Решение № 4585 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4585 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110111270 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД с цена на иска от 168 лв.; на основание чл.92 от ЗЗД, с цена на иска от 236, 92 лв. и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 48, 31 лв. от страна на ищеца „А 1.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Д. и М.М., чрез процесуалния представител адв.

Л. Р. от АК - София, против ответника „Б.с.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано А.Т.К.К..

В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество сключило с ищцовото дружество договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент, ***, партида ***, ID на договор *** от 10.01.2022. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С Приложение №1 от 06.01.2022 за срок от две години била активирана услуга за номер *** с план Unlimited 32.99 лв. със стандартна месечна такса 38.99 лв. и промоционална такса 32.99 лв.

От март 2022 месечните такси били актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с 3.3 %, а от март 2023- със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 с 15.3% за такси под 25 лв. и с 2 лв. без ДДС за такси над 25 лв. По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 168 лв.;

№*** от 19.04.2023 г., с падеж 09.05.2023 г., за период 16.03.2023 г. - 15.04.2023 г., на 1 стойност 113,98 лв.; №*** от 19.05.2023 г., с падеж 08.06.2023 г., за период 16.04.2023 г. 15.05.2023 г., на стойност 51,24 лв.; №*** от 19.06.2023 г., с падеж 09.07.2023 г., за период 16.05.2023 г. - 15.06.2023 г., на стойност 2,78 лв. Договорът бил прекратен считано от 18.05.2023 г., поради направен пренос на услуги към мрежата на друг оператор преди изтичане уговорения срок на ползване. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката били издадени сметки на обща стойност 236,92 лв., включваща 234, 92 лв. – седем месечни такси по 33, 56 лв. и 2 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения, фиксирано в ценоразписа на ищеца. Ответното дружество дължало на ищцовото и лихва за забава в размер на 48, 31 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК- 22.07.2024, от които 20.01 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.05.2023-22.07.2024. и 28.30 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.05.2023-22.07.2024. Тъй като ответното дружество не платило задълженията си, ищецът подал молба по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д.

№***/2024 г., по описа на ВРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, по която ответникът подал възражение.

Предвид така изложените от ищеца обстоятелства същият моли съда да постанови решение, с да признае за установено, че ответника му дължи: 168 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ***, партида ***, ID на договор *** от 10.01.2022 за периода 16.03.2023-15.06.2023, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 236.92 лв. - неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор *** от 10.01.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 48,31 лв. мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението 22.07.2024, от които 20,01 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.05.2023-22.07.2024. и 28,30 лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.05.2023-22.07.2024 г. Моли също така да му бъдат присадени и направените по делото разноски.

В представения от ответника отговор на исковата молба се сочи, че оспорва исковите претенции. Сочи, че през месец март 2023 г. на ответника е фактурирана сума от 63, 39 лв., съставляваща роуминг такси, която била начислена без основание по 3, 99 лв. на ден.

Неоснователно такава била начислена и за 2022 г. в размер на 87, 78 лв. Ищцовото 2 дружество не представило на ответната страна ясна и пълна информация за деактивация на услугата роуминг и нарушило европейските правилата за роуминг – чл.3 и 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120. Ответникът сочи, че през март 2023 г., преди пътуване до Турция, дружеството се уверило с A1 относно условията за активация на услугата за роуминг.

Ищецът уверил ответника, че дневните такси ще спрат незабавно след напускането на неевропейската зона, което не се случило. Впоследствие ответникът установил, че на дружеството са начислени роуминг такси, въпреки че европейският договор включвал роуминг в Европейския съюз без допълнителни такси. Ищецът неправомерно отменил услуга за роуминг на ответника в Европа, като приложил допълнителни такси, които не отговаряли на изискванията. Ответната страна оспорва претенцията за неустойка, като твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора електронни съобщителни услуги. Предвид така заявените обстоятелства ответната страна моли исковете да се отхвърлят, като й бъдат присъдени разноските по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени в заверения копия Договор № *** от 06.01.2022 г.; Приложене №1 към Договор № ***; Тарифен план за мобилни услуги от 06.01.2022 г.; Фактури № 0***/19.04.2023 г., № 0***/19.05.2023 г.; № 0***/19.06.2023 г.; сметка № ***18.05.2023 г.; сметка № ***/12.05.2023 г.; Общи условия за взаимоотношенията между „А 1.Б.“ ЕАД и абонатите; Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 17.05.2023 г.; Молба от А.К., управител на „Б.с.п.“ ЕООД до „А 1.Б.“ ЕАД от 08.06.2023 г.;

