв. К. Т. от ВАК, против НП № 861510-F786904/11.11.2025год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което в качеството й на представляващ „***“ ЕООД ЕИК *** й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че АУАН е бил съставен в нейно отсъствие без да са били налице законовите предпоставки за това, че както АУАН така и НП били издадени след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове.

Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на наложеното наказание. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована не се явява и не се представлява. По делото са налице писмени бележки в които процес. представител на Л. изразява становище за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено, евентуално изменено като бъде намален размера на наложеното наказание. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено, при липса на допуснати съществени нарушения на 1 процес. Правила и безспорна доказаност на вмененото нарушение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2024год., била извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна при която било констатирано, че за „***“ ЕООД ЕИК *** не била подадена декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за отчетната 2023год. в срок до 01.07.2024год. като през 2023год. дружеството било осъществявало дейност. В дневниците да продажби за месеците януари, юни и октомври 2023год. дружеството било декларирало данъчна основа в размер на 1 290 830лв. и начислен ДДС в размер на 116 147.70лв.

На 09.09.2024год. в отсъствието на въззивницата, без същата да е била канена за явяване с оглед съставяне на акт, св. Св. К. съставила срещу нея АУАН № F786904 в който посочила, че той в качеството си на представляващ „***“ ЕООД като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък е допуснала дружеството да не подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023од. в ТД на НАП по данъчната регистрация – ТД на НАП – Варна, в законоустановения срок по чл. 92, ал.2 от ЗКПО до 01.07.2024год., с което нарушила разпоредбата на чл. 264, ал. вр чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Посочила също така, че нарушението е било извършено на 02.07.2024год. като през 2023год. дружеството било осъществявало дейност.

На 09.09.2024 год. до въззивницата на адрес в гр.Варна, ул. ***, ет.1 била изпратена покана за явяване с оглед връчване на АУАН. Същата била върната от „Български пощи“ с отметка върху пощенския плик „пратката не е потърсена”. С протокол изх. № 74520/12.11.2024год. подписан от С. К. и Д. Г. производството било спряно на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН.

На 29.10.2025год. актът бил връчен лично на въззивницата, която посочила която посочила в акта адрес за уведомяване.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу АУАН не постъпило и на 11.11.2025год. въз основа на него АНО издал процесното НП като е приела изцяло констатациите изложени в него, приел е, че въззивницата е осъществил състава на чл.264, ал.1 вр. чл. 92, ал.1 от ЗКПО и й наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно:

АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивницата без да са били налице законовите предпоставки за това.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Съгласно ал.2 на същия член когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

В случая по делото няма спор, че нарушителя е бил известен на контролните органи. От друга страна каквито да било данни същият да е бил издирван, съответно да му е била изпращана покана за явяване с оглед съставяне на акт по делото не са налице. Напротив видно от материалите съдържащи се в АНП сред тях няма покана изпратена до въззивницата с оглед съставяне на АУАН. Съдържа се покана изпратена до ЮЛ на което тя е управител и която покана е била върната като непотърсена. При тези обстоятелства според настоящия съд св. К. е нямала законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото административнонаказателно производство. Нарушенията обаче не приключват до тук. Вместо съставеният в отсъствието на въззивника АУАН бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН – да се изпрати на съответната служба на МВР по местоживеенето на нарушителя (изискване, което не случайно е въведено от законодателя и е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя включвайки трета страна която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акт съставен в негово отсъствие) на 01.11.2024год. и на 12.11.2024год. са издадени три протокола съответно № 129437/01.11.2024год. и № 129727/12.11.2024год. в които е посочено, че задълженото лице (въззивницата) е била издирвана на адреса за кореспонденция, но там не била открита, нито упълномощено от нея лице за връчване на АУАН и № 74520/12.11.2024год. в който било посочено, че задълженото лице Г. Л. е издирвано на адреса за кореспонденция като с Протоколи № (посочените погоре) било установено, че на посочения адрес не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено от него лице за връчване на АУАН, поради 3 което и производството по акта се спира на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН.

Посочените по-горе два протокола № 129437/01.11.2024год. и № 129727/12.11.2024год. сами по себе си не представляват нито фактическо нито правно основание за спиране на производството доколкото не водят до извод за проведено щателно издирване на въззивницата по смисъла на чл. чл.43, ал.6 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, а не и адм. наказателните такива. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В горната насока е и налице достатъчно константна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД №159/2016г.; КНАХД № 3462/2016г.; КНАХД № 130/2005год. и ред др. Нещо повече от показанията на св. К.

(актосъставителката) се установява, че адреса е бил посещаван в нейното работно време (общоприетото нормално работно време), в който период е напълно нормално да не бъде открит никой на адреса защото адресата е на работа. И след като изобщо не е било пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН.

В горния смисъл са налице редица решения на АС Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012г., Решение по КНАХД №130/2015г., Решение по КНАХД №159/2016г., Решение № 3885 от 15.04.2024 г. по КАНД № 354 /2024г.; Решение № 4316 от 25.04.2024г. по КАНД № 575/2024г.; Решение № 1299 от 11.10.2023г. по КАНД № 1469/2023г.; Решение № 1093 от 24.07.2023г. по КАНД № 1267/2023г.; Решение № 968 от 06.07.2023г. по КАНД № 1266/2023г.; Решение № 1563 от 13.11.2023г. по КАНД № 1638/2023г.;

Решение № 1016 от 22.07.2022г. по КАНД № 1305/2022г.; Решение № 145 от 11.02.2022г. по КАНД № 54/2022г.; Решение № 5372 от 29.04.2026г. по КАНД № 740/2026г. и др.. И след като щателно издирване по смисъла на закона не е било налице то и основание за спиране по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН липсва.

Горното влече и автоматичен извод, че НП е издадено след изтичане на 6месечния срок от издаване на АУАН (в случая повече от една година след 4 съставяне на акта), в нарушение на чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Съдът намира, че описаните по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.

За пълнота на мотивите и доколкото с НП на въззивницата е наложена санкция на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че такова нарушение е било извършено от нея по следните съображения:

От обективна страна състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО изисква на първо място деецът да има специално качество /управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик/ и на следващо място деецът да е допуснал неподаване или неподаване в срок на декларация която е следвало да бъде подадена по реда на ЗКПО.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Съгласно ал.2 на същия член от закона ГДД се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО местните ЮЛ са ДЗЛ по ЗКПО.

В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 2023год. „***“ ЕООД е осъществявало дейност и е следвало да подаде декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО в срок до 30.06.2024год. И доколкото въззивницата е била управител на фирмата същата е следвало да следи и контролира подаването на декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовите резултати на дружеството за 2023год. да бъде извършено в предвидения в закона срок до 30.06.2024год. и няма спор, че декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовите резултати на фирмата не е била подадена то нарушение по чл.