Решение № 220 от 13.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Д., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230103466 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното :

С искова молба вх.№ 20683/25.11.22г. и допълнителна уточняваща молба вх.№ 936/16.01.23г. К. Н. В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, е предявила срещу “*** *** ЕИК *** седалище и адрес на управление: *** в условията на обективно съединяване следните искове:

-Съдът да признае незаконността на уволнението на ищцата К. Н. В., като отмени Заповед № 1114/01.11.2022г. на ***я на „*** *** ЕИК ***;

-Иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на ищцата на предишната и работа и длъжност „***”;

-Иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода в размер на шест брутни трудови възнаграждения от 879.97лв. и 0,6% допълнително възнаграждение за всяка прослужена година, или общо в размер на 1965,54лв., след приспадане сумите изплащани на ищцата от Бюро по труда ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

-Иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата;

-Иск на основание чл.224 ал.1 от КТ да и бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2022г. в размер на 313,04лв., ведно със законната лихва считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане.

-Иск на основание чл.221 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение поради прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение от 879.97лв. и допълнителното възнаграждение в размер на 0.6% за всяка прослужена година, или общо 964,44лв., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане;

-Иск съдът да обяви недействителността на Допълнителното споразумение от 10.10.2022г. към трудов договор №164/13.07.2018г., като противоречащо на чл.314 във вр. с чл.315 ал.1 от КТ или при условията на евентуалност на основание заобикалянето на закона поради липсата на склад и на длъжност „***“ в База П. и назначаването на ищцата с цел съкращаването и, както и поради нарушаването на добрите нрави изразяващи се в диалог между две договарящи се страни и едностранно налагане на условията за изменение на 1 трудовото правоотношение и липсата на основание за изменението му.

С уточнителната молба ищцата оттегля предявения иск за поправка в трудовата книжка на ищцата.

Фактически твърдения в исковата молба: На 13.07.2018г. К. В. сключила трудов договор с „Агросилоз“ ЕООД , със седалище и адрес на управление : ***, за изпълнение на длъжността „***“. Към тази дата имала Решение на ТЕЛК за 50 % трайно намалена работосособност. Впоследствие ТЕЛК и определил 90 % трайно загубена работоспособност и дадена препоръка да продължи да работи като “***“,тъй като е противопоказана за тежък физически труд, както и за работа в среда с токсични вещества. На тази длъжност продължила да работи до 10.10.2022 г.

На основание решение взето на 29.04.2022г. едноличният собственик на капитала на „Агросилоз“ ЕООД е променил името на ЕООД на “*** ***.

На 10.10.2022г. с допълнително споразумение към трудов договор № 164/13.07.2018г. ищцата е преназначена на длъжността „*** на склад“ в База- с.П., като и било обяснено, че няма да има промяна в мястото и характера на работата и че това се прави формално заради щатното разписание и не засяга интересите и. Съгласно допълнителното споразумение ищцата е назначена за неопределено време, с 6 месечен изпитателн срок. В Базата в с.П. никога не е имало склад, нито ***. Връчена и е длъжностна характеристика за „***“, но в нея не е упоменато в кой склад следва да изпълнява функциите си, а вместо това пише -„в складовете“.

Въпреки извършеното «преназначаване» на ищцата не са предавани стокови активи, нито извършван опис и инвентаризация на складове. Напротив, със знанието на работодателя ищцата продължила да осъществява предишните си функции като ***.

При преназначаването на ищцата не са поискани медицински документи, въпреки, че работодателя знаел за трудоустрояването на В.. Място, на което е преназначена не е за трудоустроено лице и изцяло е в противоречие с чл.315 ал.1 от КТ. Освен това, работодателя знаел, че В. не е с икономическо, а с техническо висше образование.

В чл.8 от Допълнителното споразумение е посочено, че работника ще ползва по 20 дни платен годишен отпуск, вместо полагащите и се по чл.319 от КТ не по-малко от 26 работни дни.

В чл.15 от Допълнителното споразумение е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение ще бъде или по взаимно съгласие или с едномесечно предупреждение на една от страните.

Допълнителното споразумение било връчено на ищцата в края на работния ден и заявено, че непременно трябва да го подпише и да се предаде на администрацията. Без да има възможност да се запознае със съдържанието на документа и да се консултира с близките си ищцата била принудена да го подпише.

В чл.15 ал.2 предложение последно е посочено,че за прекратяването на трудовото правоотношение следва да се счита „утвърждаването на протокола за предаването на работата“ .Такъв протокол липсва както по отношение на начало ,така и по отношение на прекратяването му.

Прекратителната Заповед № 1114 /01.11.2022г. на ***я на Базата в с.П. била връчена като копие от колежките на ищцата. В нея не били посочени и дължими обезщетения по КТ за неспазен срок на предизвестие въпреки договорения с Допълнителното споразумение едномесечен срок на предизвестие от всека от страните. Посоченото в заповедта прекратително основание е чл.71 ал.1 от КТ.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба. Не се отрича от ответника, че ищцата е сключила трудов договор с „Агросилоз“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** за изпълнение на длъжността „***‘ .

