Решение № 11122 от 10.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51997/2023
- Вид
- Решение № 11122
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 130647 от 20.10.2023 · ИВАНИНА ИВАНОВА ПЪСТРАКОВА
- Разпореждане № 133452 от 26.10.2023 · ИВАНИНА ИВАНОВА ПЪСТРАКОВА
- Определение № 5031 от 01.02.2024 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 11122 гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110151997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от А. Н. Н., чрез пълномощника адв. Ц. Д., срещу „..“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на 8 356,59 лева поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, които вземания се събират принудително по изпълнително дело №292/2017г. по описа на ЧСИ Й.М. с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 05.05.2017г. по ч.гр.д. №27025/2017г. по описа на СРС, издаден в полза на „..“ ЕООД, за сумата от 722,11 лева въз основа на запис на заповед от 05.11.2015г., издаден в полза на „.. ООД, предявен за плащане на 06.11.2015г., вземането по който е прехвърлено с джиро на 16.09.2016г., ведно със законната лихва за перода от 28.04.2017г. до изплащане на вземането и 25 лева държавна такса, и изпълнителен лист от 05.09.2018г. по ч.гр.д.
№56990/2017г. на СРС, издаден в полза на „..“ ООД за сумата от 5366,18 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 18.08.2017г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1268,16 лева за периода от 11.08.2014г. до 14.07.2017г., такса в размер на 45 лева за периода от 11.08.2014г. до 14.07.2017г. и 930,25 лева разноски по делото, а именно:
133,49 лева държавна такса и 796,76 лева – възнаграждение за адвокат.
1
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на 05.11.2015 г. е издала запис на заповед в полза на „.. ООД, съгласно който се е задължила да заплати сумата от 722,11 лева. На 16.09.2016 г. вземанията по издадения запис на заповед били прехвърлени в полза на „..“ ЕООД, по чиято инициатива за събиране на посоченото вземане бил издаден изпълнителен лист от 05.05.2017 г. по ч.гр.д. № 27025/2017 г. по описа на СРС, 34 с-в, послужил като основание за образуване на изпълнително дело № 292/2017 г. по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 0920 при КЧСИ. Ищцата излага доводи, че на 12.09.2018 г. към вземанията, предмет на образуваното изпълнително дело били присъединени и вземанията на ответника по издаден в негова полза изпълнителен лист от 05.09.2018 г. по ч.гр.д. № 56990/2017 г. по описа на СРС, 45 с-в, прехвърлени му от цедента „...“ АД във връзка със сключен с ищцата договор за потребителски кредит от 11.09.2012 г. Твърди, че последното валидно предприето от взискателя действие имащо за последица прекъсване на давността било извършено през 2017 г. Поддържа, че вземанията по издадените в полза на ответника изпълнителни листове от 05.05.2017 г. и от 05.09.2018 г. били погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи изпълнение на вземанията, предмет на изпълнително дело № 292/2017 г. по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 при КЧСИ, с оглед погасяването им по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че вземанията по процесните изпълнителни листове не са погасени по давност, за което обстоятелство излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 05.05.2017г. по ч.гр.д. №27025/2017г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 05.09.2018г. по ч.гр.д. №56990/2017г. на СРС, по които е образувано изпълнително дело №292/2017г. по описа на ЧСИ Й.М. с район на действие СГС, поради изтекла 2 погасителна давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че срещу А. Н. Н. е бил издаден изпълнителен лист от 05.05.2017г. по ч.гр.д. №27025/2017г. по описа на СРС, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано №292/2017г. по описа на ЧСИ Й.М. с район на действие СГС, към което е бил присъединен и изпълнителен лист от 05.09.2018г. по ч.гр.д. №56990/2017г. на СРС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на 3 чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №292/2017г. по описа на ЧСИ Й.М. с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по молба от 11.05.2017г., подадена от „..“ ЕООД с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 05.05.2017г. по ч.гр.д.
№27025/2017г. на СРС. С молбата е поискано ЧСИ да извърши справка за регистрирани трудови договори и пенсии на длъжника, наличие на банкови сметки и налагане на запор при установяване на такива, извършване на справка за наличие на недвижими имоти по партидата на длъжника. На 25.05.2017г. ЧСИ е разпоредил изпращане на запорно съобщение до установения работодател на длъжника А. Н. – „..“ ЕООД. На 13.06.2017г. е изпратено запорно съобщение до „..“ ООД, получено на 15.06.2017г., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 26.06.2017г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на дружествен дял на длъжника. На 28.06.2017г. е било изпратено запорно съобщение от ЧСИ М. до Служба по вписванията – София, получено на 04.07.2017г., с което е бил наложен запор на дружествен дял на А. Н. в „..“ ЕООД, в което същата притежава 100% от дяловете в капитала. Със запорни съобщения от 19.07.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „...“ АД и „..“ АД. Видно от съобщение от „..“ АД запорът е наложен, същият е втори по ред, като към момента на налагането му не е имало налични средства по сметката. Със запорно съобщение от 09.10.2017г. е бил наложен запор на притежаваното от А. Н. МПС .. с рег. № ... На 15.05.2018г. е изпратено запорно съобщение до „..“ ООД, получено на 31.05.2018г., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 01.06.2018г. работодателят е уведомил ЧСИ, че запорът е трети по ред. На 12.09.2018г. от взискателя е поискано по изпълнителното дело да се присъедини вземането по изпълнителен лист от 05.09.2018г. по ч.гр.д. №56990/2017г. на СРС. Със съобщение от 26.11.2020г. е указано на работодателя „..“ ООД, че има тридневен срок да внесе по сметка на ЧСИ дължимата сума, в случай че не оспорва своето задължение към А. Н..
С молба от 24.03.2022г. взискателят е поискал да се направи нова справка за трудови договори на длъжника. След извършване на нови справки за трудови договори и 4 банкови сметки на длъжника А. Н., ЧСИ М. е изпратила запорно съобщение на 25.03.2022г. до „..“ ЕАД и запорно съобщение до „...“ АД, с които е наложен запор на банковите сметки на длъжника в посочените банки. От полученото съобщение от 31.03.2022г. от „...“ АД се установява, че запорът е наложен, като по откритата на името на длъжника банкова сметка има и предходни запори, като по същата няма наличност. От отговор на запорно съобщение от 06.04.2022г. от „..“ АД се установява, че запорът е наложен, като са налице и предходно наложени запори.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че последното валидно изпълнително действие е наложения запор на трудово възнаграждение при работодателя „..“ ООД на 15.05.2018г. Видно от приложеното по делото изпълнително дело №292/2017г. по описа на ЧСИ Й.М. с район на действие СГС с изрична молба от 24.03.2022г. взискателят е поискал да се направи нова справка за трудови договори на длъжника, като на 25.03.2022г. са наложени запори на вземанията на А. Н. по банкови сметки в „..“ ЕАД и „...“ АД. Между 15.05.2018г. и 24.03.2022г. са изтекли по-малко от 5 години.
С оглед датата, на която е извършено последното валидно изпълнително действие, съдът намира, че погасителната давност за вземанията за процесния изпълнителен лист е започнала да тече на датата на последното валидно извършено изпълнително действие, а именно на 25.03.2022г.
За периода от 25.03.2022г. до датата на подаване на исковата молба, респ. до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, обаче, не е изтекла петгодишната давност за процесните вземания.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68da1320-453b-4f37-a559-d1d90af6418f