Писмо от „А 1.Б.“ ЕАД до А.К., „Б.с.п.“ ЕООД; Условия на „А 1.Б.“ ЕАД за активиране и ползване на екстри по договори за услуги с абонати; Условия за роуминг в ЕС при спазване на политиката за справедливо ползване. От страна на ответника са представени молба от „Б.с.п.“ ЕООД до „А 1.Б.“ ЕАД от 21.09.2022 г.; 3 бр. разпечатки от електронна кореспонденция от 20.08.2022 г.; писмо отговор от „А 1.Б.“ ЕАД до „Б.с.п.“ ЕООД; копия на кореспондеция по електронна поща; молба от „Б.с.п.“ ЕООД до „А 1.Б.“ ЕАД; фактура № ***/19.09.22 г., № ***/19.10.22 г.; приложения към фактури № **, № 0***; разпечатки от електронна кореспонденция.

Установява се от приложените документи, че на 06.01.2022 г. между страните по делото е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги №***, с който ищцовата страна се е задължила да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между “А 1.Б.” ЕАД и потребителите на съответната услуга. Уговорено е, че в предмета на договора се включват и други услуги на Оператора, които не са електронни съобщителни услуги. Договорът е подписан от представляващия ответното дружество и представител на ищцовата страна. Изрично е отбелязано в договора, че с подписването му абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, с условията за продажба от разстояние (в случай, че са приложими), както и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги. Към договора е бил подписан анекс 3 на 07.10.2019 г., както и допълнение към анекс от 07.10.2019 г. Към договора е било подписано Приложение 1 на 06.01.2022, съдържащо условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги Unlimited 32,99 за срок от две години, с уговорен вид на услугата, приложим тарифен план и месечната абонаментна такса.

В т.7.1 от Приложение №1 към договора е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване.

За дължимите от ответната страна суми за периода 16.03.2023 г. – 15.06.2023 г. по сключения договор ищцовото дружество е издало следните фактури: Фактура № 0***/19.04.2023 г. на стойност 113, 98 лв., с краен срок за плащане 09.05.2023 г.; Фактура № 0***/19.05.2023 г. на стойност 85, 37 лв., с краен срок за плащане 08.06.2023 г. и Фактура № 0***/19.06.2023 г. на стойност 2, 78 лв., с кроен срок за плащане 09.07.2023 г. Сумите по така издадените фактури не били платени. На ответната страна била начислена неустойка от 234, 92 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения от 2 лв. С първата от посочените фактури на ответното дружество била начислена сума от 37, 14 лв., представляваща такса бизнес роуминг, с която ответната страна изразила несъгласие, считайки, че не дължи такава сума, както и че не дължи също такива начислени такси в предходни периоди, които не са предмет на настоящото производство. С изпратено писмо до ищеца, получено от “А 1.Б.” ЕАД и заведено на 08.06.2023 г. под №**, ответната страна е заявила, че не дължи такси роуминг; че отказва да заплати фактурите, издадени от март 2023 г. до подаването на писмото и че отправя искане за прекратяване на договора /абонамента/, считано от 17.05.2023 г. На 17.05.2023 г. ищцовото дружество подало заявление за пренос на услуги към мрежата на друг оператор.

На 23.07.2024 г. ищцовата страна подала заявление на основание чл.410 от ГПК, въз основа на което в РС – Варна е образувано ч.гр.д. №***/2024 г. По това дело е била издадена заповед за изпълнение №** от 24.07.2024 г. против ответното дружество за сумите: 168,00 лева (сто шестдесет и осем лева), представляваща сума за потребление и такси за преодставяне на услуги за период от 16.03.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 236,92 лева (двеста тридесет и шест лева и 92 стотинки), представляваща неустойка за период от 18.05.2023 г. , ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 48,31 лева (четиридесет и осем лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 25 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева). Против така издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от ответното дружество, което предпоставило и правния интерес на ищеца да подаде настоящото искова молба.