Не се спори, че към дата на сключване на трудовия договор ищцата е имала Решение на ТЕЛК за 50 % трайно намалена работоспособност.

Не се спори , че след решение взето на 29.04.2022г. едноличният собственик на капитала на „Агросилоз“ ЕООД е променил името на ЕООД на “*** ***.

Конкретните възражения на ответното дружество са :

-липсват данни и доказателства ищцата да е въведена в заблуждение или да е принудена за да сключи допълнително споразумение към трудов договор № 164/13.07.2018г. за промяна на длъжността;

-не отговаря на фактическата обстановка, че работника е останал на старата си длъжност „***„;.

-невярно е твърдението, че в Базата в с.П. никога не е имало склад, напротив има складове;

2

-дали е имало или не е имало до настоящият момент *** и такава длъжност в базата в с.П. е ирелевантен въпрос за спора;

-дори и да са налице административни нарушения от страна на работодателя , това не променя въпроса с прекратяване на трудовото правоотношение.

-съгласно допълнителното споразумение ищцата е била назначена на нова длъжност и изпитателен срок 6 месеца,/чл.,1т.4 от Допълнителното споразумение/.В тази връзка вече няма защита по отношение на работника съгласно чл.317 от КТ и няма значение здравословно състояние на работника , няма защита за работника.

-Видно от длъжностната характеристика, не е налице задължение за работодателя да се съобразява с разпоредбата на чл.315 ал.1 от КТ и да се взема предвид ,че ищцата е трудоустроено лице.

-Без значение е, кога и как, дали в края на работния ден е връчено споразумението и как то е подписано, след като е налице волеизявление от страна на работника;

-При договор с изпитателен срок за изпитване в полза на работодателя, никой не е длъжен да се съобразява с решение от ТЕЛК съгласно чл.333 ал. 1 т.2 от КТ.

-Няма нормативна уредба, която да задължава работодателя при трудово договор със срок за изпитване и преди да бъде уволнена ищцата да се иска разрешение от Районната Инспекция по труда;

В открито съдебно заседание ищцата поддържа заявените претенции. Уточнява твърдението си по отношение процесното допълнително споразумение, като петитума да се счита, съдът да установи недействителността му поради нарушаване на закона- конкретно разпоредбите на чл.314 и 315 от КТ и в условията на евентуалност е недействително поради заобикаляне на закона.

Работодателят е извършил реално съкращаване щата на ищцата и за да не спази изискванията на КТ за извършване на подбор, е предприел действия по формалното сключване на допълнително споразумение за промяна на длъжността с изпитателен срок.

По отношение на исковете за заплащане на неплатен отпуск, както и иска за обезщетение за неспазено предизвестие, се заявява, че се предявяват при условията на евентуалност в случай, че бъдат отхвърлени исковете за признаване на незаконното уволнение и възстановяване на преди заеманата длъжност.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество поддържа отговора. Признава, че протокол за предаване на наличността в складовете не е съставян, но това обстоятелство има отношение към евентуално материалната отговорност, ако има установени липси. След назначаване на ищцата като ***, работата в базата се осъществявала по следния начин: След като ***та измери наличната стока, която влиза и излиза, за което се съставя кантарна бележка, ***ът извършва опис на база на кантарните документи.

Работното място на К. В. като *** отново било в кантарното помещение, заедно с един „***“ и «***». След 10.10.22г. К. В. не е съставяла кантарни бележки, а само описи.

В обясненията по реда на чл.176 от ГПК ищцата твърди, че след назначаването и като *** в базата нямало работа и затова служителите били изпратени на черешовата градина да събират дървета за огрев по разпореждане на ръководството в К..

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като ищцата изпълнявала длъжността „***” с месторабота с.П..В този смисъл е представен трудов договор № 164/13.07.2018г. Договорът е безсрочен и със срок на изпитване 6м. в полза на работодателя.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „***“, връчена на работника, съгласно която служителя има следните задължения:

1.

Претегля превозните средства точно, като използва компютърната система на фирмата и софтуера за въвеждане на данни (кантарни бележки), проверявайки дали всички документи са попълнени правилно.

2.

Следва реда и дисциплината на мястото.

3.

Поддържа висок стандарт на стопанисване в работната област

4.

Визуално проверява платформения кантар в началото на всяка смяна, уверявайки се, че е почистен и няма замърсяване или предмет отдолу.

5.

Следва вътрешните процедури, за да се увери, че обичайната насрещна проверка на платформения кантар се извършва редовно, отчита всички отклонения и предприема необходимото действие.

6.

Проверява превозните средства на изхода, уверявайки се, че цялото количество е разтоварено.