Решение № 3749 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3749 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110119064 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А. Т., срещу „Биотехклийн“ ЕООД, с ЕИК: 175391578, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 725.05 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – магазин № 34, находящ се в гр. София, общ. Триадица, жилищна група Южен парк бл. 1 /аб. № 402544; номер инсталация 4000014814/, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 617.38 лева за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, както и суми отразени в изравнителни сметки № 1014196011/31.07.2021 г. /относима към периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г./ и № 1014195999/31.07.2021 г.

/относима за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г./ и 93.38 лева – обезщетение за забава за периода от 31.05.2020 г. до 07.12.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 11.67 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл, и 2.62 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 69262/2022 г. на СРС – 21.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите – с които суми по двете главници ответното дружество се е обогатило, доколкото е спестило разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество притежавало имот 1 в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), за която ищецът е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. В тази връзка ищецът многократно отправял покани до ответника помежду им да бъде сключен договор при ОУ – за продажба на топлинна енергия. Задължение да сключи такъв договор ответникът /погрешно посочен с друга фирма на стр. 2, абз. 3 от ИМ/ имал по силата на § , т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доколкото бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди като ЮЛ.

С този договор при ОУ ясно следвало да се уредят правата и задълженията на страните, доставката, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение и др. Ответното дружество обаче така и не пожелало да сключи договор с ищеца. Предвид това, че имотът бил в топлоснабдена сграда обаче дружеството доставило топлинна енергия и енергия за подгряване на гореща вода, съответно осигурило услугата дялово разпределение. Така ищецът обеднял като реализирал доставка съответно услуга, стойността на които обаче не била заплатена от ответника, който от своя страна се обогатил като спестил съответните разходи. Поради това и ищцовото дружество счита че процесните суми за главници му се дължат съобразно принципа за неоснователното обогатяване. Доколкото за дължимостта на сумите били издадени фактури, които ответникът не заплатил в срока по ОУ на дружеството, то същият изпаднал в забава. С тези аргументи се иска уважаване на претенциите.

С исковата молба са представени: ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.

София, договор между ищеца и ФДР, извлечение от сметка и съобщения към фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 167, том І, рег. № 2381, н.д. № 135/2015 г. от 26.03.2015 г., удостоверение за идентичност на адреси, покана от 16.06.2022 г. и обратна разписка /пратката непотърсена/, договор № 25172/402544 от 09.04.2015 г.и заявление за сключване на договор.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. От същия, чрез адв. А.

М., в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер.

По отношение на допустимостта се сочи, че от исковата молба не ставало ясно кой е ответникът по делото, доколкото в обстоятелствената част на същата било посочено дружество, различно от ответника.

Досежно основателността се поддържа, че нямало доказателства сградата да е топлоснабдена, а дори да било така имотът на ответното дружество бил на партерния етаж и отоплителната инсталация била прекъсната.

Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните въз основа на ОУ на ищцовото дружество.

Оспорва се и наличието на хипотезата на неоснователно обогатяване, 2 доколкото не се доказвало разместването на имуществени блага. Поддържа се и че дружеството не било доказало доставка на топлинна енергия в начисленото количество и претендирания размер.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 26586/28.07.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение –изравнителна сметка и протокол за неосигурен достъп.

Изгответвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 358448/13.12.2023 г.

В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответното дружество се представлява от адв. М.. Последният изразява становище за прекратяване на делото поради неотстранени нередовности в исковата молба и приложенията към нея. Евентуално иска цялостно респ. частично отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2382/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 69262/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника, който от своя страна е депозирал възражение срещу същата.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 167, том І, рег. № 2381, н.д. № 135/2015 г. от 26.03.2015 г. и удостоверение за идентичност на адреси се установява, че на 26.03.2015 г. ответникът е придобил чрез покупка собствеността върху процесния имот – магазин № 34, находящ се в гр. София, общ. Триадица, жилищна група Южен парк бл. 1. Няма данни досежно имота да има лице със запазено вещно право на ползване.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, общ.

Триадица, жилищна група Южен парк бл. 1, магазин № 34, аб. № 402544; номер инсталация 4000014814 е именно ответното дружество „Биотехклийн“ ЕООД.

От договор между СЕС и ФДР от 07.08.2007 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 07.05.2007 г. се установява, че процесният имот се 3 намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2007 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ ДОГ-63 от 22.06.2017 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал в процесния период.

Видно от договор № 25172/402544 от 09.04.2015 г. и заявление за сключване на договор между страните е бил налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при ОУ. Същият е бил валиден, считано от 01.04.2015 г. при срок от пет години като не е уговорена клауза за автоматично продължаване.

От протокол за неосигурен достъп на ФДР съдът НЕ установи до процесния имот да не е осигурен достъп – доколкото в протокола са вписани само апартаменти, а не е на магазин, а поначало и отсъства въобще обект под номер 34 /който е номерът на процесния магазин/.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която се установява, че през процесния период измервателните уреди са преминали задължителните метрологични проверки и съответстват на одобрения тип, годни да се използват за търговски измерване, а показанията им могат да се счетат за достоверни.

Посочва се, че за периода 2019 г./2020 г. отоплителната инсталация на процесния имот е свързана към сградната инсталация на процесната сграда.

Налице е обаче протокол от 21.09.2020 г., съгласно който топломерът е демонтиран от инсталацията и изводите за връзка със сградната инсталация са затапени. Поради това и в периода 2020 г./2021 г. имотът не е свързан към сградната инсталация. За този период на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, защото такава не е можело да се ползва.

Към 11.12.2023 г. в имота няма отоплителна тела. Водопроводно отклонение съществува и в имота може да се ползва топлинна енергия за БГВ. От периода 2019 г./2020 г. в исковата претенция е включен само м. 04.2020 г. и само тогава е имало консумация на топлинна енергия. Доколкото в периода 2020 г./2021 г. в имота може да се ползва вода, но дружеството твърди, че абонатът не е осигурил достъп, то е начислен служебно разход за 1 лице по ОУ / при норма 140 л/денонощие/ или 51.1 куб.м. При посещение на вещото лице към 11.12.2023 г. /разяснено в съдебно заседание/ действителните показания на водомера обаче са 0.529 куб.м. /в протокола от 21.09.2020 г. показанията на водомера са 0.00 куб.м./. Така стойността на реално консумираната БГВ е 5.97 лева.

Така съгласно таблица към заключението за м. 04.2020 г. сградната инсталация възлиза на 2.26 лева, а за м. 10.2020 г. на 38.34 лева. За отопление на имот се дължи сумата от 11.21 лева за м. 04.2020 г., а за следващия отоплителен сезон е 0.00 лева. За 2020-2021 г. е начислена стойност за БГВ от 4

577.04 лева /40.60 лева + 11.21 лева +577.04 лева = 628.85 лева/.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

На последно място няма данни издадените по делото фактури да са връчени на ответника. Няма данни и писмото – покана от 16.06.2022 г. с дължими суми да е връчено на ответника, доколкото видно от обратна разписка същото е върнато като непотърсено.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот – със стойността на които доставка и услуга ищецът е обеднял, а ответникът за сметка на това се е обогатил, за което е издадена заповед № 2382/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 69262/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.